Определение № 2638 от 23.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2638 гр. София, 23.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002101637 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпили касационни жалби и от двете страни в производството против въззивно решение № 55 от 16.01.2025 г., постановено по гражданско дело № 2605 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, с което

- е обезсилено решение № 260370 от 19.06.2024 г. на СГС, Първо ГО, 25 състав по гр. д 6276/2018 г. в следните части: • в частта, в която Прокуратурата е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 27 010 лв. (двадесет и седем хиляди и десет лева), предявен като частичен иск от общия размер от 29 337,45 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуби, представляващи намалената стойност на л.а. „М. Е.“, рама № W.(01) за периода м. 09.2015 г. - м.

04.2018 г., причинени от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок по отношение на наказателното производство по пр. пр. № 2022/2014 г. на РП - [населено място] и свързаните с тази преписка дела, включително НОХД № 455/2015 г. на РС - [населено място] и НОХД № 3170/2017 г. на СНС, заедно със законната лихва върху сумата 1 955,83 лв. (част от така предявения иск) за периода от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане и заедно със законната лихва върху сумата 25 054,17 лв. (останалата част от така предявения иск) за периода от 10.03.2019 г. до окончателното й изплащане; • в частта, в която Прокуратурата е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 67 593,60 лв. (шестдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и три лева и 60 ст.) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем на посочения автомобил в периода м.

09.2015 г. - м. 04.2018 г. поради неоснователното му задържане като веществено доказателство по 1 посоченото наказателно производство, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане; • в частта, в която е отхвърлен искът на „Ю.“ АД, Б. на основание чл. 49 ЗЗД срещу Прокуратурата за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за разликата от 67 593,60 лв. до пълния предявен размер от 75 104 лв.; • в частта, в която е отхвърлен искът на „Ю.“ АД, Б. на основание чл. 49 ЗЗД срещу Прокуратурата за 9 779,15 лв. (предявен като частичен иск от общия размер от 19 558,30 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от поради неоснователното му задържане като веществено доказателство по наказателно производство по пр. пр. № 2022/2014 г. на РП - [населено място] и свързаните с тази преписка дела, включително НОХД № 455/2015 г. на РС - [населено място] и НОХД № 3170/2017 г. на СНС;

- е отменено решение № 260370 от 19.06.2024 г. на СГС, Първо ГО, 25 състав по гр.д 6276/2018 г. в следните части: • в която е отхвърлен искът на „Ю.“ АД, Б. чрез адв. Е. Ф. 67 593,60 лв. (шестдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и три лева и 60 ст.) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем на л.а. „М. Е.“, рама № W.(01) в периода м. 09.2015 г. - м. 04.2018 г. на основание чл. 2б от ЗОДОВ поради нарушаване на правото по чл. 6, ал.1 от ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване в разумен срок по пр. пр. № 2022/2014 г. на РП - [населено място] и свързаните с тази преписка дела, включително НОХД № 455/2015 г. на РС - [населено място] и НОХД № 3170/2017 г. на СНС заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане; • в която Прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото за адвокатско възнаграждение за разликата от 1388 лева до 1984,35 лева и вместо това:

- е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на „Ю.“ АД, Б. чрез адв. Е. Ф. 67 593,60 лв. (шестдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и три лева и 60 ст.) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем на л.а. „М. Е.“, рама № W.(01) в периода м. 09.2015 г. - м. 04.2018 г. на основание чл. 2б от ЗОДОВ поради нарушаване на правото по чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване в разумен срок по пр. пр. № 2022/2014 г. на РП - [населено място] и свързаните с тази преписка дела, включително НОХД № 455/2015 г. на РС - [населено място] и НОХД № 3170/2017 г. на СНС заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане;

- е потвърдено решение № 260370 от 19.06.2024 г. на СГС, Първо ГО, 25 състав по гр.д 6276/2018 г. в частите, в които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на следните суми: 9 779,15 лв. (предявен като частичен иск от общия размер от 19 558,30 лв.) обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок по отношение на наказателното производство по пр. пр. № 2022/2014 г. на РП - [населено място] и свързаните с тази преписка дела, включително НОХД № 455/2015 г. на РС - [населено място] и НОХД № 3170/2017 г. на СНС, както и за 27 010 лв. (предявен като частичен иск от общия размер от 29 337,45 лв.) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуби, представляващи намалената стойност на л.а. „М. Е.“, рама № W.(01), за периода м. 09.2015 г. - м. 04.2018 г. поради задържането му като веществено доказателство по посоченото наказателно производство, което не е разгледано и приключило в разумен срок, както и за разликата от 67 593,60 лв. заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане до пълната претендирана сума от 75 104 лв. обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем на посочения автомобил за периода м.

09.2015 г. - м. 04.2018 г. поради задържането му като веществено доказателство по посоченото наказателно производство, което не е разгледано и приключило в разумен срок.

Касационни жалби срещу така описаното въззивно решение са постъпили, както следва:

1. Касационна жалба от ищеца Ю. АД (E. S.A) със седалище в Б., [населено място], действащ чрез 2 адвокат Е. Ф. от САК. Така описаното въззивно съдебно решение се обжалва от този касатор в следните части, в които:

- първоинстанционното решение № 260370 от 19.06.2024 г. е обезсилено за присъдената на основание чл. 49 от ЗЗД сума от 27 010 лева, ведно със законната лихва за частта от 1 955,83 лева от 21.05.2018 г., а за частта от 25 054,17 лева, ведно със законната лихва от 10.03.2019 г. до окончателното изплащане;

- първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителните му части по исковете с правно основание по чл.2б от ЗОДОВ за сумата в размер на 9 779,15 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, представляваща част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди с общ размер 19 558,3 лева, както и за сумата 27 010 лева, ведно със законната лихва за частта от 1 955,83 лева от 21.05.2018 г., а за частта от 25 054,17 лева, ведно със законната лихва от 10.03.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в обезценката на автомобила.

С допълнителна молба от 06.03.2025 година касаторът-ищец оттегля подадената от него касационна жалба срещу постановеното въззивно съдебно решение в частта му, в която съдът е обезсилил първоинстанционното решение № 260370 от 19.06.2024 г. за присъдената на основание чл. 49 от ЗЗД сума от 27 010 лева, ведно със законната лихва за частта от 1 955,83 лева от 21.05.2018 г., а за частта от 25 054,17 лева, ведно със законната лихва от 10.03.2019 г. до окончателното изплащане, поради което настоящото касационно производство следва да се прекрати в тази му част поради оттегляне на касационната жалба от страната.

Касаторът-ищец твърди, че решението в обжалваните от него части е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Нужно ли е пълно и главно доказване на неимуществените вреди от нарушението на чл. 6§1 от ЕКЗПЧОС, причинени от прекомерната продължителност на делото?

Като основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос се сочи разпоредбата на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът се позовава на съдебна практика на ЕСПЧ („Ф. срещу България“, „Шести май инженеринг срещу България“, „Provide S. r. l. v. I.“, „C. S.A. v. P.“) и на съдебната практика на ВКС като сочи решение № 306/22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 година на IV г. о.; решение № 30 от 07.05.2019 година по гр. д. № 2125/2018 г. на ВКС; решение № 119 от 14.02.2019 по гр. д. № 4104/2017 г. на ВКС.

2. Кои са критериите и обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при преценка на причинно-следствената връзка между обезценката на автомобил, приобщен за неразумно дълъг период от време като веществено доказателство по наказателно дело в нарушение на чл. 6§1 ЕКЗПЧОС?

Като основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос се сочи разпоредбата на чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По така постъпилата от касатора-ищец касационна жалба не е постъпил отговор от П..

2. Постъпила е касационна жалба и от ответника - Прокуратурата на Република България, с която въззивното решение се обжалва в частта, в която е отменено решение № 260370 от 19.06.2024 г. на СГС, Първо ГО, 25 състав по гр.д 6276/2018 г. в частта му, в която е отхвърлен искът на „Ю.“ АД, Б. чрез адв. Е. Ф., за сумата от 67 593,60 лв. (шестдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и три лева и 60 ст.) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем на л.а. „М. Е.“, рама № W.(01) в периода м. 09.2015 г. - м.

04.2018 г. на основание чл. 2б от ЗОДОВ поради нарушаване на правото по чл. 6, ал.1 от ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване в разумен срок по пр. пр. № 2022/2014 г. на РП - [населено място] и 3 свързаните с тази преписка дела, включително НОХД № 455/2015 г. на РС - [населено място] и НОХД № 3170/2017 г. на СНС, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо това е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на „Ю.“ АД, Б. чрез адв. Е. Ф., сумата от 67 593,60 лв. (шестдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и три лева и 60 ст.) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността за отдаване под наем на л.а. „М. Е.“, рама № W.(01) в периода м. 09.2015 г. - м. 04.2018 г. на основание чл. 2б от ЗОДОВ поради нарушаване на правото по чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване в разумен срок по пр. пр. № 2022/2014 г. на РП [населено място] и свързаните с тази преписка дела, включително НОХД № 455/2015 г. на РС [населено място] и НОХД № 3170/2017 г. на СНС, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2018 г. до окончателното й изплащане;

Решението се обжалва с доводи за неговата неправилност.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът П. се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал.

1, т. 1 от ГПК по следния въпрос: Следва ли ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване, че пропуснатата полза би настъпила реално, а не хипотетично? Касаторът-ответник твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС като сочи Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2012 год., както и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 180 от 9.12.2020 г. по гр. д. № 527/2020 г., III г. о., ГК и решение № 150 от 05.01.2021 г. по гр. д. № 716/2020 г. IV г. о., ГК на ВКС.

По така подадената от П. касационна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна.