Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1027 от 16.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10665/2024
Вид
Решение № 1027
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Красимир Мазгалов, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Димитър К. Демирев

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100510665 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 31.05.2024г., постановено по гр.дело №69912/2022г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, е признато за установено по предявените от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ"ЕАД с ЕИК:130460283 срещу Б. А. М. с ЕГН:**********, искове по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 407,38 лева- дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 15.08.2020г. до 14.12.2020г. по договор за мобилни услуги от 04.04.2019г. за ползване на мобилен номер ****, по договор от 04.04.2019г. за ползване на мобилен номер **** и по договор от 24.07.2020г. за ползване на мобилен номер ****, ведно със законната лихва за периода от 26.07.2022г.- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, до изплащане на вземането; сумата от 598,12 лева- незаплатени лизингови вноски за периода от 01.01.2021г. до 31.07.2022г. по договор за лизинг от 24.07.2020г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер **** и договор за лизинг от 24.07.2020г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ****, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането; сумата от 391,36 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 24.07.2020г. за мобилен номер ****, във връзка с предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 28.08.2020г. за мобилен номер **** и във връзка с предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 24.07.2020г. за мобилен номер ****, ведно със 1 законната лихва за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.08.2022г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№40283/2022г. по описа на CPC, 45 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 224,61 лева разноски в заповедното производство и 1594,69 лева разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника чрез особения му представител. Жалбоподателят поддържа, че по делото не били представени посочените в исковата молба писмени доказателства. Твърди, че не е установено ответникът да е сключил процесните договори и е потребил посочените от ищеца мобилни услуги и мобилни устройства. Не била връчена и покана за доброволно изпълнение. Претендира отмяна на решението и връща не на делото за ново разглеждане, както и разноски.

Ищецът, с подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено. Излага съображения в унисон с мотивите на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг са представени в заверени от страната преписи както в исковото, така и в приложеното заповедно производство, по което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Тези договори са подписани от ответника и това обстоятелсво не е оспорено от него. Ползването на услугите през процесния период и дължимите по договорите такси са установени от неоспорените от страните заключения на СТЕ и ССЕ.

2

В светлината на гореизложеното, при установени облигационни отношения между страните, неизпълнението на ответника и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, правилно СРС е приел, че исковете са основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въззиваемият ищец е направил разноски в размер на общо 919,69 лева или 470,23 евро във въззивната инстанция, които следва да му се присъдят изцяло. На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.05.2024г., постановено по гр.дело №69912/2022г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в.

ОСЪЖДА Б. А. М. с ЕГН:********** да заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ"ЕАД с ЕИК:130460283, на основание чл.273, вр.чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 470,23 евро /четиристотин и седемдесет евро и 23 цента/, равняващи се на 919,69 лева– разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3