Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 10.04.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 200/2025
Вид
Решение № 280
Подписан
10.04.2025
В сила
10.04.2025
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Мила Гочева Димова, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 2 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 2 и ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Бургас, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20252100500200 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на етажна собственост в сграда, находяща се в гр.*** ул.*** № **, представлявана от председателя на управителния съвет Д.И., чрез процесуален представител адв. Снежина Маджарова срещу Решение №2311/07.11.2024 г., постановено по гр. д.

6920/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

С обжалвания съдебен акт са отменени като незаконосъобразни на основание чл. 40 ЗУЕС решения на Общото събрание на етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.*** ул.*** № **, проведено на 13.10.2023 г., като ЕС е осъдена да заплати на А. П.

Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1080 лв., представляващи съдебни разноски.

Във въззивната жалба се изразява неудовлетвореност от постановения съдебен акт, като се претендира неговата и решаване на спора по същество и отхвърляне на предявения от етажния собственик А. Г. иск по чл. 40 ЗУЕС.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на събраните в хода на производството доказателства. Излага, че приетият от районния съд извод за незаконосъобразност на взетите на 13.10.2023 г. решения поради липса на данни в изготвения протокол относно мястото на провеждане на общото 1 събраните е неправилен. Застъпва, че в представения по делото протокол от 13.10.2023 г. се съдържат всички изискуеми според чл. 16, ал. 5 ЗУЕС реквизити. Твърди, че още първото изречение от протокола е посочено, че общото събрание се с състояло в сграда в режим на ЕС, находяща се в гр.*** ул.*** № **, вход единствен. Поддържа, че законът не поставя изискване изрично да бъде посочено пространството, в което е проведено събраните, както и дали трябва да се наименува „площадка“, „стълбище“, „общо помещение“ или по друг начин. В тази връзка възразява ищецът да е оспорил изрично датата и мястото на провеждане на събранието. Счита, че дори и при така проведеното оспорване от страна на ищеца, то в негова доказателствена тежест е било да установи, че е оспорил съдържанието на съставения протокол по реда и в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Твърди, че при реализираното по този ред оспорване Г. не е въвел оплакване относно отразеното място на провеждане на общото събраните, тъй като този въпрос не е бил спорен. За първи път такова възражение релевирал с исковата молба, което съгласно трайната съдебна практика било недопустимо.

Жалбоподателят счита, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че точното място, където се е провело общото събраните се е установило по безсъмнен начин от събраните свидетелски показания на св. Р.И., а именно пред входната врата на площадката пред сградата. Съдът неправилно кредитирал показанията на св. Г.И., че е присъствала на процесното общо събрание по молба на нейна възрастна съседка Л.К. и относно промяната на местопровеждането. Твърди, че показанията на св. И. се опровергават от показанията на св. И., които обаче съдът неправилно е приел за недостоверни, въпреки обстоятелство, че последният лично възприел случващото се. В обобщение излага, че по делото не са събрани никакви доказателства общото събрание да е било проведено на различно от обявеното място, което да е осуетило гарантираната от ЗУЕС възможност за всеки етажен собственик да участва в него.

По отношение на изводите на районния съд за нарушение по чл. 14, ал. 5 ЗУЕС при провеждане на събранието поддържа, че в протокола от проведеното ОС изрично е отбелязано участието на пълномощниците и кои лиса са упълномощени да представляват. Твърди, че към протокола са били приложени и копия от пълномощните. Твърдението на ищца А. Г. за липса на пълномощни, удостоверяващи представителна власт на Д.И. да представлява етажните собственици К.Г., В. и Н.Б., било несъстоятелно, доколкото именно той е председателствал това общо събрание. Съдът не бил обсъдил обстоятелството, че именно в присъствието на А. Г. упълномощената Д.И. се е подписала като пълномощник на гореспоменатите лица. Излага, че освен като приложение на изготвения протокол, пълномощните са представени и с отговора на исковата молба и са приети като писмени доказателства по делото, поради което не би могло да се приеме, че същите липсват.

С гореизложените доводи въззивната страна иска първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по 2 съществото на спора.

В жалбата няма заявени доказателствени искания, няма представени нови писмени доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. П. Г. чрез адв. Теодора Станоева- Шиварова, с който въззивната жалба се оспорва.

Твърди, че насрещната страна не е доказала спазването на изискванията по чл.

16, ал. 5 ЗУЕС относно формата и съдържанието на протокола от ОС на ЕС, в който са обективирани отменените от районния съд решение от 13.10.2023 г.

Отделно излага, че районният съд неправилно е приел в мотивите си, че представените по делото списъци удостоверяват начина, по който всеки от собствениците е гласувал. Твърди тези документи да са съставени с оглед висящия процес между страните, поради което поддържа, че протоколът не отразява начина на гласуване на присъствалите на ОС лица. В случай, че въззивната инстанция намери оплакванията в жалбата за основателни изтъква следните основания за незаконосъобразност на решенията по т. 6. Твърди, че решението е взето в противоречие на чл. 16, ал. 3 вр. чл. 19, ал. 2 и ал. 6 ЗУЕС.

В обявения дневен ред била включена точка за прекратяване на мандата на УС, но решение за освобождаване на управителния съвет не е взето, поради което не са били налице законовите основания за избор на нов. Дори да се приемело, че с изборът на нов УС имплицитно се взема решение за освобождаване на стария, то твърди, че не УС не е бил в неизпълнение на възложените от закона, респ. правилни за вътрешния ред задължения.

При тези доводи моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на районния съд- потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. С нарочна молба заявява, че поддържа въззивната жалба, изразява становище по същество. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Претендира сторените от него разноски в хода на въззивното производство.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова молба на А. П. Г., с която се предявява иск по чл. 40 ЗУЕС с искане за отмяна на решенията, взети на проведеното на 13.10.2023 г. Общо събрание на етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.*** 3 ул.*** № **. Ищецът твърди, че на проведеното на 13.10.2023 ОС са взети решение по приемане на отчета на управителния съвет за приходи и разходи, както и за наличността на касата, решение А.А. в качеството му на член на УС да предаде в срок до 15.10.2023 г. касата на новоизбрания председател, както и решение за избор на нови членове на УС- Д.Г. И. за председател, В.Г.Б. и Д.К.П.- членове. Излага, че решенията са обективирани в протокол, чието съдържание не отговаря на изискванията по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, тъй като нито в него, нито в отделен документ се съдържа информация за начина, по който лицата, присъствали на събранието са гласували, удостоверен чрез полагане на подпис. Сочи, че в протокола не се съдържа мястото на провеждане на общото събрание, както и притежаваните идеални части от явилите се лице, които обстоятелства са задължителния реквизити на протокола по силата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Поддържа, че към протокола не са приложени пълномощните на представляваните в общото събрание етажни собственици- К.Г., В.Б. и Н.Б., упълномощили Д.И.. Счита, че решението за избор на нов управителен съвет е незаконосъобразно, тъй като не е било част от дневния ред, обявен с поканата.

Смята, че не са били налице предпоставките за прекратяване на неговия мандат, доколкото до момента на събранието той е имал качеството председател на УС. Изразява неудовлетвореност от новоизбрания състав на управителния орган и твърди, че И. и П. дължат суми на етажната собственост и не живеят постоянно в гр.***, а Б. страда от здравословни проблеми и е прикован на легло.

В срока за отговора по чл. 131 ГПК ответната етажна собственост оспорва иска. Поддържа становище, че именно ищецът е бил председател на УС към момента на свикването на общото събрание и е негова е била отговорността относно законосъобразното му свикване и провеждане, поради което искът се явява основан на собственото му недобросъвестно поведение.

Противопоставя се на твърдението, че липсва отразяване на начина, по който етажните собственици са гласували по отделните решение, тъй като това е отразено в протокола, както и е бил съставен нарочен списък в отделен документ. Сочи, че още в началото на събраните на Г. били предоставени пълномощните и след прегледа им последният установил, че е налице кворум.

Във връзка с решението за избор на нов управителен съвет сочи, че липсата на изрична точка в дневния ред за предсрочно освобождаване на действащия до този момент не опорочава изразената воля. Оспорва твърдението относно лошото здравословно състояние на избрания за член на УС Б..

В хода на първоинстанционното производство са разпитани св. Г.И., която живее на съпружески начала с ищеца по делото и е присъствала на процесното общо събрание по молба на етажния собственик Л.К., както и св.

Р.И.- *** на етажния собственик и избран за председател на УС Д.И..

Районен съд- Бургас е приел, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че макар в съставения протокол да липса отразяване на начина, по който етажните собственици са гласували по отделните точки на дневния ред, то са съставени нарочни списъци, от които е 4 видно кои са лицата, присъствали на събраните, както и по какъв начин са гласували. Приел е, че взетите решения са били предвидени в обявения с поканата дневен ред, поради което не е налице нарушения на процедурата по провеждането му в този аспект. От друга страна е счел, че в протокола липсва посочване на мястото на провеждане на събранието, което се явява нарушение на чл. 16, ал. 5, предл. второ ЗУЕС. Извел е също, че не са налице доказателства копия от представените по делото пълномощни, установяващи учредената от К.Н.Г., В. и Н.Б. представителна власт в полза на Д.И., да са приложени към протокола. В съвкупност и по отделно е приел, че тези две нарушения водят до незаконосъобразност на проведеното общо събрание, последица от което е взетите на него решения да бъдат отменени.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Между страните не се спори, че А. Г. е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.*** ул.*** № **. Не се спори, че до проведеното на 13.10.2023 г. общо събрание той е бил председател на управителния съвет, той е изготвил и поставил поканата с обявения дневен ред, както и че провеждането му е започнало под негово ръководство.