Решение № 262850 от 31.08.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-25 състав, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: А.А. при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10939 по описа за 2018 г., за да се произнесе, все предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът С.Н. твърди, че на 25.03.2017 г. в гр. София е настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“ с рег. № ********, който при извършване на маневра за завой наляво е ударил насрещно движещия се мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“ с рег. № ********управляван от ищеца. Вследствие на това ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, които са довели и до допълнително усложнение на здравословното му състояние, възбуждайки посттравматична епилепсия, от която той страда. Получените от ищеца увреждания от своя страна са довели и до отрицателно отражение върху емоционалното му състояние и върху начина му на живот. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“ към момента на процесното ПТП е била застрахована при ответника, поради което иска той да му заплати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. (предявен като частичен иск от общия размер на претенцията от 50 000 лв.), заедно със законната лихва върху посочената сума от 17.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът З. „А.“ АД оспорва иска. Твърди, че процесното ПТП не е причинено от поведението на водача на л.а. „Ягуар Х Тайп“, а от поведението на ищеца, който е управлявал мотоциклета, включително без да има правоспособност за това. При евентуалност сочи, че водачът на лекия автомобил е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на процесното събитие (т.е. за него е налице случайно събитие).

Ответникът оспорва ищецът да е претърпял сочените от него вреди в резултат от процесното събитие, като твърди, че евентуално претърпяни от ищеца вреди са резултат от предходно ПТП, в което той е участвал, управлявайки мотоциклет. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Възразява и че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на процесното ПТП, като твърди, че той е управлявал мотоциклета, без да притежава правоспособност за това, наличието на посттравматична епилепсия, от която ищецът е страдал, е повлияла възприятията и реакциите му, а също така ищецът е управлявал мотоциклета в състояние на наркотично или алкохолно опиянение, като всички тези обстоятелства са довели до това, че ищецът не е могъл да контролира превозното средство, поставяйки в опасност себе си и останалите участници в движението. Ответникът твърди още, че ищецът не е съобразил поведението си при управление на мотоциклета с пътните знаци и маркировка в района на ПТП, а също се е движел с превишена скорост, като това е довело да невъзможност за водача на лекия автомобил да избегне удара с управлявания от ищеца мотоциклет.

Ответникът също така твърди, че ищецът е управлявал технически неизправен мотоциклет – с неизправна кормилна и спирачна уредби и с изтрити грайфери на гумите, което също е допринесло за настъпване на процесното събитие. Възразява и че ищецът е допринесъл за получените от него увреждания, като е управлявал мотоциклета без поставена каска и без протекторни наколенници и налакътници, с което е допринесъл за настъпването на по-тежки увреждания, а също така след събитието не е предприел необходимите мерки за съхраняване на здравето си, като не е изпълнил лекарските предписания за лечението си, а това от своя страна е довело до по-продължителен възстановителен процес. Ответникът твърди и че предходни увреждания на здравословното състояние на ищеца са повлияли на процеса на възстановяването му. Не оспорва обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“ към момента на ПТП е застрахована при него. Претендира разноски.

Съдът, като все предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, което е видно и от представените констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие от 25.03.2017 г., че на 25.03.2017 г., в гр. София е настъпило ПТП между мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“ с рег. № ********управляван от ищеца С.Н., и л. а. „Ягуар Х Тайп“ с рег. № ********.

Спорен по делото е въпросът за това как е настъпило ПТП и от действията на кой от водачите е причинено.

Както протоколът за оглед на местопроизшествието, така и показанията на свидетеля Б.Б., който е очевидец на процесното ПТП, предоставят информация за местоположението на превозните средства, както и на падналия ищец (водача на мотоциклета) – според показанията на свидетеля, непосредствено след настъпване на процесното събитие. Въз основа на тази информация е изготвено и заключението на автотехническата експертиза по делото, което изяснява начина на настъпване на процесното ПТП. Според заключението двете превозни средства са се движили насрещно, в насрещните ленти за движение на път с двупосочно движение. Непосредствено преди разминаването между двете превозни средства лекият автомобил се е отклонил наляво и е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета, където е настъпил и ударът между двете превозни средства.

Според изчисленията на експертизата скоростта на движение на автомобила е била около 50-60 км/ч, като когато е започнало навлизането в лентата за насрещно движение водачът е предприел едновременно и спиране, поради което при навлизането в лентата за насрещно движение скоростта на автомобилът е била вече около 30 км/ч, а в момента на удара – около 3 км/ч. Скоростта на движение на мотоциклета преди настъпване на ПТП е била около 56 км/ч, като няма данни тя да е намаляла преди удара между превозните средства. Следва да се посочи и че скоростта на движение на мотоциклета е изчислена според разстоянието, на което е изминало тялото на ищеца, след като е настъпил ударът и той е паднал от мотоциклета и до окончателното му спиране. Вещото лице е определило скоростта на движение от 56 км/ч, като е приел, че това разстояние е било 20 м. Тъй като ищецът вече се е бил преместил към момента на извършване на огледа, за това разстояние има данни само от показанията на свидетеля Б.Б., но не и от протокола за оглед. При разпита си в настоящото производство свидетелят посочва, че въпросното разстояние е било 10-15 м, при което вещото лице уточнява, че скоростта на движение на мотоциклета преди удара е била 48 км/ч (от изминато разстояние от падналото след удара тяло на ищеца от 15 м). Разбира се, възприятията на свидетеля за посоченото разстояние не биха могли да се абсолютизират, тъй като свидетелят не е измерил това разстояние, а и предвид обстоятелствата (включително това, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието) може да се приеме, че разликата между 10 м и 20 м е в рамките на нормалната неточност, които поначало могат да съдържат свидетелски показания за разстояние. В този смисъл трудно може да се определи само въз основа на тези показания дали ищецът е управлявал мотоциклета със скорост над или под 50 км/ч, която е максимално допустимата за мястото, на което е настъпило ПТП, което се намира в очертанията на населено място и няма данни да е сигнализирано с пътен знак, допускащ по-висока скорост на движение (чл. 21, ал. 1 ЗДвП). Същевременно следва да се съобрази и посоченото от ищеца при разпита му на досъдебното производство съгласно представения по делото протокол от този разпит от 30.03.2017 г. Ищецът посочва, че непосредствено преди настъпване на процесното ПТП се е движел със скорост 60-70 км/ч, макар че следва да се съобрази и трудността при субективното възприемане на скоростта на движение, обстоятелството, че ищецът не посочва точна скорост, предполага, че той разчита на усещането си за тази скорост, а не на възприети от него показания на скоростомера на мотоциклета. При това положение, както и съобразявайки данните от заключението на автотехническата експертиза, следва да се приеме, че ищецът се е движел с първоначално определената от вещото лице скорост от 56 км/ч преди да настъпи процесното събитие.

Следователно преди да започне навлизането на лекия автомобил в лентата за движене на мотоциклета двете превозни средства са се движели с приблизително една и съща скорост, което е надвишавала максимално допустимата от 50 км/ч, но не с твърде много (с по-малко от 10 км/ч). Както е посочено в експертизата и според отразеното в протокола за оглед, на мястото, където е настъпило ПТП, пътният участък е почни прав (много лек завой), видимостта е ясна, като тя е била такава и в деня на ПТП (според протокола за оглед) и макар събитието да е настъпило през тъмната част на денонощието, водачите на двете превозни средства са били с добра видимост един към друг. При това положение следва да се приеме, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „Ягуар Х Тайп“, който е разполагал с възможност да възприеме насрещно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца, но въпреки това е отклонил управлявания от него автомобил наляво, навлизайки в лентата за насрещно движение и така препречвайки пътя на мотоциклета (както е видно и от отразеното в заключението на експертизата), е станал причина за настъпилия удар между превозните средства. По този начин водачът на лекия автомобил е нарушил и задължението си при движение по път с двупосочно движение с две ленти за насрещно движение да не навлиза в лентата за насрещно движение (чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП).

Следователно налице е противоправно поведение на водача на лекия автомобил, в резултат на което е причинено процесното ПТП. Поведението на водача е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Тук следва да се посочи и че липсват данни по делото за това, че водачът на автомобила е бил поставен в обективна невъзможност да избегне настъпването на процесното събитие, което в случая би означавало, че е била налице обективна причина, която е препятствала възможността му да упражнява контрол върху автомобила и да избере посоката си на движение. Поради това не може да се приеме, че е налице и случайно събитие. Вследствие на процесното ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания (както се установява от медицинската експертиза по делото), поради което за него е възникнало правото да получи обезщетение за причинените му вреди.

Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, която е съобразила и представената по делото медицинска документация, вследствие на ПТП ищецът е получил мозъчно сътресение, контузия на главата и на гръдния сегмент на гръбначния стълб (охлузвания в областта на гърба и лека болезненост при опипване в областта на спинозните израстъци на прешлените Тх10-Тх11), рана на дясното коляно и охлузване на левия крак. Видно от представената епикриза, непосредствено след инцидента ищецът е настанен в болница за период от 6 дни. Според показанията на свидетелката Л.И.(майка на ищеца) през този период, както и около 1 седмица след изписването от болница, ищецът е изпитвал затруднения да се придвижва сам поради болките, които е изпитвал. Това съответства и на посоченото от медицинска експертиза за това, че ищецът е изпитвал болки и страдания за период от поне 2 седмици, след което те са отшумели. Въпреки изпитваните болки, свидетелката посочва, че и през този период ищецът поначало е бил в състояние да се придвижва и обслужва сам.

Свидетелката посочва и че за период от около 1 месец след изписването от болницата ищецът е изпитвал главоболие, световъртеж и замайване, което поначало съответства както на типичните симптоми, така и на обичайната продължителност на възстановяването от полученото от ищеца мозъчно сътресение.

Свидетелката също така сочи, че ищецът е изпитвал и болки в тазобедрената част на тялото, както и че е имал проблеми при уриниране (трудно задържа урина и изпитва болка, включително и значителен период след процесното събитие). Трябва да се има предвид обаче, че липсват данни по делото в приложената медицинска документация, както и в заключението на вещото лице, които да подкрепят показанията на свидетелката в тази им част, тъй като няма данни ищецът да е получил наранявания в областта на таза, които биха могли да имат подобно отражение върху състоянието му. Липсват данни, които да подкрепят и посочените от свидетелката други продължителни последици за ищеца – сприхавост и избухливост – проявления, които поначало не се свързват с мозъчно сътресение и за които липсват данни по делото. Следва да се съобрази и отразеното в заключението на вещото лице относно това, че последиците от получените от процесното ПТП увреждания следва да преминат без да оставят последствия за живота и здравето на ищеца, освен раната на коляното, от която ще остана белег за цял живот (с размер около 3 см). Поради това, при преценка на показанията на свидетелката съгласно чл. 172 ГПК следва да се приеме, че за ищеца не са настъпили допълнителни неблагоприятни последици от получените увреждания освен тези, свързани с болките в областта на охлузените места и симптомите на мозъчното сътресение, които са отшумяли за период съответно от 2 седмици до около 1 месец след процесното събитие.