Решение № 2618 от 10.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2618 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330108115 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по чл. 79, ал.1, пр.1, вр. с чл. 228 ЗЗД от „СУПЕРРЕНТ“ ЕООД с ЕИК:

204435856, със седалище и адрес на управление в с Рогош, обл. Пловдив, ул.

Васил Левски №5, представлявано от В. И. П., чрез адв. Н. против Б. Р. – гражданин на *********** с разрешение за постоянно пребиваване в РБ, ЕГН: ********** и адр. гр. *********, обл. ******* ул. ************** №***, вх. **, ет. **, ап. ** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите от: 3275 лева – - неплатена наемна цена по Договор от 30.08.2018 г. за наем на МПС „****** за периода 19.02.2019 г. -30.06.2019 г., 5025 лева – наемна цена по Договор за наем от 11.08.2019 г на МПС „******“ за периода 11.08.2019 г.

- 29.02.2020 г. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е търговско дружество, предлагащо услугата отдаване под наем на автомобили (рент-а-кар). От 2018 г. насетне ответникът е започнал да наема леки автомобили на ищеца. На 30.08.2018 г. между страните бил сключен Договор за наема на МПС с предмет: „******", peг. № ******, при наемна цена от 750 лв. на месец. За ползването на автомобила през времето от 30.08.2018 г. до 19.02.2019 г.

1 ответникът се е издължил на ищеца. За времето от 19.02.2019 г. до 10.06.2019 г. ответникът натрупал неплатени задължения за наемна цена в размер на 2 775 лв. Посоченото висящо задължение на ответника за ползването на автомобила било оформено в двустранен документ, наречен: „Уведомление съгласие за изплатени и дължими суми по договор от 30.08.2018 г. между Б. Р. и „СУПЕРРЕНТ" ООД", подписан от тях на 23.10.2020 г. На 05.07.2019 г. между страните било сключено поредно съглашение за наем на автомобил:

Договор за наем на МПС с предмет: временно и възмездно ползване на лек автомобил „******", peг. № ******, за срок от 05.07.2019 г. до 05.08.2019 г. при уговорена наемна цена за срока (1 месец) - 750 лв. Сочи, че по-късно на 11.08.2019 г. между страните бил сключен следващ договор наем на автомобил с предмет временно и възмездно ползване на лек автомобил „******", peг. № ******, за срок от 11.08.2019 г. до 31.12.2019 г. при уговорена наемна цена за целия договорен срок в общ размер на 3 550 лв.

Страните обобщили платените и неплатените задължения на ответника за времето от 10.06.2019 г. до 29.02.2020 г. в двустранен документ, наречен:

„Уведомление - съгласие за изплатени и дължими суми по договори между Б.

Р. и „СУПЕРРЕНТ" ООД", подписан от тях на 23.10.2020 г., като видно от същия ответникът признавал, че дължи: за времето от 10.06.2019 г. до 30.06.2019 г. - сумата от 500 лв., което задължение било по договора, сключен на 30.08.2018 г.; както и следните задължения по договора от 11.08.2019 г.: за времето от 11.08.2019 г. до 31.12.2019 г. - сумата от 3550 лв. за времето от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г. - сумата от 750 лв. за времето от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. - сумата от 725 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва исковете. Отрича сключването на договора за наем от 30.08.2018г. Притендира изтекла давност в периода 29.02.2020 г.-05.06.2023г.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за наем от 30.08.2018 г.;

05.07.2019 г. и 11.08.2019 г. е видно, че на посочените дати между страните са сключени договори за отдаване от ищеца на ответника на движима вещ-лек автомобил „******", peг. № ****** за срок от 30.08.2018-06.09.2018 г. и 2

05.07.2019 г. до 31.12.2019 г. срещу заплащане на сума от 210 лв. за първия период и общо 4300 лв. за втория. Цената е дължима както следва, 210 лв. до 08.09.2018 г.; 750 лв. до 05.08.2019 г. и 3550 лв. –до 06.01.2020 г. При сключване на договорите наемателя е предал депозит от по 100 евро.

Автомобила е предаден на наемателя при сключване на договорите.

От представените уведомления –съгласие от 23.10.2020 г. е видно, че на същата дата ответника е признал, че дължи на ищеца сума от 3550 лв. за периода 11.08.2019 г.-31.12.2019 г., а ищеца е потвърдил, че задълженията за периода 30.08.2018 г. -08.09.2018 г.; 01.07.2019-11.08.2019 г. са платени.

От показанията на свидетеля И. П., ******** на управителя на дружеството се установа, че Б. Р. ползвал автомобили на дружеството ищец от 2017 г. Ползвал , както автомобил „******“ рег. № ******, рег. № ******, рег. № ****** , така и други автомобили, които са му давани с договор за отдаване под наем. Договорите са попълвани от свидетеля. Някои наеми са заплащани. Многократно са провеждани разговори по телефона с ответника, който обещавал и признавал, че дължи сумите, но не плащал. В последствие спрял да вдига телефона.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявените искове предполага установяване от страна на ищеца постигнато съгласие между страните за предоставяне от ищеца на ответника ползването на заявения автомобил срещу определена месечна цена в рамките на заявения период, при липса на извършено плащане на договорената сума.

С оглед отправеното възражение за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че предмет на иска са задължения за заплащане на наемна цена, които по своя характер се явяват периодични такива и съобразно чл.

111, б. „в“ от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност. Съобразно установените данни за падежа на задълженията -08.09.2018 г.; 05.08.2019 г. и 06.01.2020 г. и данните за извършено прекъсване на давността на 23.10.2020 г. с извършеното признание на дълга от ответника, настоящия състав намира, че към момента на завеждане на делото 05.06.2023 г. не е изтекъл период надхвърлящ три години, с което да се погасява задължението за плащане на притендираните суми. Ето защо това възражение се преценя като неоснователно.

3

По отношение основанието за пораждане на задълженията следва да се има предвид, че в настоящето дело се притендират вземания по договор за наем от 30.08.2018 г. -3275 лева –за период 19.02.2019 г. -30.06.2019 г., и по договор за наем от 11.08.2019 г.- 5025 лева –за периода 11.08.2019 г. 29.02.2020 г.

С оглед установените данни от събраните писмени доказателства съдът намира, че между страните е постигнато съгласие за отдаване под наем на процесния автомобил на 30.08.2018 г. за период на ползване 30.08.2018 г. 06.09.2018 г. и за цена от 210 лв. дължима до 08.09.2018 г. и на 05.07.2019 г. и 11.08.2019 г. за период от 05.07.2019 г. до 31.12.2019 г. срещу заплащане на сума 4300 лв. Тъй като автомобилът е бил предаден на наемателя на датите на сключване на договорите за последния се е породило задължение да заплати наемната цена. С оглед подписаното споразумение между страните съдът намира, че дължима по тези договори между страните се явява само сумата от 3550 лв. за периода 11.08.2019-31.12.2019 г. касаеща договора от 11.08.2019 г.

Ето защо предявения иск по отношение на същата следва да се уважи до установения размер от 3550 лв.

За пълнота следва да се отбележи, че по делото не се твърди и не се установява между страните да са сключвани писмени договори обхващащи ползване на вещта от наемателя в притендираните периоди 19.02.2019 г. 30.06.2019 г. и 01.01.2020 г.-29.02.2020 г. Поради това не е налице основание за дължимост на суми за тях и в частност на притендираната такава от 3275 лева –за период 19.02.2019 г. -30.06.2019 г. До този извод съда достига като кредитира показанията на разпитания по делото свидетел П., който в изявлението си твърди, че автомобилите са предоставяни с договор за отдаване под наем.

Предвид изложеното съдът намира, че иска за притендираната сума от 3275 лева –за период 19.02.2019 г. -30.06.2019 г. по договор за наем от 30.08.2018 г., като за разликата над сумата 3550 лв. до 5025 лв. и за периода от 01.01.2020 г.-29.02.2020 г. следва да се отхвърли.

Поради изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства съразмерно на уважените притенции или 1244,64 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.

4

На ответника разноски не се дължат поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОС Ъ Ж Д А Б. Р. – гражданин на *********** с разрешение за постоянно пребиваване в РБ, ЕГН: ********** и адр. гр. ***********, обл.

********* ул. ************* №***, вх. **, ет. **, ап. **, да заплати на „СУПЕРРЕНТ“ ЕООД с ЕИК: 204435856, със седалище и адрес на управление в с Рогош, обл. Пловдив, ул. Васил Левски №5, представлявано от В. И. П. сумата от 3550 (три хиляди петстотин петдесет и пет) лв. –наемни вноски за периода 11.08.2019-31.12.2019 г. по договор за наем на автомобил от 11.08.2019 г., както и сумата от 1244,64 лв.(хиляда двеста четиридесет и четири лева и 64 ст.) за разноски за производството.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „СУПЕРРЕНТ“ ЕООД с ЕИК: 204435856, със седалище и адрес на управление в с Рогош, обл. Пловдив, ул. Васил Левски №5, представлявано от В. И. П. против Б. Р. – гражданин на *********** с разрешение за постоянно пребиваване в РБ, ЕГН: ********** и адр. гр. ***********, обл. ********* ул. ************* №***, вх. **, ет.

**, ап. ** искове за заплащане на сумата от 3275 (три хиляди двеста седемдесет и пет) лева – - неплатена наемна цена по договор от 30.08.2018 г. за наем на МПС „****** за периода 19.02.2019 г. -30.06.2019 г., както и сумата над 3550 (три хиляди петстотин петдесет и пет) лв. до 5025 (пет хиляди и двадесет и пет) лева –наемни вноски касащи периода 01.01.2020-29.02.2020 г. по договор за наем на автомобил от 11.08.2019 г.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5