Протокол № 312 от 22.05.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 312 гр. Варна, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседА.е на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20243100900113 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:31 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Д. Н. С., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат С. Б. – Адвокатска колегия -София, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ“

ООД, редовно призовано, явява се законният представител Д. Д., представлява се от адвокат В. З. – Адвокатска колегия – Шумен, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ“

АД, редовно призовано, явява се законният представител Д. Д., представлява се от адвокат В. З. – Адвокатска колегия – Шумен, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ Д. С. Д., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат В. З. – Адвокатска колегия – Шумен, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на стрА.те по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което 1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и на основА.е чл. 143, ал. 1 ГПК докладва предварителните въпроси съобразно разпоредителното заседА.е съобщено на стрА.те, ведно с проекта за устен доклад.

АДВ. Б.: На практика, с молбата, която съм депозирал на 14 май 2024 г. съм допълнил исковата молба. Поддържам исковата молба, ведно с депозираната молба на 14.05.2024 г. По твърденията нямам какво друго да добавя.

АДВ. З.: Запознах се повърхностно с молбата, тъй като не ми беше предоставена в препис. Оспорвам исковата молба, като поддържам отговора.

Оспорвам твърденията на ищеца, че се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, частен правоприемник. Освен това, правя и евентуално възражение за прихващане, който юридически факт е предмет на един от двата основни спора в производството. В този смисъл, считам, че са налице процесуални предпоставки, които могат да доведат на оставяне на исковата молба без движение или до прекратяване на производството. С последната молба, процесуалният представител на ищцовата страна, конкретизира безусловно правното основА.е, посочено в тази молба. След като липсват твърдения за някаква прехвърлителна сделка или каквото и да е прехвърляне от длъжника на ипотекирания имот, считам, че фактическата обстановка, описана в исковата молба се разминава с твърдението за правното основние на иска и че е налице изменение на иска. Второ, допуснато е вече изменение на иска в петитума на исковата молба с увеличението на иска и заради това, мисля и настоявам да приемете, че всъщност с тази молба се нарушават принципите на чл. 214, ал. 1 от ГПК, при наличието, на които съдът евентуално ми могъл да бъде поставен под угрозата да постанови недопустимо решение. Заради това, аз ще представя тази молба сега, ведно с квитанция за допълнителен адвокатски хонорар и тъй като я представям в днешно съдебно заседание, считам, че е редно колегата да има възможност да се запознае с нея. С тези съображения се изчерпва съдържанието на писмената молба, която представям в днешно съдебно заседА.е.

С Ъ Д Ъ Т докладва постъпило вх. № вх. № 12118/14.05.2024 г.

2 становище, депозирано от ищцовата страна, в частта, в която е обективирано възражение относно дадената с проекта за устен доклад квалификация на предявени иск. Страната, счита, че коректната квалификация на иска е по чл.

155 ал.1 ЗЗД, тъй като има качеството на трето лице, което е претърпяло принудително изпълнение.

По така направеното възражение, по което ответната страна намира, че по този начин се стига до недопустимо изменение на иска, СЪДЪТ намира следното:

Двете алинеи на чл. 155 от ЗЗД не регламентиран различен вид иск. И двата случая законът регламентира възможността претърпелият принудително изпълнение собственик на заложената или ипотекирана вещ да се суброгира в правата на удовлетворения длъжник. Единствената разлика между двете хипотези е относно носителя на правото на иск. По ал. 2 от 155 от ЗЗД това е трето лице, на което длъжникът е прехвърлил ипотекирана вещ, а в хипотезата на ал. 2 – собственикът, ипотекирал собствена вещ за чужд дълг. В случая ищецът, като универсален правоприемник на ипотекарния гарант- ипотекирал своя вещ за чужд дълг, е встъпил именно в правата на праводателя си , поради което е налице именно легитимацията по ал. 2, така, както съдът е квалифицирал иска в проекта за устен доклад. Не се налага изменение на доклада в частта относно приетата квалификация на иска, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изменение на доклада досежно правната квалификация на предявения иск.

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 12118/14.05.2024 г. становище, депозирано от ищцовата страна, в частта, в която ищцовата страна е допълнила възраженията си относно приетото възражение за прихващане, като възразява за прекомерност на неустойката и на следващо място, намира, че клаузата по чл. 4, ал. 3 от договора, в която се уговаря възнаградителна лихва е нищожна, тъй като противоречи на закона.

АДВ. Б.: Поддържам това възражение, като твърдя, че тази клауза не 3 договаря възнаградителна лихва, а нещо друго договаря, което не мога да кажа какво е. Нито е договорна лихва, нито е обезщетителна лихва, т.е. неустойка.

АДВ. З.: Стана въпрос за обезщетителна неустойка, която страните са договорили на общо основание в посочения текст от закона за паричния заем.

СЪДЪТ намира, на първо място, че възражението на ищеца относно основА.ето на вземането, заявено с възражение за прихващане, е своевременно направено, доколкото настоящото първо съдебно заседание първото процесуално действие, при което страна би могла да оспори вземането. С така направените възражения следва да се допълни проекта за устен доклад, поради което:

ДОПЪЛВА изготвения проект за устен доклад както следва: ищецът (ответник по възражението за прихващане) възразява за прекомерност на неустойката. Намира, че клаузата по чл. 4, ал. 3, с която се договоря възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие със закона. Счита, че законът допуска договаряне само на лихви при забава. Намира, че посредством тази клауза се договаря анатоцизъм.

С оглед така направеното допълване, СЪДЪТ разпределя допълнително доказателствена тежест, като УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена тежест да докаже възраженията си за нищожност.

АДВ. Б.: Аз съм писал и по т. 2.3. в моята молба за въпроса за стойността на имуществото, където сте ми възложили да доказвам стойност на имуществото, като аз считам, че първо не можем да я докажем тази стойност, второ, че според чл. 62, ал. 2 ЗН според мен въпросът за стойността на имуществото не е релевантен за спора.

СЪДЪТ докладва постъпило вх. № вх. № 12118/14.05.2024 г. становище, депозирано от ищцовата страна, в частта, в която ищцовата страна възразява по отношение указА.ята с проекта за устен доклад по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, че страната не сочи доказателства относно размер на наследството, прието от ищеца по опис.

АДВ. Б.: Говорим за стойност на имуществото като пазарна стойност.

Първо, в решението по чл. 61, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 ЗН, безспорната и трайна 4 съдебната практика е, че никъде не се определя стойност на имуществото.

Определя се само по видове какво се поема под опис, като видове имущество.

Защото наследникът отговаря до това, каквото се получи от това имущество при продажбата. Ако стойността към момента на откриване на наследството може да е 100 лева, към момента на продажбата може да е 1 000 лева.

Стойност няма как да се определи към откриването на имуществото.

АДВ. З.: Уточняване масата на имуществото е един въпрос, а уточняване стойността на имуществото е втори въпрос. За да се ползва от привилегията на приемането под опис, ищецът следва да установи наследствената маса в нейната пазарна стойност. Само така, той може да се възползва от привилегията дадена му в закона да отговаря до размера на приетото имущество. В този смисъл, моля, да оставите без уважение искането на ищцовата страна и да му укажете съответното задължение да докаже стойността на наследствената маса към момента на приемане на наследството.

Второ, в молбата си, съм направил искане за увеличение на съдебната компенсация от 100 000 лева на 108 600 лева.

СЪДЪТ намира, че не се налага изменение на указанията, дадени на страната по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН ограничава отговорността на наследник, приел наследството по опис, до размера на полученото наследство (съответно до стойността, която се покрива от наследственото имущество, както се сочи в мотивите на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5). Ето защо стойността на наследствената маса към датата на откриване на наследството е релевантна към възражението на ищеца за ограничаване отговорността му за наследствения дълг.

По изложените съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за изменение на доклада, в частта, в която е указал на ищеца, че следва да установи стойност на имуществото.

СЪДЪТ констатира, че във връзка с възражението за прихващане е указал на ответника с определение от 17.04.2024 г. да посочи отново размера на вземанията, с които претендира прихващане, предвид посоченото с 5 уточняваща молба от 11.04.2024 г., че този размер възлиза на 100 000 лева, което се отклонява от искане по отговора да се извърши компенсация с 40 000 лева – главница, възнаградителна лихва – 60 600 лева и неустойка, в размер на 8 000 лева.

С уточняващата молба, депозирана в днешно съдебно заседание, ответната страна изрично уточнява, че размерът е от 108 600 лева. С оглед отстранената нередовност, процесуалното действие се счита за редовно от момента на извършването му, на осн. чл. 101, ал. 2 от ГПК, и доколкото възражението за прихващане е вече прието за разглеждане, СЪДЪТ УКАЗВА на стрА.те, че ще разглежда размер на предявената претенция за прихващане, в размер на 108 600 лева, съобразно уточнението.

АДВ. Б.: Нямам други възражения по доклада.

АДВ. З.: Нямам други възражения по доклада.

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА УСТЕН ДОКЛАД, приложен към Определение № 4 5 2 о т 28.03.2024 година, ведно с направените в днешно съдебно заседА.е допълнения и уточнения.

АДВ.

Б.: Моля, да приемете като доказателство представените с исковата молба писмени документи. по делото

АДВ. З.: Моля, да приемете като доказателство по представените с отговора на исковата молба писмени документи. делото

СЪДЪТ докладва постъпило вх.№ 11800/10.05.2024 г. писмо, изходящо от МВР, Столична дирекция на вътрешните работи, Отдел „Пътна полиция“, в което са посочените исканите от съда данни.

СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и отговора на исковата молба и допуснати до приемане писмени документи следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Като такова следва да бъде приобщено и постъпилото писмо от МВР, Столична дирекция на вътрешните работи, Отдел „Пътна полиция“.

С оглед горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с 6 исковата молба писмени документи: удостоверение за наследници изх.№ 214 от 16.09.2013 г.; решение № 28177738/27.08.2021г. по гр.д № 11847/2021 г на 91-ви с-в при Софийски Районен Съд; нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 151, том I, per. № 6660, дело № 108/2008г на нотариус Елена Запрянова, peг № 432 на НК, вписан в службата по вписване акт № 26, том СХХ, стр. 33403/2008 г; нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот с акт № 7, том, II, per. № 2318, дело № 172 от 2011г на нотариус Стилиян Тютюнджиев, peг. № 065 на НК, вписан в службата по вписвА.я акт № 122, том VII, дело № 6819/2011 г.; съобщение за изготвено постановление за възлагане изх. № 83297/10.11.2021г.; разпореждане за разпределение на суми; съдебната практика.