Решение № 290 от 17.06.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е гр. К., 17.06.2020 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – К., гражданска колегия в публично заседание на 08.06.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 237 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Гражданско дело № 237/2020 г. е образувано по искова молба от С.Д.И., ЕГН ********** чрез пълномощника си „Адвокатско дружество С. и Д., Булстат: 17586015 чрез адв.

В.С.,***, против ОД на МВР, гр. С., ЕИК ********, с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Ищецът, чрез процесуалният си представител сочи, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. полагал труд в гр.К. на длъжност младши инспектор в Областна дирекция на МВР - С.. Съгласно ЗМВР ищецът бил със статут на държавен служител. За процесния период полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондирало и на Закон за държавния служител. Извънредният труд при работещите на смени не се компенсирал с допълнителен платен отпуск, а се заплащал с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.

Нормалната продължителност на работното време било регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Сочи, че до началото на април 2015г. имало изрична разпоредба за преобразуването на нощния труд при изчисляване на работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази методика останала неуредена със специална норма и следвало да се прилага общата такава.

Сочи, че никъде в ЗМВР или подзаконовите му нормативи нямало регламент относно преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент и липсвала специална норма относно тази хипотеза спрямо общата такава в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Понятието

„нощен труд“ намирало своего легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда.

Коефициентът се определял като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.

Сочи, че заплащането на нощния труд като такъв и заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги правило различни правни института. Двете плащания се дължали кумулативно и независимо едно от друго. Това било пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който бил по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.

ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179.

Разликата между номиналния брой часове нощен труд и умножаването им с коефициент 1,143 се явявал извънреден труд, за който следвало да се прилага съответната часова ставка.

Сочи, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на реално отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период. Претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв. който се получавал по силата на посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът положил нощен труд, който след преизчисляване водил до извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника.

Твърди, че задължението на ответника към него за целия период възлизало на около 2000 лв. главница.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло претенция му и да осъди Областна дирекция на МВР - С. да заплати на ищеца: дължимата главница, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за целия процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за разноски по делото.

Не претендира мораторни лихви.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва я по основание и размер.

Сочи, че през периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. ищецът заемал длъжност ст.полицай /ВПА/ в група ООР на сектор ОП към РУ-К. при ОДМВР-С., т.е. бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Полагал труд на 12 часови смени по график. Действително полагал нощен труд от 22.00 ч. до 06,00 ч.

Твърди, че в процесния случай приложение намирали нормите на Закона за Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите на МБР били: държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение.

Сочи, че изрично в ЗМВР бил уреден статутът на категориите служители в министерство, като по отношение на държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 бил приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 бил приложим ЗМВР.

Сочи, че съгласно втората алинея на чл.142 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал със ЗМВР. Това означавало, че за държавните служители - полицейски органи, какъвто бил ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време намирали специалните разпоредби на ЗМВР.

Същите изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждали в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично било регламентирано. В подкрепа на изложеното била и упомената регламентация на статута на лицата, работещи по трудово правоотношение, като при тях бил приложим КТ и ЗМВР, тоест налице било общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл. 142, ал.1, т. 1 статутът се уреждал единствено със ЗМВР, без да е било предвидено препращане към общото трудово законодателство /КТ/.

Сочи, че в конкретният случай била относима разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, която предвиждала редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работа.

Била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която била приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба - за дейностите, чието изпълнение изисквали непрекъсваемост на работния процес, работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. В ал. 3 на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следвало да се обърне внимание на това, че съгласно първото изречение на ал. 3, на първо място било допустимо полагането на труд през нощта - тоест уреждала се възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. - 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.

Във второто изречение на ал. 3 било предвидено и ограничението, а именно нощният труд не следвало да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Сочи, че посочената подзаконова регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. В случая и законът и наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите, чиито статут се уреждал със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определяла и неговата продължителност - 8 часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.

Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост същата наредба, като и нормите на КТ не били приложими по отношение на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР. Налице била изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, нямало налице разпоредба, даваща възможност за преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Служителите по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР били държавни служители по служебно правоотношение, чиито статут се уреждал със ЗМВР.

Твърди, че ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня била до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.

140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени била възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Сочи, че ищецът посочил, че за процесния период следвало да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни, като никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143. Необосновано било препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като нормалната продължителност на работното време била осем часа, а в наредбата нормалната продължителност на нощния труд била 8 часа /8:8 равно на 1/.

Сочи, че в ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Счита, че не била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.