Решение № 118 от 27.02.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000345 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260062 от 24.01.2022 г., постановено по търг. дело № 1127/2017 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 4с-в е отхвърлил предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ искове с правно основание чл. 57, ал.3 от ЗБН, вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД срещу ответниците Г. Х., О. Р. и И. З. за солидарното им осъждане да заплатят на КТБ АД/н/ сумата от 4 596 198,54 лева, представляваща обезщетение за вреди, настъпили от действията им по вземане на решение от 15.03.2010г. в качеството им на членове на УС на „КТБ“АД за сключване на договор за банков кредит с „Дивал 59“ЕООД за сумата от 9 400 000 евро и с което е осъдена КТБ/н/ да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 183 847,94 лева.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, с която се обжалва първоинстанционното решение с твърдения, че решението е неправилно поради съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба.

Твърди се във въззивната жалба, че неправилен и необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че липсата на конкретизация в решението на Управителния съвет на КТБ АД на активите, които ще послужат за обезпечение, не представлявало неправомерно поведение, тъй като това било сторено в договора за банков кредит, поради което било ясно, че у членовете на УС била формирана воля, че именно имотите, посочени в 1 договора, ще послужат като обезпечение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установявало точно обратното- че в нито един от документите по кредитното досие не се съдържала такава индивидуализация на активите, предложени за обезпечение, поради което и нямало как членовете на УС да са могли да формират знание относно конкретни активи, които да бъдат предмет на обезпечение.

Неправилен бил и изводът, че липсата на изискуемите от Правилника за кредитната дейност документи, анализи и становища не водела до неправомерно поведение на ответниците, тъй като не е било тяхно задължение да събират документи и да извършват проверки и оценки.Действително това било задължение на служителите от конкретните звена в администрацията на банката, но същевременно ответниците като членове на управителния орган на банката са били длъжни да осъществяват контрол върху дейността им и при установена липса на документи, съответно оценка на активите, са могли и са били длъжни да изискат от съответните служители да съберат документите, да изготвят анализите, както и да възложат на лицензиран оценител извършване на оценка на активите.

Това в случая не било сторено тъй като решението за сключване на договора за банков кредит е взето при липсата на каквото и да било информация относно предлаганото обезпечение, и най-вече относно неговата пазарна стойност, което е довело до невъзможност за преценка на достатъчността на обезпечението и съответно до липсата на гаранция за интересите на банката.

Неправилни и необосновани са и изводите на съда, че не било доказано по делото, че банката е претърпяла вреди, изразяващи се в несъбрани задължения по договора за кредит от 15.03.2010г. в размер на неплатената главница. Твърди се, че изложените от съда мотиви, че не може да се направи извод за несъбираемост на вземанията на банката по този договор са неправилни тъй като при безспорно установената в хода на индивидуалното принудително изпълнение липса на открито имущество, то провеждането на производство по несъстоятелност е безпредметно поради невъзможността да бъде формирана маса на несъстоятелността.

Действително производството по несъстоятелност предоставя допълнителни възможности за попълване на масата на несъстоятелността, но в конкретния случай тези способи според твърденията на жалбоподателя били неизползваеми тъй като сделките, с които длъжникът се е разпоредил с недвижимите си имоти и вземания, са сключени найкъсно през 2012г., а забавата по кредита започвала от 31.10.2014г., която забава е послужила като основание за обявяването на целия остатък от кредита за предсрочно изискуем. Тези сделки могли да бъдат атакувани само на някое от основанията по чл.647, ал.1, т.2 и т.3 от ТЗ, но те са ограничени от двугодишен срок от подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, т.е дори към момента на забавата и предприемането на действия по обявяването на кредита за предсрочно изискуем, този срок вече е бил изтекъл.

Неправилен бил също така и изводът на съда, че не било доказано наличието на причинна връзка между неправомерното поведение на ответниците и вредите, поради това, че вредите за банката са в резултат на бездействието на нейните служители, които не са 2 предприели действия при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да учреди предвидените в договора обезпечения в уговорения срок. Този извод на първоинстанционния съд бил неправилен защото вредите за банката са именно от противоправното поведение на ответниците, които са взели решение за сключване на договор за банков кредит при липсата на каквато и да било информация относно финансовото състояние на „Дивал 59“ЕООД, вида на предлаганите обезпечения и най-вече на тяхната стойност. Освен това обстоятелството, че не е предвидено учредяване на обезпеченията преди усвояването на кредита, е позволило на дружеството да получи паричните средства без да изпълни поетото с договора за банков кредит задължение за учредяване на предвидените обезпечения. Липсата на такова ограничение за усвояване на кредита, както и факта, че е предвидено обезпечение на имоти, които освен, че не са индивидуализирани, не са и оценени, е причината за несъбираемостта на вземанията.

На следващо място се твърди и че не е вярна и констатацията на съда, че между страните било безспорно обстоятелството, че посочените в договора за кредит недвижими имоти са били собственост на кредитополучателя към датата на вземането на решението на УС и сключването на договора за кредит, без обаче такова фактическо твърдение от страна на ищеца да е било правено. Напротив, установявало се от представената от самия ответник Г. Х. справка от Службата по вписванията, че имотите, посочени в договора за банков кредит са били продадени през 2009г., т.е още преди сключването на договора за банков кредит кредитополучателят не е разполагал с активите, които той се е задължил да предостави като обезпечение на договора за банков кредит.

Твърди се също така, че имотът, находящ се в гр. София, бул.“Цар Освободител“№21 никога не е бил собственост на „Дивал 59“ЕООД, а на Българската академия на науките, в подкрепа на които твърдения за което в хода на въззивното обжалване е представил като ново писмено доказателство съдебно решение, с което са отречени правата на кредитополучателя по отношение на този имот.

Горното означавало, че към момента на вземането на решението на УС за сключване на договора за банков кредит, ответниците не са имали достоверна информация за финансовото състояние на „Дивал 59“ЕООД и по-конкретно на притежаваните от него недвижими имоти, защото ако бяха извършени всички проверки, изискуеми от Правилника за кредитната дейност би се установило, че дружеството е прехвърлило част от притежаваните от него имоти, а също така при извършена оценка на останалите имоти би могло да се вземе адекватно и информирано решение за сключването на договора за кредит, което да гарантира интересите на банката като кредитор. Това от своя страна водело до извода, че за несъбираемостта на вземанията и оттам за настъпването на вредите за банката, отговорност следва да носят именно ответниците тъй като ако е била спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитната дейност на банката е щяло да се установи, че дружеството не притежава голяма част от недвижимите имоти, които са предвидени за обезпечение, а също така е щяло да се установи и каква е пазарната стойност на активите му, за да е възможно да се направи преценката относно достатъчността на обезпечението.

3

Искането към съда е първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени както са предявени.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от ответниците Г. П. Х. и от И. А. З., с която се оспорва въззивната жалба като неоснователна поради съображения изложени в отговорите.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, с която е предявен срещу Г. П. Х., О.

Н. Р. и И. А. З. искове с правно основание чл.57 ал.3 ЗБН с цена от 4 596 198,54 лв. Твърди се, че ответниците са имали качеството на администратори на „Корпоративна търговска банка“ АД /сега в несъстоятелност/ по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗБН, като са били членове на УС на банката, а с поведението си при сключването на договори за кредит, по които не е предоставено обезпечение, са причинили вреди в размер на 4 596 198,54 лв., които се изразяват в това, че банката е в невъзможност да събере вземанията си по договорите за банков кредит. Сочи се, че на 15.03.2010 г. е бил сключен от банката договор за кредит с „Дивал 59“ЕООД за сумата от 9 400 000 ЕВРО, по който е следвало да се учреди от кредитополучателя обезпечение чрез особен залог или ипотека до 30.06.2010 г., но обезпеченията реално не са били предоставени. Поддържа се, че ответниците в качеството на членове на УС на банката не са изпълнили задълженията си да полагат грижата на добър търговец по сключените договори за управление, както и не са изпълнили правилата в чл.16.1 и ч.33 от Правилника относно оценката на кредитния риск, защото от кредитополучателя не са изискани необходимите документи за неговото състояние, а в решението на УС за сключване на договора и в самия договор не е предвидена клауза, според която сумата следва да се предостави след учредяване на обезпечение, а в решението на УС не е посочен конкретен обект на обезпечение. В полза на банката е бил учреден единствено особен залог върху вземания на кредитополучателя по банкови сметки, но той не е бил вписан в ЦРОЗ, а предвидените в чл.30.1, б.“а“ от договора обезпечения – залог и ипотеки, не са учредени в уговорения срок. Налице е причинена вреда за банката в размер на 4 596 198,54 лв., представляваща предоставените по договора парични средства, които не могат да бъдат събрани поради липсата на реално обезпечение, тъй като кредитът е бил усвоен преди предоставяне на обезпечение от кредитополучателя. Освен това в решението на УС за разрешаване на кредита не е посочен обект на обезпечение, както и при липса на оценка на имуществото, което ще служи за обезпечение, тъй като имотите, които е уговорено да се ипотекират не е било ясно до каква степен са в състояние да обезпечат вземанията на банката. Искането към съда е било ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 4 596 198,54 лв. – поради неизпълнение на законовите им задължения 4 на членове на УС на банката, или поради неизпълнение на задълженията им по договорите за управление, а при условията на евентуалност се иска всеки от ответниците да бъде осъден да заплати сумата от по 1 532 066,18 лв.

Ответникът О. Р. в срока за отговор на исковата молба е възразил срещу допустимостта на исковете, защото не е налице валидно решение на УС на БНБ за назначаване на квестори на банката, както и поради липса на акт за встъпване на синдиците в длъжност. Освен това се сочи, че с решения на ОС на акционерите на банката ответниците са били освободени от отговорност в качеството им на членове на УС, а това е отрицателна предпоставка за възникване на отговорност, защото нормата на чл.57 ал.3 ЗБН не дерогирала правилото на чл.240 ал.3 ТЗ. Поддържа се, че не е налице основание за солидарна пасивна отговорност на ответниците като администратори на банката. Сочи се, че с решение на УС на банката от 02.11.2012 г. на ответника са разпределени задачи по текущо управление, а той е отговарял за определени звена и дирекции, но до момента на отстраняване от длъжност не е имал задължения във връзка със сключването и издължаването на договори за кредит, каквито задължения не са имали и служителите в ръководените от него звена.