Решение № 67 от 08.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Карлово, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320102044 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

Ищецът - Г. Л. Л. твърди, че на 15.05.2025г. сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № ***** към искане № *****, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500 лева, при месечен лихвен процент на заема от 3.900% и годишен процент на разходите от 57.820%. Съгласно чл.6, ал.1 от договора, страните се съгласявали договорът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/ и на условията по чл.10, ал.1, т.5 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия, 3.

Банкова гаранция, съгласно чл.10, т.3 от Общите условия, 4. Ценна книга издадена в полза на Заемателя.

Според чл.6, ал.2 от договора - „С подписването на настоящия Договор, Заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателя не предостави договореното в чл.6, ал.1 от настоящия договор от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.1, т.5 от Общите условия към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 250.02лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителния план към настоящия договор за заем“. Твърди, че усвоил изцяло заемният ресурс, не е погасил дължимата сума по процесната неустойка, но не дължал плащания за същата на следните правни основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл.

19, ал. 4 от ЗПЗ, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на 1 кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можели да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можели да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можело да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечавали с неустойка, дали изпълнението било обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца, съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечавала изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало безпротиворечиво, че тя можела да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на 250.02лв. била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била близо 50% от заетата сума в размер на 500.00 лв., без да зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по 2 договора за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение - за кредит от 500.00 лв. и обща сума за плащане 810.00 лв. заемателят се задължил договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по чл. 10, ал.1, т.5 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия; банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.1, т.3 от Общите условия; ценна книга издадена в полза на Заемателя. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция била поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да бил поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението.

Нормално и логично било след като заемодателят поставял такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да били включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл. 6, ал.2 от договора се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин било заобиколено ограничението в чл.19, ал.4 ЗПЗ при определяне ГПР неустойката представлявала близо 50% от заетата сума.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата от Договора за паричен заем № ***** към искане № ***** от 15.05.2025г., сключен между страните, обективирана в чл.6, ал.2, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 250.02 лева от страна на ищцата на ответното дружество, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание 3 на потребителските договори за кредит. Претендира разноски и такива по чл.

38 от ЗА сумата в размер на 400лв. Посочва банкова сметка на адв. Н., на която да бъдат изплатени дължимите суми по делото - *****.

Ответното дружество – „КРЕДИ ЙЕС“ ООД намира предявената искова молба за неоснователна и недоказана - както по основание, така и но размер, поради което моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че описаната фактическа обстановка по сключване на процесния договор за паричен заем №***** от 15.05.2025г. е непълна, тъй като не били описани всички обстоятелства, довели до сключване на посочения договор за заем. На 15.05.2025г. на заемоискателя Г. Л. била предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем. След предоставяне на СЕФ, Г. Л. е подал до „Креди Йес“ ООД молба за заем № *****. От текста на молбата за заем било видно, че клиентът, подписвайки молбата, се е запознал предварително, разбира и безусловно приема Общите условия към договора за заем, които били предоставени за запознаване преди сключване на договора - с попълване на искането (молбата) за заем.

Екземпляр от ОУ на дружеството били поставени на хартиен носител на видно място във всеки един от офисите в страната на разположение на заинтересованите лица, както и на интернет страницата на дружеството. След оценка и одобрение на искането за заем, на 15.05.2025г. в гр. Карлово бил сключен Договор за паричен заем № ***** между заемателя Г. Л. и заемодателя „Креди Йес” ООД. Договора е сключен за сумата от 500 лв. за срок от 5 месеца, е месечен лихвен процент 3.900% и ГПР в размер на 57.820%. Към договора за заем били предоставени Погасителен план и ОУ.

Това обстоятелство било посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който ищецът е запознат и положил подпис на всяка страница. Заемната сума по сключения договор за заем в размер на 500 лв. е предадена в брой на заемателят Г. Л. с РКО от дата 15.05.2025г. По сключения между страните договор за заем, от страна на потребителят Г. Л. били извършени плащания, с които задълженията по договора за заем били изцяло погасени.

Счита за изцяло неоснователни и недоказани твърденията в исковата молба. Изискването за предоставяне на поръчител, който да отговаря на определени от дружеството условия е посочено още в СЕФ - а именно в Част II, т.8 в т.1 от съдържащия се в графата текст. В част III. Разходи по кредита т. т.4.4 от СЕФ е посочено, че при непредставяне на обезпечение в лицето на поръчител, по договора ще бъде начислена неустойка. Така посочената неустойка е изчислена на база конкретно зададените от заинтересованото лице параметри на заема - главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискала предварителна информация.