Определение № 5403 от 06.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5403 гр. София, 06.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110123008 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на дружеството, представлявало ищцата М. И. Д.

– Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“, за изменение на Решение № 20437/11.11.2025 г. по гражданско дело № 23008/2025 г. на Софийския районен съд, 125. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на молителя се присъдят общо 2054,40 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

В молбата се сочи, че било уговорено безплатно процесуално представителство, били предявени четири иска и следвало да бъде приложена наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се присъди отделно възнаграждение по всеки иск. Наредбата следвало да се прилага като ориентир, независимо от указанията на Съда на Европейския съюз, че не била пряко приложима.

В законоустановения срок ответникът – „С.К.К.Г“ АД, е подал отговор по молбата, в която поддържа правилност на мотивите от основното решение, като посочва, че делото не показва фактическа и правна сложността, а и е присъден адвокатски хонорар в размер повече от цената на исковете.

При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен списък на разноските (на лист 202 от делото).

Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от пълномощник с пълномощно по делото (на лист 25 – 26 от същото).

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

По искането за определяне на хонорар по размерите от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира следното – на първо място съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, е налице забрана възнагражденията на адвокатите да се определят по Наредбата за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от органите на адвокатурата, тъй като същата нарушава правилата на конкуренцията и не произвежда правно действие съгласно чл. 101, пар. 2 ДФЕС. Няма никакви обективни критерии, които да обосновават, че наредбата е в защита на някакви обществени интереси, извън тясно гилдийни – размерите не са обосновани по никакъв начин с интереси от ефективна правна защита, или каквото и да е друго извън икономически показатели (например в едно от мотивите към измененията, обявено на https://www.vas.bg/p/m/o/motivi-km-proekt-na-naredbaza-izmenenie-na-naredba-1-za-minimalnite-razmeri-na-advokatskitevznagrazhdeniya-4284.pdf ). Настоящият съд не споделя виждането на други съдилища, че цитираната наредба можела да има и значение на ръководство как да се определят възнаграждения – това е изрично отречено в т. 59 – 61 от мотивите на цитираното в настоящия абзац решение.

Разпоредбата, която представителят на ищцата иска да се приложи, представлява в особено силна степен прокарване именно на гилдийния интерес – в нарушение на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗАдв критерият за справедливо възнаграждение за положен труд е заменен с чисто математическия метод „брой на предявените искове“. Така за един иск на стойност 1000 лева наредбата предвижда хонорар от 400 лева, а за иск от 750 лева, съединен с иск за законна лихва за забава от 3 лева, се предвиждат два хонорара, или 800 лева. Настоящият съд не може да си представи математическа формула, по която това да е справедливо.

Дори и това да няма значение и да се прилагат тарифите по наредбата на Висшия адвокатски съвет, следва да се има предвид, че представеният от адвоката на ищцата договор (на лист 27 от делото) съдържа клаузи, които показват злоупотреба с права – в т. III.1.1 адвокатът си гарантира възнаграждение и при отказ на клиентката си, като това някак си не съответства на идеята на чл. 38 ЗАдв за безплатна правна помощ (която ще се заплати само под условие – ако клиентката спечели делото), която някак си се заменя с идеята за правна помощ, заплатена от насрещната страна. При това положение няма как да се изхожда от строго формални критерии като брой на исковете, за да се определи възнаграждение, като същото няма как да бъде намалено, тъй като действа принципът за забрана за влошаване на положението на молителя.

Разноски за настоящото допълнително производство не се присъждат, тъй като няма печеливш и губещ и чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК са неприложими.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на представляващото ищцата Еднолично адвокатско дружество „А. Д.“ за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 20437/11.11.2025 г. по гражданско дело № 23008/2025 г. на Софийския районен съд, 125. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.

2

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3