Решение № 146 от 21.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Пловдив, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20215001000960 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби.

Едната е въззивна такава изходяща от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С. против постановеното по т. дело № 359/2020 г. по описа на П.О.С. решение № 260284 от 28.06.2021 г. в частта, с която ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С., **** е осъдено да заплати на ИВ. Г. АР., ЕГН **********, **** следните суми:

- 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 27.05.2017 г. в землището на с.

В., област П., на път ** - **, км. **+***, причинено от В.О.А. при управление на товарен автомобил - влекач марка „М.**** ** А.“, рег. № № ** **** ** с полуремарке марка „Ш.К.“ *** ***, рег. № ** **** **, ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 11.06.2020 г. до окончателното изплащане,

- 1316, 97 лв., представляваща обезщетение за забава, от които сумата 1

787, 80 лв. обезщетение за забава върху сумата 15 000 лв. за периода 05.12.2019 г. - 10.06.2020 г. и сумата 529, 17 лв. обезщетение за забава върху сумата от 15 000 лв. за периода 05.12.2019 г. - 09.04.2020 г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете в пълния им размер.

Другата е частна жалба и е насочена против постановеното по т. дело № 359/2020 г. по описа на П.О.С. определение № 261367 от 13.08.2021 г., с което е оставена без уважение молба вх.№ 280123/29.07.2021 г. на ЗАД „А.Б.“ АД за изменение на постановеното на 28.06.2021 г. решение в частта за разноските и ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С., **** е осъдено да заплати по сметка на П.О.С. в полза на бюджета на Съдебната власт, съобразно уважената част от исковете, държавна такса в размер на още 21,14 лв.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, иска се отмяната му и постановяване на друго изменящо решението в частта за разноските.

Въззиваемата страна излага становище за неоснователност на двете жалби.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 11.06.2020 г. в ПОС е постъпила изходяща от ИВ. Г. АР., ЕГН **********, гр. П. искова молба против ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, гр.С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 27.05.2017 г.

В.О.А. управлявайки товарен автомобил - влекач „М.**** ** А.“ ** **** с полуремарке „Ш.К. *** ***“, рег. № ** **** ** нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при което пострадал ищецът.

Във връзка с това произшествие било образувано НОХД № 4059/2019 г. по описа на ПРС, по което било постигнато и одобрено споразумение, с което В.О.А. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.З, б.А, предл. второ във връзка с чл.343, ал.1, б. Б, предл. второ във връзка с чл.342, ал.1 НК.

Съответно в исковата молба се сочи, че вследствие на произшествието ищецът получил счупване в областта на глезена, контузия на главата със 2 счупване на носните кости, контузии на гърдите, корема и крайниците.

Това наложило постъпване на А. в болница, където претърпял хирургична интервенция. Сочи се, че въпреки бързото му възстановяване за период от месец и половина той не е могъл да се обслужва сам, имал е затруднено дишане предвид счупените носни кости и не е могъл да полага труд за период от три месеца. Изпитвал силни физически болки и страдания, затруднения да се обслужва сам, имал необходимост от чужда помощ, страдал от тревожност, безпокойство, притеснение, неспокоен сън и ниско самочувствие, страх от пътуване с МПС. Сочи се също, че във връзка с горните травми му се наложило да извърши имуществен разход от 84, 34 лв., от които 17, 40 лв. потребителска такса за болничен престой, 40 лв. за санитарни материали и 26, 94 лв. за лекарства.

Така изложеното се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди от страна на виновното за ПТП-то лице.

В тази връзка се сочи, че към момента на настъпване на катастрофата за товарния автомобил имало сключена с ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“ и че водачът на същия бил от кръга застраховани лица. Прави се извод, че за ищеца е налице възможност да търси пряко от застрахователя дължимото от застрахованото лице обезщетение за имуществените и неимуществените вреди.

По тази причина той отправил на 14.11.2019 г. до застрахователя искане за заплащане на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същият определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на 15 000 лв. и го изплатил.

Според ищеца обаче то е недостатъчно и по този повод имал интерес да търси пълния размер на дължимото му се обезщетение по съдебен ред.

Отправено е искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

25 000 лв., представляващи разлика между дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. и доброволно изплатените 15 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, - 12 356, 54 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата начислена за времето от 27.05.2017 г. 3 11.06.2020 г.

- 84,34 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, заплатена потребителска такса в болнично заведение, санитарни материали, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане и

- 26, 06 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 84, 34 лв. за периода 27.05.2017 г. - 11.06.2020 г.

С разпореждане от 16.06.2020 г. исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности в същата.

Сред тях е била и такава изразяваща се в липса на посочване на размера главницата върху, която е изчислено претендираното обезщетение от 12 356, 54 лв.

С молба - уточнение от 26.06.2020 г. е посочено, че то е начислено върху общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. за времето от датата на деликта 27.05.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба - 11.06.2020 г.

В отговора си ответникът не се оспорва, че по отношение на деликвента са налице предпоставките за ангажиране отговорността му по чл. 45 от ЗЗД с оглед одобреното споразумение по НОХД 4059/2019 на ПРС.

Оспорен обаче вида и обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Посочено, че обезщетението за действително претърпените от него такива е 15 000 лв. и същото му е изплатено от застрахователя, т.е. претенцията за допълнително заплащане на още 25 000 лв. неоснователна, респ. прекомерна.

По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е посочено, че липсват доказателства за това, че същите са във връзка с уврежданията от катастрофата.

Наред с това е направено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед на това, че ищецът бил без поставен предпазен колан.

По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за забава е заявено, че същите са неоснователни с оглед липсата на задължения по главните искове. Наред с това е споменато, че ответникът не е изпаднал в забава от датата на ПТП-то, а след изтичането на сроковете по чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ. Наред с това е посочено, че претенцията за заплащане на лихва 4 върху разходите за имуществени вреди няма как да е от датата на ПТП-то при условие, че същите са направени в по-късен момент.

В ДИМ и отговора на същата страните не са изложили нови доводи.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.

В него е изразено становище, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по съдебен ред за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

След обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е формиран извод, че дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е 30 000 лв. От същото след приспадане на доброволно платените 15 000 лв. е прието, че се дължат още 15 000 лв. и за тази сума е уважена исковата претенция, като искът в останалата си част до пълния размер е отхвърлен.

По отношение на обезщетението за имуществените вреди е прието, че искът е основателен за сумата от 17, 40 лв. платена потребителска такса в УМБАЛ „С.Г.“, а в останалата си част до пълния предявен размер е отхвърлен.

По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е прието, че такова се дължи не от датата на увреждането в какъвто смисъл е текста на чл. 84 от ЗЗД, а от по- ранната дата измежду тази на уведомяване от страна на застрахования за настъпване на застрахователното събитие и тази на подаване на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение от пострадалия с оглед текста на чл. 429, ал.3 от КЗ. Наред с това е приета за приложима и разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ и е направен извод, че началният момент, от който се дължи обезщетение за забава е 15 работни дни от уведомяването-05.12.2019 г.

Така за дължимото обезщетение за имуществени вреди е прието, че се дължи такова за забава от 0,91 лв., като искът до пълният размер е отхвърлен като неоснователен.

По отношение на обезщетението за забава върху обезщетението за неимуществени вреди съдът е изразил мнение, че се дължи такова върху общата сума от 30 000 лв., като за частта от нея платена доброволно/15 000 5 лв./ същото следва да се начислява за времето от 05.12.2019 г. до плащането й на 09.04.2020 г. и е в размер от 529, 17 лв.

Съответно за сумата от 15 000 лв. присъдена допълнително от съда е посочено , че такова е дължимо от 05.12.2019 г. до датата на предявяване на иска и е в размер на 787, 80 лв.

Общо дължимата сума е определена на 1316, 97 лв. и за нея е уважен иска, като до пълният му размер вкл. за периода 27.05.2017 г.- 05.12.2019 г. е бил отхвърлен.

С решението ПОС е формирал и извод, че на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС, 653,44 лв. за ДТ съобразно уважената част от исковете и 100 лв. платени от бюджета на съда разходи за вещи лица, т.е общата ума от 753 44 лв.

Посочено е също, че на адвоката на ищеца следва да се заплати и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА определено поотделно за всеки от обективно съединените с исковата молба искове. Така е посочено, че се дължат 980 лв. за иска за заплащане на обезщетение неимуществени вреди, 300 лв. за иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и 300 лв. за иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Общата сума е определена на 1580 лв. и същата е присъдена. Посочено е съответно и че ищецът дължи разноски по съразмерност на ответника в размер на 1785, 38 лв.

По повод на частта от решението касаеща разноските от страна на ответното дружество е подадена молба по чл. 248 от ГПК. С нея то е поискало преизчисляване на определените от съда разноски с доводи за неправилно извършени от съда математически операции при съотнасянето на уважените и отхвърлени части от исковете и респ. направените разноски. На тази база е отправено искане за изменение на решението в частта определяща дължимите на ответника от ищеца разноски, както и относно размерите на дължимото адв. възнаграждение, респ. на дължимите в полза на ПОС държавна такса и разходи за вещо лице.

По този повод съдът е постановил определение по чл. 248 от ГПК, с което от една страна е оставил молбата за изменение без уважение, като същевременно е достигнал до извод, че дължимата в полза на ПОС такса е определена в по- малък размер и са присъдени още 21, 14 лв.