Решение № 273 от 15.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Кюстендил, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500411 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „ТЕЦ Бобов дол“ АД с ЕИК 109513731, със седалище и адрес на управление с.Големо село, общ.Бобов дол, обл.Кюстендил, чрез пълномощника ю.к.Е.Д., насочена срещу решение №340 от 20.06.2025г., постановено от Районен съд - Дупница по гр.д.№20251510100255 по описа за 2025г. на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е осъдил „ТЕЦ Бобов дол“ АД да заплати на С. И. Х. с ЕГН ********** сумата от 10405 лева, представляваща брутния размер на неизплатената част от дължимото обезщетение по чл.63 от Колективния трудов договор в „ТЕЦ – Бобов дол“ АД от 01.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2025г., до окончателното й изплащане; отхвърлил е предявения от С. И. Х. иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 149.70 лева – обезщетение за забава от неплащането на обезщетението по чл.63 от Колективния трудов договор в „ТЕЦ – Бобов дол“ АД от 01.07.2023г. за периода от 01.01.2025г. до 07.02.2025г.; осъдил е „ТЕЦ - Бобов дол" АД да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 416.20 лева, както и да заплати на С. И. Х. деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 516 лева; осъдил е С. И. Х. да заплати на „ТЕЦ - Бобов дол“ АД деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 28 лева.

Въззивното дружество обжалва първоинстанционното решение в осъдителната 1 му част като навежда съображения за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изтъква, че съгласно подписания Анекс №1/18.10.2024г. към КТД от 01.07.2023г., двете синдикални организации в дружеството и работодателят се споразумели, считано от 01.10.2024г., за отмяна действието на Анекс №1 към Приложение №15 и Приложение №15 към чл.63 от КТД, като поддържа, че цитираният анекс отразявал действителната обща воля на страните по КТД към посочената дата и променял кръга на лица, които да се ползват от разпоредбата на чл.63 от КТД в бъдеще.

Счита, че решаващият състав неправилно тълкувал разпоредбите на чл.63, пар.8 и Приложение №15 от КТД. Аргументира се, че след договорената отмяна на посоченото Приложение №15, за всички лица, придобили трудов стаж извън дружеството, била приложима разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ, респ. с оглед прослуженото от ищеца време в ответното дружество – 6 год., 1 мес. и 18 дни, законосъобразно на същия били изплатени 2 БТВ. Подчертава, че след отмяната на цитираното Приложение №15 право на обезщетение в увеличен размер при съответен трудов стаж в енергетиката съществува и обвързва работодателя, но само и единствено за работниците и служителите в „ТЕЦ Бобов дол“ АД.

Жалбоподателят възразява като необоснован срещу извода на решаващият състав, че отпадането на списъка не водел до промяна в трудовия стаж на ищеца и съгласно чл.63 и пар.8 от КТД, той имал право на обезщетение в размер на БТВ за 7 месеца. Излага довод, че дори и без изрична писмена промяна на чл.63 и пар.8 от КТД, фактическата отмяна на Приложение №15 водела до отпадане на основна част от фактическия състав на разпоредбата на чл.63 от КТД.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноските за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С. И. Х., подаден чрез пълномощника му адв.М. Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания. Прави се препращане към всички съображения, които страната е изложила в писмената защита, депозирана пред ДнРС, където се съдържа възражение, че представения от ответника анекс не е вписан в ИТ.

Заявява се искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт, поради което е допустима – преценка, извършена от съда още с определението по чл.267 от ГПК.

При осъществяване на служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл.269 изр.1 от ГПК, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което на основание чл.269 изр.2 от ГПК, следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба оплаквания и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

2

Пред настоящата инстанция не е повдигнат спор относно обосноваността на фактическите изводи на съда, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото е съответна на възприетата от районния съд такава, а именно:

Между страните С. Х. и „ТЕЦ – Бобов дол“ АД е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор, по силата на което за времето от *****г. до ******г. Х. е работил на длъжност „**********”, с място на работа цех „*******“ в дружеството.

Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед №******г. на управителя на „ТЕЦ - Бобов дол” АД, в хипотезата на чл.328 ал.1 т.10, пр.1 от КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.11.2024г.

Преди възникване на посоченото по-горе трудово правоотношение С. Х. се е намирал в трудово правоотношение с „*********, където е полагал труд в продължение на 32 години, 8 месеца и 3 дни, зачитащи се за трудов стаж.

Към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, за времето от месец октомври 2018г. до месец ноември 2024г. ищецът е бил член на синдикална секция към КТ „*****“, учредена в ТЕЦ „Бобов дол“ АД.

Синдикалната секция на КТ „*****“ към предприятието е била страна по сключен на 01.07.2023г. колективен трудов договор (КТД), съгласно чл.63 от който при прекратяване на трудовото правоотношение на работници, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, в случай, че работникът има стаж над 20 години /с прекъсване или без прекъсване/ в предприятия, упоменати в Приложение №15, той има право на обезщетение в размер на 7 брутни заплати. Съгласно параграф 8 от КТД, терминът „трудов стаж в енергетиката“ се отнася за работниците, придобили трудов стаж в дейностите, посочени в Приложение №15, което, ведно с останалите приложения, е неразделна част от КТД. В раздел IV, т.21 на Приложение №15 е посочено предприятието – предходен работодател на Х., а именно - „******“ АД.

Договорът е бил вписан в Регистъра на КТД към Инспекцията по труда – гр.Кюстендил с вх.№КТД23000773/14.07.2023г.

Ответникът е представил с отговора на исковата молба анекс №1 към КТД, сключен на 18.10.2024г. между работодателя и двете синдикални секции, страни по КТД, в това число и тази на КТ „*****“, според които страните са се съгласили, считано от 01.10.2024г. да бъде отменено Приложение №15 към чл.63 от КТД.

Във връзка с повдигнат в първото по делото съдебно заседание от ищцовата страна спор относно текста на КТД в частта относно анекса, е изискана информация от Инспекцията по труда – гр.Кюстендил относно вписването на Анекс №1/18.10.2024г.

Според постъпилия отговор, в Регистъра (дневника) за КТД не съществува запис на Анекс №1 към КТД на „ТЕЦ – Бобов дол“ АД от 18.10.2024г.

След прекратяване на трудовото правоотношение между страните на С. Х. е било изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение (БТВ) за два месеца.

Установено е, че БТВ на Х. за последен пълен отработен месец възлиза на 2 081 лева.

При тези факти, по отношение на които не се спори, но и са доказани по делото, районният съд е приел исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл.63 от 3

КТД до пълния размер на действително дължимото такова, т.е. за още пет месеца, за основателна и я е уважил изцяло за исковата сума от 10 405 лева, присъждайки и законна лихва върху нея от датата на исковата молба.

Районният съд е намерил за осъществени всички изискуеми се предпоставки, създаващи правото на ищеца да бъдат изплатени 7 БТВ, отчитайки наличието на клауза в действащия КТД в посочения смисъл, доказания факт, че ищецът към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е имал повече от 20 години стаж в енергетиката, както и това, че към датата на прекратяването Х. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За да прецени правното значение на представения от ответника Анекс №1/18.10.2024г., отменящ Приложение №15, но не и чл.63 от КТД, съдът е извършил систематично тълкуване на разпоредбите на чл.63, на параграф 8 и на Приложение №15 от КТД и е достигнал до извод, че правото на обезщетение в по-висок размер е уговорено в полза на работници с над 20 години стаж, представляващ „трудов стаж в енергетиката“. Обосновал се е с това, че в Приложение №15 са изброени дейностите, спадащи към енергетиката, и е посочен списък на предприятия, извършващи тези дейности. Заключил е, че списъкът не е изчерпателен, видно от допълващ го анекс, действащ от 01.12.2023г., с който са били добавени други предприятия и е била предвидена възможност за следващи допълвания по съгласие на страните. При тези доводи, съдът е счел, че само с отмяната на Приложение №15 не е отпаднало действието на чл.63 от КТД, нито това на параграф 8, а правото на обезщетение в увеличен размер при съответен трудов стаж в енергетиката е продължило да съществува и да обвързва работодателя като страна по процесния КТД. Според ДнРС, само отмяната на списъка на предприятията в енергетиката, посочен в Приложение №15, сочи на извод единствено за постигнато съгласие между страните правото на обезщетение в увеличен размер да не се свързва със стаж в конкретно предприятие, включено в списъка, а да е достатъчно стажът да е придобит в енергетиката. Посочил е, че не може да бъде възприет довода на работодателя за мълчалива отмяна на чл.63 и на параграф 8 от КТД, тъй като това разбиране представлява разширително тълкуване на волята на страните по колективния трудов договор, изразена в анекс №1 от 18.10.2024г., което противоречи на принципа за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения, залегнал в чл.8 от КТ.

Въззивният съд се солидаризира с тезата на ДнРС, че от волеизявленията на страните, обективирани в Анекс №1/18.10.2024г., насочени към отмяна на Приложение №15 към КТД, би се породила необходимост от тълкуване на продължаващата своето действие клауза на чл.63 от договора.

Независимо от това, настоящата инстанция счита, че подобно тълкуване е безпредметно, при съобразяване на императивните разпоредби на чл.53 и чл.56 от КТ.

Съгласно чл.53 ал.1 и ал.2 от КТ, колективният трудов договор се сключва в писмена форма и се подписва от представителите на страните, като писмената форма е форма за действителност на колективния трудов договор.

Според чл.53 ал.3 изр.1 от КТ, КТД се вписва в регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя.

Чл.56 от КТ регламентира възможността колективният трудов договор да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по всяко време по реда за неговото сключване и при прилагане на чл.53 от КТ, т.е. в писмена форма и с последващо вписване в регистъра в ИТ.