Решение № 23 от 02.08.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Оряхово, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. М. Методиев при участието на секретаря Галя Цв. Цветкова като разгледа докладваното от Б. М. Методиев Административно наказателно дело № 20241460200140 по описа за 2024 година

Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод жалба на П. И. Д. с ЕГН:********** от с.

Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца срещу Наказателно постановление № 111 от 17.05.2024г. на инж. Сашко Миленов Каменов - Директор на РДГБерковица, с което за нарушение на чл.213, ал. 1, т.1 от Закона за горите / ЗГ /, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева; за нарушение на чл.213, ал. 1, т.2 от Закона за горите / ЗГ /, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и на основание чл.275, ал.2 от Закона за горите е определено да заплати на

Изпълнителна агенция по горите по сметка

№BG44UBBS80023106171102 при банка ОББ сумата в размер на 214.87 лева /двеста и четиринадесет лева и 87 ст./, която сума представлява паричната равностойност на липсващите вещи предмет на нарушението – 3.80 пр. м³ твърди широколистни дърва за огрев от дървесен вид черница.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като твърди, че не е извършил деянието, за което е санкциониран, като констатациите на контролните органи са неточни, извършени тенденциозно и имащи за цел да 1 го уличат в извършване на административно нарушение. Релевира, че е отрязал дърво в негов имот, след като му е била издадена бележка от Кмета на селото и го прибрал в дома си със съзнанието, че е действал правомерно. На следващо място се сочи, че дървата не са измерени от горските по правилен начин, както и че е санкциониран да заплати тяхната равностойност като „липсващи вещи”, при положение, че същите са оставени на отговорно пазене в дома му.

Моли се съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Цецко Кривачков от АК-Враца, като поддържат жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – административно-наказващият орган не изпраща представител и не сочи доказателства. В писмени бележки излага становище, че АУАН и атакуваното наказателно постановление са правилни и законосъобразни. Моли се, Наказателно постановление № 111 от 17.05.2024г. на Директора на РДГ-Берковица да бъде потвърдено.

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. И. Д. живее в с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца ул. „Аврам Стоянов” №30.

На 13.02.2024г. св. Б. П. Б. и св. Т. К. Н. – служители на Държавно горско стопанство – Оряхово, докато правят обход в с. Бутан, получават сигнал, че лице на име П. И. по прякор „Кулена” от с. Крушовица съхранява дърва за огрев.

Посещават дома на жалбоподателя, находящ се в с. Крушовица, общ.

Мизия, обл. Враца ул. “Аврам Стоянов“ №30, т. нар. „Старо село”.

Къщата е била последна в улицата, като жалбоподателят заявил, че това е 2 негова къща. Предоставил достъп на служителите на горското, за да извършат проверка в имота.

При проверката под кош и отстрани до него са установени нарязани и подредени дърва от дървесен вид „черница”. Дървата, наредени под коша били нарязани на по около 20-30 см, а тези наредени до коша били нарязани на по около един метър. Свидетелите Б. и Н. констатират, че дървата не са маркирани с контролна горска марка и били без документ, удостоверяващ произхода им. Собственикът на имота П. И. Д. обяснил на служителите на горското, че притежава обработваем имот до реката, като именно там, за да почисти мястото е отрязал дървото и го е прибрал на адреса, на който живее.

Във връзка с констатираното, на жалбоподателя от св. Т. К. Н. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия СЗДП 2024г., №0004149, за това, че на 13.02.2024г., в с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца ул. “Аврам Стоянов“ №30, съхранява 3,80 м³ пространствени твърди широколистни дърва за огрев от вид „черница” немаркирани с КГМ /контролна горска марка/ и без превозен билет за доказване на произхода им, с което виновно е нарушил чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ.

Жалбоподателят П. И. Д. е подписал акта за установяване на административно нарушение, като е отбелязал като възражение, че има разрешение от Общината и е приложил служебна бележка от Кметство с.

Крушовица.

Със съставения акт за установяване на административно нарушение серия СЗДП 2024г., №0004149 от 13.02.2024г. актосъставителят е конфискувал предмета на нарушението – 3,80 м³ пространствени твърди широколистни дърва за огрев от вид „черница” и е оставил същите на съхранение на адреса на жалбоподателя в с. Крушовица ул. „Аврам Стоянов” №30, като това е удостоверено с разписка за отговорно пазене №001592.

Административно-наказващият орган е приел нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление №111 от 17.05.2024г., с което за нарушение на чл.213, ал. 1, т.1 от Закона за горите / ЗГ /, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева; за нарушение на чл.213, ал. 1, т.2 от Закона за горите / ЗГ /, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3

500 лева и на основание чл.275, ал.2 от Закона за горите е определено да заплати сумата в размер на 214.87 лева, която сума представлява паричната равностойност на липсващите вещи предмет на нарушението – 3.80 пр. м³ дърва за огрев от дървесен вид черница.

Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 27.05.2024г..

По делото по искане на жалбоподателя като свидетел е разпитан Веселин Кръстянов Куртов, който му помогнал да нареже и прибере дървото, за което е санкциониран. Свидетелят заяви, че като е минавал по улица установил, че е паднало дърво от дървесен вид „черница”, което задръствало движението.

Неговият познат П. Д. го повикал да му помогне, за да приберат дървото в дома на последния. Твърди, че количеството на дървесината била около 1 кубик. Попитал П. дали има документ и той му казал, че от Кметството му е разрешено.

При допуснати обяснения жалбоподателят Д. заяви, че дървото, за което му е съставен АУАН му е пречило да си обработва земята. Именно поради това отишъл при Кмета, който му издал бележка. Преди Кмета да му издаде документа, бил пратен в Общината при еколожката, която го върнала при Кмета и именно той му издал документа.

Видно от представена и приета по делото служебна бележка от 17.10.2022г. на Кмета на с. Крушовица, общ. Мизия е, че на П. И. Д. е разрешено на 22.10.; 23.10. и 24:10. да реже дърва и храсталаци /джанки, зарзали, лантуси/ от собствения си имот – лозе, с №004025, намиращ се в местността „Пчелините” в землището на с. Крушовица.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите св.Б. П. Б., св.

Т. К. Н. и св. Веселин Кръстянов Куртов, обясненията на жалбоподателя и приложената административно-наказателната преписка.

Показанията на свидетелите са логични, последователни непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с доверие. и

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното 4 постановление съдържат изискуемото съдържание и необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като същият е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал – Б. П. Б., съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентното за това лице – инж. Сашко Миленов Каменов – Директор на РДГ-Берковица, упълномощен със Заповед №РД49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните.

Според издаденото Наказателно постановление №111 от 17.05.2024г. на Директор на РДГ-Берковица, жалбоподателят е нарушил нормата на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите. В т.1 на тази норма е предвидена забрана да се съхранява дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно производствена марка, а в т.2 е предвидена забрана да се съхранява дървесина, непридружена с превозен билет. Т. е. цитираната норма въвежда задължение, за всяко едно лице, което съхранява дървесина, да предприеме необходимите действия същата да бъде маркирана с контролна горска марка и да бъде придружена с превозен билет, като неизпълнението на това задължение се санкционира по чл.266, ал.1 от Закона за горите с глоба от 500 лева до 5000 лева.

Съхранението на дървесина, немаркирана с контролна горска марка в нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и съхранението на дървесина, непридружена с превозен билет в нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ са отделни деяния. Всяко едно от тези деяния съставлява отделно административно нарушение и се санкционира поотделно от нормата на чл.266, ал.1 от ЗГ, с предвиденото в нея наказание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства се установи, че жалбоподателят П. И. Д. е осъществил от обективна страна вменените му нарушения по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ и по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като и той самият потвърди и призна, че е съхранявал дървесината без същата да е маркирана с контролна горска марка и без да е придружена с превозен билет.

Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил деянията умишлено, тъй 5 като е бил с ясното съзнание, че превозването и съхранението на дървесина става единствено с превозен билет и при изпълнение на изискването същата да бъде маркирана. Именно поради това съдът не възприема, изложеното от процесуалния представител на Д., че последният щом е имал разрешение да отреже дървото е действал без умисъл при извършване на нарушенията.

Освен това, съгласно нормата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Така, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е действал без умисъл, то извършените от него по непредпазливост деяния, съставляват нарушения.

Съдът не приема и възражението, че дървесината не е измерена по правилния начин от извършилите проверката служители на ДГС-Оряхово.

Това е така, тъй като кубичният метър може да бъде измерен и без да е необходимо подредбата на измерваното количество на по 1 метър на всяка страна. Освен това, служителите на ДГС-Оряхово са професионалисти, които ежедневно се занимават с тази работа и най-добре знаят по какъв начин се измерва пространствен кубик дърва. Именно поради това, съдът невъзприема възражението, че същите са извършили нарушение при измерването на предмета на нарушението, а освен това в случай, че жалбоподателят е имал някаква забележка във връзка с меренето е могъл да я впише в предявения му за запознаване акт за установяване на административно нарушение.

Настоящият съдебен състав обаче приема, направеното възражение, че незаконосъобразно на П. И. Д. на основание чл.275, ал.2 от Закона за горите е определено да заплати по сметка на Изпълнителна агенция по горите сумата в размер на 214,87 лева, представляваща паричната стойност на липсващите вещи – предмет на нарушението 3,80 пр. м³ твърди широколистни дърва за огрев от дървесен вид черница, доколкото от отразеното в АУАН, от заявеното от актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта, както и видно от Разписка Серия СЗПД №001592 за отговорно пазене на вещи, същият е конфискуван и оставен на съхранение в имота на жалбоподателя в с.