Решение № 4300 от 16.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4300 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20231100112554 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД - предявен от Д. Ц. К., ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ****, представлявана от адв. Т. П., в против ЗД „Б.И.“ АД, гр. София – за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – мъки и страдания от смъртта на баща й Ц.Г.К., настъпила на 07.04.2023 г. в резултат на ПТП на същата дата в размер на сумата от 250 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на ПТП - 04.05.2023г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

Чрез своя процесуален представител ищцата поддържа иска за обезщетяване на неимуществени вреди, които е получила следствие виновно поведение на водача на лек автомобил Марка „Фолксваген”, модел ‘Голф” с рег.№ СА **** КВ В.Т.Ц., което е установено с влязла в сила присъда.

Твърди,че за автомобила е имало валидна и действаща към датата на ПТП-то застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.

В следствие смъртта на баща си ищцата е претъпрпяла и търпи мъки и страдания,тъй като с него били в отлични отношения,имали постоянна връзка и много се поддържали. След трагедията ищцата се е променила - затворила се е, избягва контакта с хората, станала е раздразнителна, настъпили са проблеми със съня й, почти не се храни, не се радва на нищо.

Моли съда да уважи предявеният иск , тъй като е основателен и доказан ведно със законните последици - разноски и адвокатско възнаграждение на пълномощника й по реда на чл.38 от ЗА.

Ответникът

ЗД „Б.И.“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и 1 размер, като изрично заявява,че не оспорва тези установени с влязла в сила присъда и задължителни за съда съгласно чл. 300 ГПК.Според представителя ме размера на обезщетението,който се претендира, е необоснован,тъй като няма доказателства за близка връзка между ищцата и починалия й баща.Оспорва и претенцията за лихва.Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Присъда от 21.09.2023 г. по НОХД № 4629/2023 г. на СГС, Констативен протокол за ПТП № к -195/07.04.2023 г. и Протокол от оглед на местопроизшествие се установява, че 07.04.2023 г., около 06:10 ч., в гр. София,на бул.

„Христофор Колумб“ на около 50 метра преди кръстовището с бул.”Цариградско шосе” е настъпило пътно-транспортно произшествие , при което лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с per. No СА****КВ управляван от В.Т.Ц. със скорост над допустимата е ударил пешеходеца Ц.Г.К., който в този момент пресичал главния път в посока от ляво на дясно спрямо движението на автомобила на пешеходна пътека. В следствие на получените от удара телесни увреждания Ц.Г.К. е починал на място/препис извлечение от акт за смърт на л.29 от делото./

Фактът,че за лекия автомобил е имало застраховка “гражданска отговорност” по застрахователна полица BG/02/122002745628, валидна от 13.09.2022Г., 00:00ч. до 12.09.2023Г., 23:59ч. на ответното дружество е установен и не се оспорва от ответника/полица на л.55/.

Ищцата е наследник на Ц.Г.К. - удостоверение за наследници на л.28 от делото.

От показанията на св.Д.Т./дъщеря на ищцата/ се установява, че майка й Д. поддържала почти ежедневни контакти по телефона с баща си,виждали се на около 2 седмици.Ищцата живее в гр.Велико Търново,а починалия й баща от 5 години живеел в гр.София,а преди това в гр.Дряново.Откакто преди 20 години родителите на ищцата се развели,Д. живеела с майка си,но продължила да поддържа и връзка с баща си.След смъртта му е различен човек,често ходи на гроба му и страда.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона 2 предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

Установено е, че произшествието е настъпило по вина на В.Т.Ц. управлявал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СА **** КВ с превишена скорост - относно противоправността на деянието му и неговата вина е налице влязла в сила присъда по НОХД № 4629/2023 г. на СГС, която по силата на чл.300 ГПК е задължително за настоящия съд относно противоправността на деянието и вината на дееца.

Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинноследствена връзка с противоправното деяние,а също наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ за посочения по-горе лек автомобил при ответното дружество.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Загубата на родител е голямата и тежка загуба , която винаги носи страдание и болки за неговите деца, независимо от тяхната възраст. В случая е установено,че бащата и дъщерята са поддържали добри отношения и макар да са живеели в различни населени места,са се чували по телефона и са се виждали поне веднъж месечно.

Ищцата страда от внезапната загуба на своя баща.

На основание изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение на търпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв., в който размер следва да бъде уважен ведно със законната лихва по правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ от 05.08.2023 год. до окончателното й изплащане.

Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед търпените от ищцата мъки и страдания и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната. Съдът отчета,че макари и добри,отношенията между ищцата и нейния баща не са или ежедневни и близки,щото да обосноват по-голям размер на обезщетението за неимуществените вреди.

Над уважения размер до претендирания такъв от 250 000 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските: Ищцата не е направила разноски по делото.

На адвокат Т. П., вписан в Софийска адвокатска колегия с № 1100626510 следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА съобразно уважената част от исковата претенция и с оглед липсата на възражение за прекомерност, в размер на 9450 лв.

Ответникът следва да заплати по сметка на СГС да заплати държавна такса в размер на 4800 лв.

Ищцата следва да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от иска разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. /при дължими 9152 лв./, като съдът възприема направеното от ищцата възражение за прекомерност на адвокатското 3 възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** чрез адв.Я.Д. да заплати на Д. Ц. К., ЕГН ********** представлявана от адв. Т. П. на основание 432,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Ц.Г.К., настъпила в резултат на ПТП на 07.04.2023 г. , ведно със законна лихва върху тази сума от 05.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска над уважения размер до претендирания такъв от 250 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 4800 лв. , а на адвокат Т. П., вписан в Софийска адвокатска колегия с № 1100626510 възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 9450 лв.

ОСЪЖДА Д. Ц. К., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **** разноски по делото в размер на 5000 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4