Решение № 110 от 15.06.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Ямбол, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20262300500128 по описа за 2026 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на М. Г. М. от село ***** чрез пълномощника си адвокат К. И. С. от ЯАК против решение № 8/4.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 393/2025 г. по описа на РС Тополовград. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска или намаляване на постановената издръжка, включително и по отношение на определената ДТ.

С атакуваното решение съдът е: осъдил М. Г. М. от с.***** да заплаща на пълнолетното си дете С. М. М. с ЕГН ********** от гр.*******, обучаващо се в редовна форма на обучение за средно образование, месечна издръжка в размер на 102,26 евро /сто и две евро и 26 цента/ /200 лева двеста лева/, считано от 01.09.2025 г., с падеж 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от датата на падежа до окончателно изплащане на същата, с всички законни последици от това до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяване на издръжката.

Отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявеният иск по чл.144 от СК за сумата над 102,26 евро /сто и две евро и 26 цента/- /200 лева/ до 204,52 евро /400 лева/.

Осъдил е М. Г. М. да заплати на пълнолетното си дете С. М. М., обучаващо се в редовна форма на обучение за средно образование, месечна издръжка за минало време в размер на 409,03 евро /четиристотин и девет евро и 03 евроцента / 800 лева /осемстотин лева/ за периода от 02.05.2025 г. до 31.08.2025 г.

Осъдил е М. Г. М. да заплати на С. М. М. направените по делото разноски, както и по сметка на Районен съд – Тополовград – бюджета на съдебната власт държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 147,25 евро /сто четиридесет и седем евро и 25 цента/ - 288,00 лв.

Както е приел въззивният съд с определението за изготвен доклад по делото с рег.№ 237/20.04.2026 г. въззивната жалба е насочена срещу решението на първата инстанция в 1 частта, с която искът за присъждане на месечна издръжка е уважен.

Постановеното решение се счита за неправилно поради нарушение на закона и за необосновано. Във връзка с твърденията на ищцата за необходимост от средства за храна, облекло, консумативи и разходи за учебници, за транспортни разходи и други разходичастни уроци по български език и математика, заболяване „вродена хидронефроза“ - не е представен нито един документ доказващ такива разходи. Ноторно известен факт е, че от учебната 2024/2025г. учебниците от 1-ви до 12-ти клас са безплатни. Ищцата живее в Тополовград и се обучава в СОУ „Д-р Петър Берон“ Тополовград – не са й необходими средства за транспорт. Няма доказателства да е посещавала частни уроци по български език и математика. Относно твърдението за заболяване са представени два броя амбулаторни листи, но няма предписано лечение или хранителен режим, липсват предписания за ограничения на физически натоварвания. Не отговаря на действителността твърдението, че единствено майката на ищцата полага грижи за нея, тъй като въззивникът е заплащал издръжката, за която е бил осъден, а са налице данни за получавани доходи от майката в размер 1900 лв., които са достатъчни, както и самата ищца има възможност да работи в летния сезон. В същото време въззивникът е установил, че получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата, не притежава други доходи, т.е. няма по-широка материална възможност от негова страна, която при плащане на постановената издръжка няма да го затрудни.

В законоустановения срок ищцата по делото, сега въззиваема страна С. М. М. не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът М., редовно призован не се явява, а чрез пълномощника си адв.С. поддържа жалбата и желае уважаването й.

Въззиваемата страна С. М. също редовно призована не се явява в съдебно заседание, а чрез адв.М. е заявено оспорване на въззивната жалба и искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за основателна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за неправилно.

Производството пред РС – Тополовград е образувано по искова молба на С. М. М., която претендира да бъде осъден ответника М. Г. М., неин баща да й заплаща след като е навършила пълнолетие, но обучаваща се редовна форма на обучение за средно образование, месечна издръжка в размер 400 лв., считано от 01.09.2025 г., както и е заявена претенция за заплащане на издръжка при същите обстоятелства за минало време в размер 1600 лв. за периода от 02.05.2025 г. /датата на навършване на пълнолетие/ до 31.08.2025 г. Твърденията на ищцата са, че до момента, когато е навършила пълнолетие баща й е заплащал издръжка, но след този момент не е получавала никакви пари от него. В същото време продължава обучението си за средно образование, изпитва сериозни затруднения свързани с разходите и издръжката, а единствено майка й М.К. изцяло поема финансовото бреме относно нейната издръжка. Счита се, че ответникът следва да поеме част от издръжката й, тъй като е в състояние да й осигурява такава без особени затруднения предвид, че е в трудоспособна възраст, работи и получава доходи, няма други деца и друго семейство.

В отговора си по чл.131 от ГПК ответникът М. е възразил по основателността на 2 исковете, тъй като доходите които получава са единствено от работна заплата, която е минималната за страната и тези средства са му недостатъчни за собствената му издръжка.

Ответникът е заявил, че ще изпитва особени затруднения при отделяне на средства за пълнолетното му дете, както и че няма собственост, живее в жилището на сестра си, в едно домакинство със своите родители. Същите са съображенията му за неоснователност и на иска за издръжка за минало време.

От представените по делото пред първата инстанция писмени доказателства е установено, че ищцата С. М. М. е родена на 02.05.2007 г., а нейни родители са М.С.М. и М.

Г. М.. Видно от рождената й дата, на 02.05.2025 г. ищцата М. е навършила пълнолетие. С удостоверение изх. № 611/02.07.2025 г., издадено от СУ „Д-р Петър Берон“ Тополовград е установено, че С. М. през учебната 2025/2026 г. ще продължи образованието си като ученичка в 12-ти клас дневна форма на обучение. С исковата молба ищцата е представила решенията постановени по гр.дело № 20/2024 г. на ТРС и № 98/20.06.2024 г. по възз.гр.дело № 146/2024 г. на ЯОС, по които съдът е постановил изменение на издръжката на М., дължима от нейния баща преди навършване на пълнолетието й, като същата е завишена на 300 лв. Във връзка със здравословното си състояние ищцата е представила два амбулаторни листа от 28.08.2023 г. и от 01.08.2024 г., удостоверяващи посещението й при лекар специалист, както и поставената й основна диагноза – вродена хидронефроза.

Ответникът М. от своя страна и в подкрепа на своите твърдения е представил удостоверение изх. № 100/01.09.2025 г., издадено от работодателя му „Ф-Рейсинг“ ЕООД гр.

Ямбол за това, че средно-месечното му БТВ за периода м. март-м. август 2025 г. е в размер 1141.62 лв., а нетният размер е 885.87 лв. С декларация от 26.09.2025 г. М. е декларирал, че не притежава имущество, от което да се издържа; не получава доходи от арендни или наемни договори; не притежава акции и дялове в акционерни или други търговски дружества и няма сключени граждански договори, по които да получава приходи.

Пред районния съд са събрани и гласни доказателства, като от ищцовата страна са разпитани свидетелките Н.К. и М.К. – нейната майка. Двете свидетелки заявяват, че С. живее при майка си, ходи редовно на училище 12-ти клас, няма движимо и недвижимо имущество, не работи. С. има заболяване, заради което всяка година веднъж ходи до София, а във връзка с образованието си посещава подготвителни курсове за кандидат-студенти.

Нейната майка свид. К. е заявила, че бащата на С. откакто е навършила пълнолетие не й плаща издръжка, тя не поддържа връзка с баща си и той не й помага с нищо, а самата К. получава заплата 1900 лв., с която се издържат двете с дъщеря си.

От ответната страна са разпитани свидетелите С.М. – сестра на ответника и М.Т. – негов приятел. Двамата свидетели са заявили, че М. работи в ямболска фирма като шофьор на минимална заплата, има дискова херния и живее в къща с родителите си в с. *****, която е собственост на сестра му. М. няма никакво имущество, нито получава от някъде ренти или наеми. Свид. Т. е добавил, че заради уврежданията на кръста, които има М., той не търси друга по-високо заплатена работа, тъй като ще е по-натоварен и няма да може да работи.

Както и районният съд е квалифицирал исковете, същите са с правно основание чл.144 от СК за издръжка претендирана от пълнолетно дете, както и с правно основание чл.149 от СК за издръжка за минало време, като първия иск е уважен и е присъдена издръжка в размер на 102.26 евро /200 лв./, а за минало време искът е уважен за 409.03 евро /800 лв./.

Районният съд е приел, че ответникът М. е в трудоспособност и може да реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата, при което съдът е преценил, че като осигури собствената си издръжка, ответникът разполага с материална възможност, при която заплащането на издръжката на ищцата няма да се чувства особено осезателно от него, няма много да го затрудни, така че да се накърни защитата на собствените му законоустановени правила.

Въз основа на същите събрани и обсъдени писмени и гласни доказателства, 3 въззивният съд преценя, че претенциите на С. М. по чл.144 и по чл.149 от СК са неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако участ редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно учебно заведение, какъвто е случая и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. От събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че са установени предпоставките на чл.144 от СК с изключение на последната, а именно, че родителят може да дава исканата издръжка без особено затруднение. Предпоставките за уважаване на иска предвидени в тази разпоредба са кумулативни и следва да са едновременно налице, какъвто не е настоящия случай. Не е спорно по делото, че от 02.05.2025 г. ищцата е навършила пълнолетие, била е ученичка в 12ти клас за учебната 2025/2026 г. в средно учебно заведение. Не е спорно също така, а и е потвърдено от гласните доказателства в лицето на свидетелките Костадинова и К., че ищцата няма доходи от които да се издържа, както и не притежава имущество. Както се посочи въззивният съд приема, че не е налице последната изискуема предпоставка за уважаване на иска във връзка с материално състояние на ответника, от когото се претендира заплащане на издръжка, че предоставянето на тази издръжка не би го затруднила особено.

За доходите и материалното състояние на ответника също не е спорно, че той не притежава имущество, от което да се издържа и доходи извън получаваната работна заплата, която е в минимален размер от 1141.62 лв. брутно и 885.87 лв. нетно. При тези доходи и материално състояние въззивният съд счита, че ответникът не би могъл да отделя дори присъдения от районния съд издръжка без това да го затрудни особено, като в случая тъй като се касае за издръжка претендирана от пълнолетно дете задължението на родителя да я дава не е безусловно, каквото е до навършване на пълнолетие на детето. По тези съображения въззивният съд не обсъжда обстоятелствата дали ответникът е в добро здравословно състояние и трудоспособност, даващи му възможност за полагане на допълнителен труд, тъй като при установеното му вече материално състояние и липсата на безусловност при дължимостта на издръжка за пълнолетно дете тези обстоятелства са без значение. По същите съображения въззивният съд намира за неотносими изводите на първата инстанция относно сравняване на получавания от ответника доход с определения от държавата размер на линията за бедност, както и дали ответникът е задължен спрямо други низходящи. Тези обстоятелства биха били от значение, ако искът за издръжка беше предявен от малолетно или непълнолетно дете.