Решение № 4638 от 12.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4638 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20265330101956 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. В. Ш., ЕГН ********** срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 250 евро, представляваща причинени имуществени вреди, вследствие паднало дърво на *** в гр. П. върху притежавания от ищеца лек автомобил марка и модел „***”, с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на *** в гр. П., на ул."***" № **, автомобилът му е бил паркиран на пътното платно, успоредно на тротоара, пред блока, в който живее. Около *** ч., излизайки от вкъщи установил, че върху предната част на автомобила му е паднал голям клон от едно от дърветата, намиращи се на тротоара. В резултат на това на автомобила били нанесени щети – счупено предно стъкло и огънати преден капак и предна броня. Сочи, че подал сигнал РДПБЗН, след което били предприети мерки за премахване на падналото дърво и за което му било издадено удостоверение с рег. № *** екз. № *** От правна страна се излагат съображения, че ответникът носи отговорност за причинените вреди, доколкото същият отговоря за обектите от уличното озеленяване. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с която се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че Община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди.

Оспорват се обстоятелствата, при които ищецът твърди да е настъпил процесния инцидент, 1 доколкото не се установяват от приложените към исковата молба писмени доказателства.

Липсвали доказателства за това, че дървото е следвало да бъде подрязано или премахнато, както и за това служители на общината да са бездействали. Сочи се също, че не било изяснено каква е била метеорологичната обстановка в деня на инцидента и дали атмосферните условия не са допринесли за настъпване на събитието, респ. твърди се настъпване на случайно събитие. Възразява се, че не се изяснява какво е било състоянието на автомобила преди инцидента, както и че липсва информация дали ищецът е застраховал автомобила със застраховка „Каско“, съответно изплащано ли му е обезщетение. Посочва се, че водачът на автомобила е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото не е спазил правилата за движение, пътната обстановка и съществуващите условия. Същият не е съобразил и метрологичната обстановка. Поради изложеното моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От свидетелство за регистрация част на МПС - част I /л. 4/, се установява, че лек автомобил марка “***”, модел “***”, с рег. № *** е собственост на Н. В. Ш.. Видно от служебна бележка рег. № *** от *** г., издадено от МВР, регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - град П. /л. 5/, на *** в *** часа е получено съобщение за възникнало произшествие – отстраняване на паднало дърво върху лек автомобил “***”, модел “***”, с рег. № ***, намиращо се на адрес гр. П., ул."***" № **, при което са нанесени щети на автомобила. От представеното писмо изх. № ОД-08-2551/12.06.2026 г. на НИМХ, филиал Пловдив /л. 39/, се установява, че на *** г. между *** часа и *** часа температурата е била между 5,7 градуса и 3,0 градуса, като е посочено, че между *** часа и *** часа е имало силен вятър – 17 м/сек.

При установяване на фактическата обстановка по делото, съдът кредитира изцяло като обективни и последователни показанията на разпитания в качеството на свидетел Г. С..

Същият сочи, че на *** г., сутринта е видял върху паркиралия пред блока автомобил на съседа паднал голям клон от дърво. Свидетелят заявява, че клонът е бил огромен, че е счупил предното стъкло на автомобила, а бронята и предния капак са били с дефекти. Сочи, че в този ден в духал силен вятър, кйто не може да се определи като буря.

При така изложеното, съдът приема, че показанията на свидетелят по безспорен начин доказват механизма на настъпване на вредоносното събитие, липсата на външна форсмажорна причина (климатични аномалии) за падането на клона, както и пряката причинно-следствена връзка между падналото дърво и деформациите по автомобила на ищеца.

По делото е изготвена САТЕ, неоспорена от страните. Съобразно заключението на вещото лице, от техническа гледна точка установените увреди отговаря и е напълно възможно да са следствие от събитие – падане на дърво върху автомобила. От направените 2 калкулации на установените вреди, се определя, че стойността на ремонта за правилно възстановяване на автомобила, а именно – подмяна с оригинално предно стъкло и боядисване на капак и облицовка на броня възлиза на 1 693,16 евро. Съдът кредитира заключението по допуснатата САТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1) противоправно бездействие от страна на служители на ответната община по отношение на стопанисването на озеленените площи на територията на Община Пловдив; 2)настъпване на процесния инцидент при твърдения в исковата молба механизъм; 3)реално претърпяване на твърдените имуществени вреди, както и техния размер; 4) причинна връзка между деянието и вредите; 5) вина, която съгласно чл.

45, ал.2 ЗЗД се предполага.

От събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установи механизмът на осъществяване на процесното произшествие. Причината за настъпването на вредите върху МПС-то е паднало дърво, находящо се на ул."***" № ** в гр. П.. Същото се потвърждава от представената служебна бележка от РС ПБЗН – Пловдив ,както и от изложеното от свидетеля Г. С. и от приобщената и кредитирана от съдебния състав САТЕ.

Последната установява и увредите на автомобила, настъпили вследствие на падналото дърво, и тяхната стойност.

Поддържането на декоративната растителност в рамките на населените места е задължение на съответната община съгласно чл. 61 и следващите от ЗУТ, която чрез своите служби и длъжностни лица следва да вземе мерки за състоянието на последната да не застрашава живота и здравето на гражданите.

Безспорно е, че ул. „Х. К.“ гр. П. е на територията на Община Пловдив, поради което съгласно параграф 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е собственост на общината. По силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС собственост на общината са и насажденията върху улицата. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, общината и нейните служби следва да организират и осъществяват постоянно опазване на декоративната растителност, каквато е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Съгласно чл.

3, ал. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, общината има задължения да стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост. Със заповед от 07.08.2017 г. кметът на Община Пловдив е упълномощил кметовете на отделните райони в общината да назначават комисии за определяне на фитосанитарното състояние на декоративната дървесна растителност на територията на съответния район (улично озеленяване, междублокови пространства, градини, паркове и други) и да организират извършване на резитба и/или премахване на 3 изсъхналите и болни дървета, както и на дърветата, застрашаващи сигурността на гражданите.

Предвид установените задължения на ответната община да извършва активни действия по поддържането на декоративната растителност в населените места, неизпълнението на този регламент от нейните служители води до възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД. Съдът намира, че е налице причинна връзка между установеното бездействие и настъпилия инцидент, в резултат от който са настъпили вреди на МПС-то, собственост на ищеца.

Неоснователно е възражението на ответника, че падането на клона представлява случайно събитие, обусловено от метеорологичните условия. Действително от справката на НИМХ се установява вятър със скорост до 17 м./сек., но по делото липсват данни същият да е представлявал извънредно по своя характер природно явление, като и свидетелят сочи, че вятърът е бил силен, но не е имало буря. При тези данни наличието на силен вятър не освобождава общината от отговорност за неизпълнение на задължението за надлежно наблюдение, поддържане и обезопасяване на дървесната растителност, доколкото именно при подобни атмосферни условия недостатъчно поддържаните клони създават риск за намиращите се в близост лица и имущество.

Неоснователно е и възражението, че не е доказано конкретното дърво да е подлежало на премахване или подрязване. Отговорността по чл. 49 ЗЗД в случая се основава не на задължение непременно за премахване на дървото, а на неизпълнение на задължението чрез лицата, на които е възложена тази дейност, за осъществяване на необходимия контрол и своевременно предприемане на действия по поддържане и обезопасяване на дървесната растителност. Показанията на свидетеля, че на същия тротоар се намират множество дървета с изсъхнали клони, подкрепят извода за наличие на обективна необходимост от наблюдение и поддръжка на растителността, а ответникът не е установил да е извършван своевременен оглед и да са предприети необходимите действия по обезопасяване на процесното дърво преди инцидента. В допълнение следва да се спомене, че вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато се предхожда от виновно поведение. В този смисъл Решение № 204 от 10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 4284 от 2008 г. на ВКС, IV г.о.

Неоснователно е и възражението за липса на техническа изправност на процесесния автомобил, тъй като по делото е представено удостоверение за техническа изправност на МПС /л.42/, като периодът за който е издадено, обхваща процесната дата.

Предвид изложените съображения съдът намира предявения иск за доказан по своето основание. Ищецът има право да получи обезщетение за претърпените в следствие на инцидента вреди и то се равнява на действителната стойност на разходите, необходими за ремонт на МПС-то. От заключението на експертизата се установява, че общият размер на разходите, необходими за части, материали и труд, за възстановяване на автомобила по пазарни цени възлиза на 1 693,16 евро, но доколкото претенцията на ищеца е за сумата от 1 250 евро, то и искът следва да се уважи до този размер.

4

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъде присъдени съобразно представения списък за разноските и доказателства за тяхното заплащане в размер на 580 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, адрес: гр. П., пл. „С. Стамболов” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД сумата от 1 250 евро, представляваща причинени имуществени вреди, вследствие паднало дърво на *** в гр. П. върху притежавания от ищеца лек автомобил марка и модел „***”, с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.03.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.