Решение № 264536 от 07.07.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 07.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II „Б” въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИВ ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА при секретаря Красимира

Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова гр. дело № 7973 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 263747 от 16.10.2020г., постановено по гр. д. № 7973/2020г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 78 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу М.И.С. иск за признаване за установено, че М.И.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата над 3649,94 лв. до пълния предявен размер от 5149, 94 лв. – главница, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2015г. –м.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че за процесния период са приложими Общите условия от 2016г. в сила от

11.07.2016г., като изрично в чл. 33, ал. 2 от ОУ е прието, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45 – дневен срок за периода, за който се отнасят. Сочи се, че издадената обща фактура през месец юли/ август е за целия предходен отоплителен сезон, като задълженията по същата стават изискуеми едва на 15.09.2016г., като от този срок следва да тече давностния срок. Твърди се, че дължимите суми не са погасени по давност. Моли се първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, като предявените искове от ищеца да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна М.И.С. иск изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с което оспорва същата. Излагат се съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя, като се отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 5149,94 лв. – цена за ползвана топлинна енергия, сумата от 696, 72 лв. – лихва за забава; както и за установяване дължимостта на сумата от 56, 99 лв. – възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия, сумата от 11,06 лв.

– лихва за забава.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено, видно от представените от ищцовото дружество писмени доказателства. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Възззивният съд намира за неоснователно наведеното от въззивника възражение, че неправилно първоинстанционният съд е намерил, че не следва да се приложи института на погасителната давност по отношение на сумите, за които са отхвърлени исковите претенции.

С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1