Присъда № 142 от 03.10.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 142/03.10.2025 година по НОХД № 1509/ 2025г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 610/2021 г. по описа на 02 РУ-Бургас, вх. № 14375/2021 г. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Г. Х. Ю., ЕГН **********, *, за това, че в условията на продължавано престъпление за периода от 01.02.2020 година до 01.11.2024 година включително в град Бургас, след като е осъдена с влязло в сила на 31.01.2020 год. решение №445/31.01.2020 год. по гражданско дело №5762/2019 год по описа на Районен съд-Бургас да издържа своя низходящ, а именно сина си - Д. С. А., *. и след като е осъдена с влязло в сила на 12.05.2021 год. решение №260626/22.04.2021 год. по гражданско дело №421/2021 год по описа на Районен съд-Бургас, да издържа своя низходяща, а именно дъщеря си - А. С.

А., род. на *., чрез две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, като общият размер издръжка за двете деца възлиза на сумата от 17 300 (седемнадесет хиляди и триста) лева, както следва: за периода от 01.02.2020 година до 01.11.2024 година включително в град Бургас, след като е осъдена с влязло в сила на 31.01.2020 год. решение №445/31.01.2020 год. по гражданско дело №5762/2019 год по описа на Районен съд-Бургас да издържа своя низходящ, а именно сина си - Д. С. А., *., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 58 (петдесет и осем) месечни вноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева месечно, общо в размер на 8700 (осем хиляди и седемстотин) лева за периода от 12.05.2021 год. до 01.11.2024 год. включително, в град Бургас, след като е осъдена с влязло в сила на 12.05.2021 год. решение №260626/22.04.2021 год. по гражданско дело №421/2021 год по описа на Районен съд-Бургас, да издържа своя низходяща, а именно дъщеря си - А. С. А., род. на *., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно за дъщеря си А. С. А. - 43 (четиридесет и три) месечни вноски в размер на 200 (двеста) лева месечно, общо в размер на 8 600 (осем хиляди и шестстотин) лева престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основА.е чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнА.я, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събрА.те в хода на производството доказателства. Счита, че следва да се наложи наказА.е лишаване от свобода за минимален срок, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

Защитникът на подсъдимата - адв. К. К. – БАК заявява, че поддържа изложеното от прокурора.

Подсъдимата заявява, че се придържа към казаното от нейния защитник.

Съдът, след като обсъди събрА.те доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, 1 намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Г. Х. Ю., ЕГН **********, е *. Съгласно удостоверение за идентичност с изх. №66-00-23/03.09.2024 год. на Община Бургас (л.311 Том 1 ДП) лицето Г. Х. Ю. с ЕГН ********** е идентично е лицето Г.А.П., като с решение №94-01-37426/10.11.2023 год. на Община Бургас името на Г.А.П. е променено на Г. Х. Ю. на осн. чл.19а от ЗГР.

Подс. Ю. и свид. С. А. живеели заедно в едно домакинство в гр. Бургас и от съвместното им съжителство се родили две деца - Д. С. А., *. в гр. Бургас и А. С. А., род. на *. в гр. Бургас, като баща им свид. С. А. ги припознал. На 02.02.2015 год. свид. А. и подс.

Ю. (тогава П.) сключили граждански брак и последната приела фамилията на съпруга си А. и заживели в общинско жилище в град Бургас, като през 2019 година решили да се разделят и през месец април 2019 година свид. А. останал да живее е децата си в семейното жилище, а със съдебно решение №3551/13.12.2019 год. по гр. дело №5596/2019 год. на РС-Бургас двамата родители се развели на 13.12.2019 година и обвиняемата възстановила предбрачната си фамилия П..

С влязло в сила на 31.01.2020 год. решение №445/31.01.2020 год. по гражданско дело №5762/2019 год. по описа на Районен съд-Бургас подс. Ю. (тогава П.) била осъдена да заплаща на малолетното си дете Д. С. А. месечна издръжка в размер на 150 лева месечно.

Съгласно цитирА.я съдебен акт упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете били предоставени на бащата - свид. С. А.. Съдът определил местоживеене на детето при бащата и отделно от горното с цитираното решение обвиняемата била осъдена да заплаща на детето чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 150 лева до 5-то число на текущия месец до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане. Детето Д. А. живеело с баща си свид. А., който полагал грижи за него и покривал всичките му битови, финансови, здравни и образователни потребности. Подс. Ю. не изпълнявала задължението си да заплаща месечна издръжка на детето си Д. А.. Бездействието на подсъдимата се изразявало в неплащането на 58 (петдесет и осем) месечни вноски в размер на 150 лева месечно, общо в размер на 8700 лева за периода от 01.02.2020 година до 01.11.2024 година включително в град Бургас като подс. Ю. освен, че не заплащала дължимата месечна издръжка на малолетното си дете, същата напуснала пределите на страната като заминала да живее в чужбина - ГермА.я. Така детето било лишено от възможността да общува с майка си при спазване на определения от съда режим на лични отношения. Същевременно подс. Ю. не търсела детето си, не му изпращала пари и не го взимала при себе си.

Свид. А. решил да предприеме действия срещу бившата си съпруга и подал искова молба срещу нея за изменение на мерките по отношение на малолетната им дъщеря А. С. А. и с решение №260626/22.04.2021 год. по гражданско дело №421/2021 год. по описа на Районен съд-Бургас подс. Ю. (тогава П.) била осъдена да заплаща на малолетното си дете А.

С. А. месечна издръжка в размер на 200 лева месечно. Съгласно цитирА.я съдебен акт упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете били предоставени на бащата - свид. С. А.. Съдът определил местоживеене на детето при бащата в гр. Бургас и отделно от горното с цитираното решение обвиняемата била осъдена да заплаща на детето чрез нейния баща и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане. Детето А. С. А. живеела с баща си свид. А., който полагал грижи и за нея и покривал всичките й битови, финансови, здравни и образователни потребности.

2

Подс. Ю. не изпълнявала на задължението си да заплаща месечна издръжка на детето си А.

А., а именно- 43 месечни вноски в размер на 200 лева месечно, общо в размер на 8 600 (осем хиляди и шестстотин) лева за периода от 12.05.2021 год. до 01.11.2024 год. включително.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събрА.те по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнА.ето на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелски показА.я на свидетелите С. С. А. и А. С. А., както и обясненията на подсъдимата, заверен препис на решение №445/31.01.2020 год. по гражданско дело №5762/2019 год. по описа на Районен съд-Бургас и решение №260626/22.04.2021 год. по гражданско дело №421/2021 год. по описа на Районен съд-Бургас; удостоверения за раждане, както и всички други писмени доказателства, събрА. в хода на наказателното производство.

Съдът прецени събрА.те в хода на досъдебното производство доказателства на основА.е чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. СамопризнА.ята на подсъдимата се подкрепят от гореизброените доказателства, събрА. в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимата произтича от Семейния кодекс, като тя е дължала издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали последните имат възможност сами да се издържат.

От обективна страна също така е налице влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа своите низходящи- решение №445/31.01.2020 год. по гражданско дело №5762/2019 год. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 31.01.2020 г. и решение №260626/22.04.2021 год. по гражданско дело №421/2021 год. по описа на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 12.05.2021 г.

Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействиенеизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Ю. не е изпълнила задължението си за периода от 01.02.2020 година до 01.11.2024 година включително да издържа своя низходящ, а именно сина си - Д. С. А., *., в размер на 58 (петдесет и осем) месечни вноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева месечно, общо в размер на 8700 (осем хиляди и седемстотин) лева. Също така за периода от 12.05.2021 год. до 01.11.2024 год. включително, не е изпълнила задължението си да издържа своя низходяща, а именно дъщеря си - А. С. А., род. на *., е размер на 43 (четиридесет и три) месечни вноски в размер на 200 (двеста) лева месечно, общо в размер на 8 600 (осем хиляди и шестстотин) лева.

3

Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).

Налице е и особеният субект на престъплението- лице, което е осъдено да издържа свой низходящ.

От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подс. Ю. е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че е бил осъдена да заплаща издръжка на децата си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявала задължението си.

Следва да се посочи, че липсват основА.я да се приеме, че в конкретния случай липсва обществена опасност на извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за приложение на чл. 9, ал. 2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни обстоятелства, които да са създали обективна невъзможност за подсъдимата да изпълнява задълженията си. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.