Определение № 2045 от 08.07.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2045 гр. София, 08.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002902148 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „КМС инженеринг“ООД срещу решение №125/22.04.2025г. по т.д.№83/25 г. на Апелативен съд Пловдив, с което решение №424/07.11.2024г. по т.д.№4/24г. по описа на Окръжен съд Пловдив е потвърдено в осъдителната му част,а след отмяната му в отхвърлителната му част, дружеството е осъдено да заплати на „Булеко 2000“ООД на основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД сумата 180 000 лв., формирана от задълженията му по фактура №441/29.10.2020г. и по фактура №442/29.10.2020г., ведно със законната лихва и разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и поради необоснованост. По изложени в касационната жалба подробни съображения касаторът иска въззивното решение да бъде отменено, като с решението си касационната инстанция отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски за всички инстанции.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът твърди,че решението на Апелативен съд Пловдив в обжалваната от него част е постановено в противоречие с „трайно 1 установената практика на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,представляват недвусмислено признание на задължението по тях“ /решение №42/19.04.2010г. по т.д.№593/09г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №23/07.02.11г. по т.д.№588/10г. на ІІ т.о. на ВКС/; че „неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка служи като доказателство за отразените в нея задължения ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, като е ползван данъчен кредит по нея“ /решение №47/08.04.13г. по т.д.№137/12г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №34/22.02.10г. по т.д.№588/09г. на ІІ т.о. на ВКС/; че „при наличието на спор относно точния смисъл на договорните клаузи, съдът в приложение на чл.20 ЗЗД тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите, практиката и добросъвестността, за да разкрие действителната воля на страните по него“ /решение №52/10.06.20г. по т.д.№920/19г. на ІІ т.о. на ВКС/. Твърди се,че решението е постановено в противоречие с решение №181/10.02.2016г. по т.д.№2079/14г. на І т.о. на ВКС, с което е даден отговор на съществения и за настоящия случай въпрос „При какви обстоятелства се счита,че е налице приемане на работата по договор за изработка?“, както и,че въззивният съд в противоречие с решение №253/17.10.2014г. по гр.д.

№2902/14г. на ІІІ г.о. на ВКС е разрешил въпроса за свидетелските показания на свидетеля П. М., като, противно на приетото в него е приел за недопустими свидетелските му показания за установяването на наличието на 3 договора между страните.Противоречие се твърди и с приетото в решенията по т.д.№1135/09г. на ІІ т.о. на ВКС /като е извършил неправилна преценка,че изработеното е негодно за предназначението му, както и,че не е преценил дали недостатъците на изработеното са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е икономически нецелесъобразно/, по гр.д.№241/11г. на І г.о. на ВКС и по т.д.№2602/22г. на І т.о. на ВКС /според които въззивният съд е длъжен да обсъди всички допустими и относими доказателства и всички доводи на страните/.

С приложимост на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът счита,че следва настоящият състав да отговори на въпросите 1.

2

Допустими ли са свидетелски показания за установяване съществуването на няколко отделни договора за изработка между едни и същи лица при липса на писмена форма за всеки един от тях, но при наличието на същия брой издадени фактури с отразени във всяка една от тях данни за страните, предмета на договора и цена за всеки един договор?; 2. При липса на писмена форма на договор за изработка допустимо ли е да се направи извод за предмета на този договор от посочената вид услуга в самата фактура, при ясно посочени във фактурата страни и цена на услугата?; 3.При липсата на изрични договорки между страните по договор за изработка допустимо ли е съдът да прави извод относно техническа и функционална характеристика на тази машина и взаимодействието й с други машини при положение,че по делото няма събран доказателствен материал за взаимодействието й с други машини без наличието на доказателства в тази насока по делото?; 4.

При положение,че по делото не е събран доказателствен материал в тази насока, доколко съдът има основание да направи извод относно съществения характер на допълнителните модули на машината, ако тази характеристика не е била установена от доказателствата по делото, а фактът на използване на машината за затваряне на бутилки чрез завиване на капачките в значителен обем е в продължение на повече от една година?;

5. Допустимо ли е въззивният съд да направи извод за целта на предмета на договора за изработка при липсата на каквото и да е задание от възложителя към изпълнителя?; 6. При липса на писмен договор между страните как, откъде и по какви критерии съдът следва да изведе целта на договора?; 7.При липса на договор за изработка в писмена форма допустимо ли е при тълкуване целта на договора, функционалността и технологичната структура на изработеното,представляващо сложна машина,съдът да изключи от обхвата на обсъждане описанието на предмета на изработката, посочен в издадената фактура?; 8. Явява ли се добросъвестен възложител по договор за изработка, който след като е поканен от изпълнителя да му представи изготвена и изпратена нотариална покана за разваляне на договора, отказва да я предостави на изпълнителя, а я изпраща за връчване на последния от ЧСИ на седалището, на което на възложителя му е известно,че изпълнителят не се намира?; 9.Допустимо ли е съдът да направи извод, че изработеното не отговаря на целта на договора и е налице пълно неизпълнение на този договор, при липсата на писмена форма на 3 договор за изработка и липса на каквото и да е задание /наличие само на фактури с отразен предмет на изработката и цена/ и при липса на изрично уговорена между страните цел, като се вземе предвид,че договореното е изработено, намира се във фактическа власт на възложителя и се ползва реално от него с търговска цел?

Касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп,предвидено в чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като определя решението в обжалваната му част като очевидно неправилно, поради неправилно приложение на чл.87 ЗЗД, вместо чл.265 ал.4 и ал.5 ЗЗД; поради липса на аргументирано обсъждане на оплакванията и доводите му и поради явно необоснования извод на съда,че се касае за един-единствен договор, след като са издадени три отделни фактури, всяка с посочен в нея различен предмет на изработка, предмет на договореното.

Ответникът по касационната жалба

„Булеко 2000“ООД в законоустановения срок е представил писмен отговор,в който е изразил становище за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и е направил искане да не бъде допускана до касационен контрол.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за установено,че с три фактури от 29.10.2020г. ищецът е възложил, а ответникът e приел да проектира роторна система за бутилки с течност с капачка тип „тригерна помпа“ за 500 мл и за 700мл. Срещу заплащане в размер на 60 000 лв. с ДДС /фактура №441/, да изработи тази система срещу заплащане в размер на 120 000 лв. с ДДС /фактура №442/ и да изработи система за автоматично ориентиране на капачка тип „тригерна помпа“ за роторната машина за затваряне на бутилки с течност 500 мл и 700мл. срещу заплащане в размер на 12 480 лв. с ДДС /фактура №443/; че с платежно нареждане от 13.11.2020г. ищецът е изплатил сумите по трите фактури; че с нотариална покана от 24.10.2023г, ищецът е предоставил на ответника 144 дневен срок да изпълни задълженията си по трите фактури като проектира, произведе, достави и монтира роторната система, окомплектована с всички нужни модули за автоматизация на процеса, като го е предупредил,че при неизпълнение в срок ще счита договора за развален, като в допълнителен 7дневен срок следва да възстанови общо платената му сума в размер на 192 480 лв. с ДДС; че тази покана е връчена на ответника чрез ЧСИ по реда на чл.47 ГПК - със залепяне на уведомление на 07.12.2023г. на адреса по седалището на дружеството, като 14-дневният срок е изтекъл на 21.12.2023г., а срокът за възстановяване на заплатената сума - на 28.12.2023г.

Прието е за установено /без този факт да се оспорва от страните/ от заключението на съдебно-техническата експертиза, че на 03.10.2022г. в производствената база на ищеца е била монтирана и въведена в експлоатация роторна машина, като при извършената от вещото лице проверка на място там е било установено,че системният брояч на машината е отчел 122 577 бр. бутилки /при липса на възможност автоматично да се идентифицира и отделя на производствен брак/; че при извършен от вещото лице на място експеримент от 23 бутилки само 7 бр. са били без забележки, а от останалите някои са били без поставена, с извадена или недозавита тригер помпа, други с наранена капачка на тригер помпата; при извършена проверка на място в производствената база на ответника вещото лице е установило наличие на два вида допълнителни модули за ориентиране на тригер помпите, на различен принцип на работа, които не функционират. Съобразил е заявеното от вещото лице,че роторната машина, доставена при ищеца, е проектирана по начин, че от момента на подаване на бутилките по транспортната лента до момента на пакетирането им операциите да се извършват автоматично, без човешка намеса, но същата няма възможност за автоматизирано/автономно/ производство на тригер помпи във вида и комплектацията, в която се намира към днешна дата, т.е. машината е недовършена и недоокомплектована. Съдът е обсъдил подробно и ангажираните по делото свидетелски показания.

Въз основа на установените по делото доказателства съдът е приел за основателна въззивната жалба на ищеца срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. В тази връзка е отказал да сподели приетото от състава на окръжния съд,че между страните са налице правоотношения,произтичащи от три отделни договора за изработка. Вместо това е приел,че се касае до един договор, обективиран в съставените три 5 фактури, всяка от тях установяваща три отделни етапа на изпълнение, като осъществяването на всеки от тях е подчинено на реализацията на една обща и специфична цел- постигането и въвеждането на пълна автоматизация на производствения процес - първият, касаещ проектирането на системата, вторият – изпълнението й, а третият, последният - изработката на същинската част от съоръжението, позволяваща пълната й автоматизация, каквато е именно действителната и желана от страните цел на договора, заради която възложителят се е съгласил да сключи конкретния договор. За да формира този си извод, съдът се е позовал на експертното заключение, което е кредитирал изцяло.Допълнително, за да обоснове извода си за единния характер на сключения между страните договор, е тълкувал, съгласно чл. 20 от ЗЗД уговорките между страните, като е посочил,че при тълкуването следва да се търси и изследва действителната обща воля на страните. В този смисъл е посочил,че страните целенасочено са избрали да сключат на една дата единен договор, като предметът му, дължимата цена за изпълнението му и правата и задълженията на страните по договора са взаимосвързани,а машината,обект на уговорките за проектиране и изработка е многокомпонентна, възложена за изработка с цел постигане на пълна автоматизация на производствения процес, което изключва извода за самостоятелност на отделните му части и заявен при сключването му интерес за изпълнение, на която и да е част от тях поотделно. Обосновал се е и с липсата на изрично удостоверена във фактурите воля на страните за разделност на престациите, изпълнението на които да е със самостоятелно правно значение за страните.