Решение № 2290 от 17.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2290 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100504269 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението „Д. З.“ АД срещу Постановление от 28.02.2024г. по изпълнително дело № 20249200400058 по описа на ЧСИ Й.М., с което съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

Жалбоподателят счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. , който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.

По делото не е постъпил отговор на частната жалба от взискателя по изпълнителното дело А.С.С..

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

1

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнително дело № 20249200400058 по описа на ЧСИ Й.М.. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

От представените материали по изпълнително дело № 20249200400058 по описа на ЧСИ Й.М. е видно, че същото е образувано по молба на взискателя А.С.С. срещу длъжника „Д. З.“ АД за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 26.01.2024г. по гр. дело № 35/2020г. по описа на ОС – гр. Велико Търново, а именно: главница в размер на 28000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 05.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 05.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1522.30 лв. – разноски в първата инстанция и сумата от 590.00 лв.

–разноски за ВКС на РБ.

Видно от представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие /л. 2 от изпълнителното дело/ се установява, че взискателят по изпълнителното дело А.С.С. е представляван от адвокат М.М.М., като в самия договор е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

От приложеното към настоящото дело изпълнително дело № 20249200400058 по описа на ЧСИ Й.М. се установява, че длъжникът е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение от съдебния изпълнител, който е отказал да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които се възлагат за заплащане на длъжника. В тази връзка следва да се посочи изрично, че в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният изпълнител, съответно съдът в производството по обжалване на акта на съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по-нисък от минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е действаща към датата на представеното пълномощно, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /в този смисъл е и Определение с № 499/19.07.2019г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т. о./. В посочената 2 разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.

От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че на адвокат М.М.М. е възложено да извършва правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство в изпълнителното производство.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Всички дължими суми по изпълнителното дело са заплатени от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение и последващи процесуални действия на защита от страна на представителя на взискателя не се налага да бъдат извършвани. Поради това адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева се явява прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставена защита. С оглед изложеното, Постановление от 28.02.2024г. по изпълнително дело № 20249200400058 по описа на ЧСИ Й.М., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя се явява незаконосъобразно.

Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление за разноските в частта относно адвокатското възнаграждение следва да се отмени за разликата над тази сума.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски за настоящото производство. В производство по определяне размера на разноските не могат да се присъждат нови разноски в полза на страните, независимо от изхода на спора.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ по жалба на „Д.З.” АД, с ЕИК ****, с адрес: гр. София, бул. „****” № 68 – длъжник по изпълнително дело № 20249200400058 по описа на ЧСИ Й.М.

Постановление от 28.02.2024г. по изпълнително дело № 20249200400058 по описа на ЧСИ Й.М., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за определеното адвокатско възнаграждение на взискателя по горепосоченото изпълнително дело на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4