Решение № 1415 от 08.12.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4212/2020
- Вид
- Решение № 1415
- Подписан
- 08.12.2021
- Състав
- Светла Илменова Замфирова
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 61,ал.2, т.2 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 1415 гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20204430104212 по описа за 2020 година
Делото е образувано по ИМ от ***, седалище и адрес на управление: гр.
Пл***, представлявано от изпълнителния директор ***, чрез *** против Р.
АТ. Д., ЕГН **********, гр. *** и КР. М. Д., ЕГН **********, гр. ***, с правно основание: чл. 415 от ГПК, по реда на чл. 422 от ГПК с цена на иска за главница: 472, 19 лв. и цена на иска за лихва: 56, 01 лв, обща цена на исковете: 582, 20 лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Дружеството е депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за задължения за консумирана топлинна енергия за съсобствения им имот, находящ се в гр. *** С разпореждане, постановено по ч. гр. дело № 1531 / 2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение против длъжниците. Заповедта за изпълнение е връчена, като в законоустановения 14-дневен срок против заповедта надлежно са депозирани възражения, с оглед на което, съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви искове относно вземането си в 1 едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявявен иск за установяване на съществуването на вземането от Р.
АТ. Д., ЕГН **********, адрес: **** и КР. М. Д., ЕГН **********, гр. П*** за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за техен топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес гр. ***, ет. 1, ап. 3 аб. № 19806.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните: като съсобственици /ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответниците са клиенти на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се 2 отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е найкъсно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответниците, видно от приложеното в производството по чл. 410 от ГПК, по описа на Районен съд - гр. Плевен извлечение от сметка за абонатен № 19806, са използвали доставяната от дружеството ни топлинна енергия и не са погасили задължението си.
В законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението за това, е предявявен иск относно вземането.
До завеждане исковата молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими суми, което поражда у ищеца правен интерес за предявяване на иск и търсене на защита по съдебен ред.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение по предявените обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за установено по отношение на ответниците - Р. АТ. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П***** ет. 1, ап. 3 и КР. М. Д., ЕГН **********, гр. П***, че дължат на *** сума за консумирана топлинна енергия на имота, находящ се на адрес гр.
П*** 3 в размери, както следва:
Р. АТ. Д.- ЕГН **********, за части:
Главница в размер от 354,14 лв. за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г., ведно с мораторна лихва 42, 01 лв. - за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.;
Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1531/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.
КР. М. Д., ЕГН **********, % част:
Главница в размер от 118, 05 лв. за периода 01.11.2017 г. - 31.01.2020 г., ведно с мораторна лихва 14 лв. - за периода 03.01.2018 г. до 04.03.2020 г.;
Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1531/2020 г. по описа на 3
Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти е, че на 17.11.1986г. **** Д.и са придобили по време на брака си, чрез покупко - продажба апартамент №3, находящ се в ж. к. С***
Видно от представеното Удостоверение за наследници е, че *** Д. е починал на 07. 03. 2010 г. и негови наследници по закон са съпругата му Р.Д. и сина му К.Д..
Видно от приложената справка от ищеца е, че на името на *** Д.и е заведен абонатен № 19806 в ****.
От Договор №0641052 от 01.04.2000г., подписан след проведено общо събрание на етажните собственици от ж. к. *** и Д ползващи топлинна енергия от *** се установява, че в изпълнение на взето решение от ОС на етажната собственост е сключен договор с **** за извършване на услугата "индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на индивидуалните топлинни разпределители (монтирани на всеки от радиаторите)и разходите за топла вода". Съгл.раздел IV, чл. 4.1. от същият договор - „срокът на действие на този договор е пет години и започва да тече от датата на неговото подписване", т.е. - до 01.04.2005г. В договора няма уговорена възможност за автоматично продължаване на срока му.
След посочената дата, въпреки, че съдът изрично е задължил ищцовата страна и е указал последиците от неизпълнение, няма представени доказателства да е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост, нито да е продължен срока на посочения по-горе Договор.
Видно от представените от ищеца доказателства е, че във фактурите за процесния период е записано, че „информацията относно показанията на уредите за отчетния период е любезно предоставена от фирмата за дялово разпределение" /без да е посочено коя точно фирма/, а в Справката от Т**** е посочено, че фирмата за дялово разпределение е Н***. По делото не са приложени индивидуални справки за използвана топлинна енергия и извършени отчети или дялово разпределение за абонатен № 19806 за процесния период, които да са изготвени от посочената фирма **, поради което твърдението, че това са „показания на уредите", касаещи ответниците, 4 остава изцяло недоказано.
Настоящото производство е инициирано от ищеца със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответниците за заплащане на сумата от К.Д. - % идеална част от общо претендираната сума или както следва:
Главница в размер на 118,05лв. за периода 01.11.2017г. до 31.01.2020г.
Мораторна лихва в размер на 14 лв за периода 01. 03. 2018 г. до 04. 03.
2020 г.
И от Р.Д. - 3А идеална част от общо претендираната сума или както следва:
Главница в размер на 345,14 лв. за периода 01. 11. 2017 г. до 31.01.2020г.
Мораторна лихва в размер на 42,01лв за периода 01.03.2018г. до 04.03.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите Искането в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е уважено и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1531/2020г. по описа на РС Плевен. Против издадената заповед за изпълнение са депозирани възражения в срока по чл. 415 от ГПК.
От правна страна: Искът, предмет на разглеждане в настоящото производство е с правно основание чл. 153, ал.1 от ЗЕ във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Не е спорно в делото, а и от писмените доказателства се установява, че за процесния период ответниците са били титуляри на правото на собственост на недвижимия имот, но независимо от това, искът на дружеството доставчик на топлинна енергия не е доказан поради следното:
В ТР № 2 / 25. 05. 2017 г. по т. д. № 2 / 2016 г. на ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, съгласно който:
Раздел VI Разпределение на топлинната енергия
Чл. 139. (1) Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
(2) Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради 5
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139a.
Чл. 139а. (1) Лицата, извършващи услугата дялово разпределение, се регистрират в публичен регистър в Министерството на енергетиката.
/В случаят - доставчика на топлинна енергия – **** е вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ/
Чл. 1396. (1) Клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а , за извършване на услугата дялово разпределение.
(2) Изборът по ал. 1 се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост.
Съгласно Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г.
/отм., считано от 24.03.2020 г., но в сила към процесния период/ Раздел II.
Дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 01.06.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 15.11.2013 г.) Чл. 61. (2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 01.06.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 15.11.2013 г.) Разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, когато:
2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 01.06.2014 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 15.11.2013 г.) договорът с лицето по чл. 1396 ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и клиентите не са избрали друго лице;
Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2013 г., в сила от 01.06.2014 г., изм. относ. влизането в сила - ДВ, бр. 99 от 2013 г., в сила от 15.11.2013 г.) Общото събрание на етажната собственост при условията и по реда на Закона за управление на етажната собственост взема решение за: