Определение № 23964 от 01.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23964 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110102927 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК и следв.

Образувано е по искова молба, подадена от О. К. Н., С. П. С., Л. Н. П., Х. В. Б., Р.

А. к.-ж., чрез адв. З., срещу „АгриВиа Ойл“ ЕООД, с която при условията на активно субективно съединяване са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искания за осъждане на ответника да плати на всеки от ответниците обезщетение за ползването без основание на 4451 кв.м. от съсобствения им недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Каспичан, ул. „Москва“, с площ от 8451 кв.м., в периода от 04.12.2020 г. до 14.03.2024 г., ведно с дължимото мораторно обезщетение за периода от 04.12.2020 г. до 03.02.2026 г.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че до 14.03.2024 г. са притежавали в съсобственост недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Каспичан, ул.

„Москва“, с площ от 8451 кв.м., с номер по предходен план: 1114 от кв. 58, парцел I, при следните квоти: О. К. Н. – ¼ ид.част, С. П. С. – 3/16 ид. части, Л. Н. П. – 1/16 ид. част, Х. В. Б. – ¼ ид. част, Р. А. к.-ж. – ¼ ид. част. Излагат доводи, че са придобили права върху имота по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател – С. М. Д., чийто имот бил възстановен по силата на ЗВСОНИ с Решение № 773/02.09.1992 г. на кмета на община Каспичан, отписан от актовите книги за държавна собственост със заповед № РД-25-46/01.04.1993 г., с оглед наличието на съставения в полза на наследодателя им нотариален акт № 61, том I, дело № 69/1931 г. Сочат, че видно от акт за държавна собственост № 180/24.06.1993 г. имотите, находящи се в кв. 58, гр. Каспичан, били предоставени за управление на „...........“ ЕООД. По силата на сключен с „...........“ ЕООД договор за наем от 07.06.1993 г., в сила до 2008 г., ищците уговорили плащането на наем за ползването на поземления им имот от страна на дружеството. На 24.06.2020 г. ответникът придобил собствеността върху сградите, построени върху поземления имот, като последният ползвал същия чрез извършването на търговска дейност и ограничавал достъпа на ищците до съсобствеността им. В тази връзка, ищците изпратили до ответника нотариална покана, получена на 20.10.2020 г., с искане за плащане на наем за ползването на имота, в размер на 1200 лв. Предвид отказа на ответника за сключване на договор за наем с ищците, същите завели срещу него иск за плащане на обезщетение за ползването на имота без основание, като въз основа на влязло в сила решение № 5437/2024 г. по описа на СГС, II-Д възз. състав, дружеството било осъдено 1 да им плати обезщетение за ползването на 4451 кв.м. от съсобствеността, в периода от 24.06.2020 г. до 03.12.2020 г. Твърдят, че до 14.03.2024 г. ответникът е държал имота им без основание, поради което същият се обогатил неоснователно за тяхна сметка.

Считат, че ответникът им дължи плащане на обезщетение за ползването без основание на 4451 кв.м. от имота им, представляващи свободната от застрояване площ от парцела, за периода от 04.12.2020 г. до 14.03.2024 г., в размер на 25 063,59 евро, ведно със законната лихва за забава от 04.12.2020 г. до 03.02.2026 г., на стойност от 4456,80 евро. Ето защо молят съда да осъди ответника да плати на всеки от тях дължимите вземания, изчислени съобразно припадащата им се част от имота, както следва: О. К.

Н. – ¼ от дълга, а именно сумата от 6266,40 евро, представляваща дължимото от ответника обезщетение за неоснователното ползване на ¼ ид. част от 4451 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, в периода от 04.12.2020 г. до 14.03.2024 г., както и сумата от 1114,20 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 03.02.2026 г.; Х. В. Б. – ¼ от дълга, а именно сумата от 6266,40 евро, представляваща дължимото от ответника обезщетение за неоснователното ползване на ¼ ид. част от 4451 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, в периода от 04.12.2020 г. до 14.03.2024 г., както и сумата от 1114,20 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 03.02.2026 г.; Р. А. Кулаксъзова - Жекова – ¼ от дълга, а именно сумата от 6266,40 евро, представляваща дължимото от ответника обезщетение за неоснователното ползване на ¼ ид. част от 4451 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, в периода от 04.12.2020 г. до 14.03.2024 г., както и сумата от 1114,20 левро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 03.02.2026 г.; С. П. С. – 3/16 от дълга, а именно сумата от 4699,42 евро, представляваща дължимото от ответника обезщетение за неоснователното ползване на 3/16 ид. части от 4451 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, в периода от 04.12.2020 г. до 14.03.2024 г., както и сумата от 835,65 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 03.02.2026 г.; Л. Н. П. – 1/16 от дълга, а именно сумата от 1566,47 евро, представляваща дължимото от ответника обезщетение за неоснователното ползване на 1/16 ид. част от 4451 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, в периода от 04.12.2020 г. до 14.03.2024 г., както и сумата от 278,55 левро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 03.02.2026 г. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва факта, че ищците притежават в съсобственост процесния поземлен имот.

Оспорва да е ползвал свободната част от имота им без правно основание. Сочи, че е собственик на сгради с идентификатори ***, ***,

***, както и самостоятелни обекти, находящи с в сграда с идентификатор ***, а именно – СОС с идентификатор *** и идентификатор ***. В тази връзка, счита че на основание чл. 64 ЗС имал право да ползва свободната площ от имота с оглед използването на притежаваните от него сгради по предназначение. Прави възражение за изтекла давност по отношение на част от претендираните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Правнорелевантни факти и разпределяне на доказателствената тежест за установяването им:

Предмет на делото са предявени при условията на активно субективно съединяване обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

В доказателствена тежест на ищците е да докажат по делото пълно и главно, че в рамките на исковия период ответникът е ползвал без основание част от съсобствения им поземлен имот, с което се е обогатил неоснователно за тяхна сметка със стойността на претендираното вземане, както и наличието на връзка между обедняването им и обогатяването на ответника.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да докажат наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основание за ползването на имота.

По направеното от ответника възражение за изтекла давност в тежест на ищците е да докажат фактите, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.

Обстоятелства не се нуждаят от доказване:

Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ищците притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Каспичан, ул. „Москва“, с площ от 8451 кв.м., при следните квоти: О. К. Н. – ¼ ид.част, С. П. С. – 3/16 ид. части, Л. Н. П. – 1/16 ид. част, Х. В. Б. – ¼ ид. част, Р. А. к.-ж. – ¼ ид. Част., както и че процесният имот в бил ограден и влизането се е осъществявало чрез пропускателен пункт.

По доказателствените искания на страните:

Представените с исковата молба документи следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Съдът намира за основателно искането на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели и чрез допускане на съдебно-оценителна експертиза по делото, тъй като същите са относими и необходими за правилното решаване на правния спор.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.11.2026 г. от 10:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ищците, при режим на довеждане, който да даде показания относно фактите, посочени в исковата молба.

ДОПУСКА изслушването на съдебно – оценителна експертиза по делото, вещото лице по която да даде заключение по задачите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит за възнаграждението му в размер на 300 евро, вносим поравно от страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Антоанела Д. Ц., която да се призове след внасяне 3 на определения депозит.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че невнасянето на определения депозит в указания срок може да бъде преценявано от съда съобразно чл. 161 ГПК.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на ответника, при режим на довеждане, който да даде показания относно фактите, посочени в отговора на исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, страните лично, респ. чрез законен представител, да участват в информационна среща за процедура по медиация, която съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМ се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд, а именно: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС, с адрес: гр. София, ***, ет. 2, ст. 204, тел. ***, email: [email protected].

ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата на първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 140б, ал. 1 ГПК при насрочена информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават. Съгласно чл. 140б, ал. 2 ГПК страните са длъжни да участват в информационна среща за медиация само веднъж в производството.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4