Решение № 498 от 13.04.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………./………….…….2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ

БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА

МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при секретар Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно гр.д. № 14 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу срещу Решение № 5111 от 22.11.2019г. по гр.д. № 9601/2019г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което на основание чл. 124, ал.

1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че К. Р.Б. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 451,72 /четиристотин петдесет и един лева и седемдесет и две ст./ лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл.405, вх.14, ап.8, с кл. № ********** и аб. № ********** за периода от 07.04.2017г. до 30.01.2018г., за която сума е издадена фактура № ********** от 28.05.2019г. и въззивното дружество е осъдено да заплати на К. Р., 355 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ.

Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна К. Р.Б., с който се оспорват доводите в жалбота и се поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

Претендира и присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от К. Р.Б., с претенция да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, сумата от 451,72 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 07.04.2017г. до 30.01.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“, бл.405, вх.14, ап.8, с кл. № ********** и аб. № **********, за което вземане е издадена фактура № ********** от

28.05.2019г.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения обект, като при заплащане на ежемесечни сметки установил, че има начислена сума в размер на 451,72лв. въз основа на издадени от „Електроразпределение север“АД документи. Узнал, че на 30.01.2018 г. е била извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия от „Електроразпределение север“АД и бил съставен констативен протокол. След няколко дни получил уведомително писмо за проверката. В резултат на проверката му е начислено допълнително количество електроенергия за минал период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е било реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.

Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Твърди, че проверката е извършена в отсъствие на ищеца, а лицата, които са подписали документите са направили това без негово знание и съгласие. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 07.04.2017г. до 30.01.2018г. и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол № 1900865/30.01.2018г. се установява, че служители на „Електроразпределение север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, двама свидетели.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1112/07.05.2019г г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3- 002568.659 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът съответства на метрологичните характеристики.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 14.05.2019г . за начисление на електрическа енергия в размер на 2568 кВтч за периода от 07.04.2017г.- 30.11.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура № ********** от 28.05.2019г .

За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което електромерът, е преминал първоначална проверка през 2016 г., като срокът му на метрологична годност изтича през 2022 г. Отчитането на електромера е двутарифно по дневна и нощна тарифа. Абонатът е битов. В сумарният регистър се отчита цялото количество електроенергия, преминало през електромера.

Електромера е в класа на точност. Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи.

Наличието на данни в тарифа 1.8.3 се дължи на неправомерно вмешателство – манипулиране на тарифната схема. Допълнително начисленото количество електроенергия не е от редовен отчет и не е изчислено по методиката за корекция на сметки. Същото не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 07.04.2017г.- 30.11.2018г.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 451,72 лева, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 07.04.2017г.- 30.11.2018г.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение №

1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн.

ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.