Решение № 319 от 06.03.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Русе, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20254520105975 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.

1 от ГПК.

Претенцията на ищците се основава на твърдения, че не дължат на ответника сумата в размер на 20 000 лв., частично от 50400,75 лв. по договор за кредит от *** г., сключен между ЕТ Ц. Н.-Русе като кредитополучател и „Райфайзенбанк България“ЕАД- кредитодател, със солидарни длъжници Ц. П. Н., П. П. Н. и С. Д. М..

Вземането по договора било цедирано на ответника по договор за цесия от *** г.

Независимо, че изп. дело за събиране на вземането било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а освен това вземането било погасено по давност ответникът продължил да изпраща до ищците писма-покани, а също и телефонни обаждания, с които претендирал сумата. Поради това имало правен интерес за ищците да оспорят дължимостта на претендираната сума, което правят с иска по настоящото дело в условията на частичен иск. Претендират и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът Е. М. ЕООД-София е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на иска, а в условията на евентуалност – ако се приеме, че искът е допустим, заявява признание на иска, с оглед на което прави и възражение, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК като счита, че не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, които подкрепят претенцията на ищците и предвид становището на ответника и направеното 1 пълно признание на иска счита, че искът е доказан и по размер и следва да се уважи изцяло при условията на чл.237 от ГПК.

По отношение на въпроса за дължимост на разноски по делото съдът съобрази следното:

Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.

Елемент от фактическия състав на тази хипотеза е извънпроцесуалното поведение на насрещната страна. В изрично уредения с чл. 78, ал. 2 ГПК случай ответникът, макар да е имал неправомерно от материалноправна гледна точка извънпроцесуално поведение, не е дал повод за завеждане на делото, поради което отговорността за направените в производството разноски се възлага върху ищеца като санкция за неоснователното ангажиране на правораздавателната власт. Предпоставките за това са освен липсата на извънсъдебен спор по съществуването на претендираното от ищеца право, ответникът веднага (с отговора на исковата молба) да признае иска и да обезсмисли провеждането на съдопроизводството (в този смисъл – Решение № 551 от 8.05.1995 г. по гр. д. № 754/94 г., ВС, IV г. о.). С оглед установените по делото обстоятелства е видно, че ответникът е бил наясно с това, че задължение на ищците по договора за кредит от *** г., сключен между тях като кредитополучател и солидарни длъжници от една страна „Райфайзенбанк България“ЕАД като кредитодател – от друга страна, е погасено по давност, т.к. е по изп. лист от 2009 г. Ответникът е имал възможност да направи справка дали за изминалия период от тогава е имало образувано изп. дело, кога е прекратено, на какво основание колко време е изминало от последното изпълнително действие или друго действие, което спира или прекъсва давността. Той обаче не твърди и не е представил никакви доказателства в тази насока. Нещо повече – на 31.10.2022 г. е изпратил на ищеца П. Н. отговор, с който е отговорил на негово запитване като го е уведомил, че има непогасено задължения по горепосочения договор в общ размер на 50 400,75 лв., солидарно с други лица – останалите ищци. В по-късен момент, идентичен отговор – изх.№03211/21.11.2024 г., е даден и на ищеца Ц. Н.. В същия е потвърдил че счита, че вземането съществува в посочения размер като е предложил „гъвкави решения за изплащане на вземането“ и е приканил този ищец за сключване на извънсъдебно споразумение при което е възможно разсрочено изплащане на задължението. С оглед изложеното извънпроцесуалното поведение на ищеца не може да бъде квалифициарно като токова, което не дава повод за завеждане на иска. Напротив, видно е че вземането е считано от него за съществуващо и на част от ищците дори е предлагано разсрочването му в рамките на споразумение за отложеното му заплащане. При това положение разноските по делото следва да се присъдят при условията на чл.78, ал.1 от ГПК като се разгледа и възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК. В случая адв. възнаграждение на адв. П., пълномощник на ищците е 4650 лв. по договора с Ц. Н., 2

1000 лв. по договора с П. Н. и 2200 лв. по договор с ЕТ Ц. Н.-Русе или общо 6950 лв. по три договора за правна защита и съдействие, а по договора с ищцата С. М. не е посочено възнаграждение. В хода на делото и до момента адв. П. не е представила списъка по чл.80 от ГПК. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове – 1 бр. в условията на солидарност, броя на проведените с.з. и процесуалното поведение на страните, вкл. и направеното признание на иска от ответника, съдът счита, че адв. възнаграждение на ищците е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Минималният размер на адв. възнаграждение по делото, определен по чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА е 2 200 лв. То се дължи общо, но разделно на всички ищци, т.к. предявеният иск е един в условията на солидарност.

Доколкото ищцата С. М. не е направила разноски за адв. възнаграждение, съдът намира, че в полза на всеки от останалите ищци следва да се присъди възнаграждение размер на по 750 лв., Този размер е малко над минималния и отчита действителната фактическа и правна сложност на делото при условията на чл.78, ал.5 от ГПК. В останалата част искането за разноски за адв. възнаграждение е неоснователно.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. М.

ЕООД ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“4, ***,сгр. 15, вх. А, ет.4, представлявано от управителите Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, заедно и поотделно че ищците ЕТ Ц. Н.-Русе с ЕИК 117688036, Ц. П. Н. с ЕГН:**********, П. П. Н., ЕГН:********** и С. Д. М., ЕГН:********** не му дължи сумата в размер 20 000 лева – задължение по договор за кредит от *** г., сключен между ЕТ Ц. Н.-Русе като кредитополучател и „Райфайзенбанк България“ЕАДкредитодател, със солидарни длъжници Ц. П. Н., П. П. Н. и С. Д. М., цедирано на ответника по договор за цесия от *** г. като погасено по давност, като искът е предявен като частичен иск – за горепосочения размер от 20 000 лева, частично от общ размер 50 400,75 лева.

ОСЪЖДА ответника Е. М. ЕООД ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“4, ул. „Бизнес Парк София“ № 1,сгр. 15, вх. А, ет.4, представлявано от управителите Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, заедно и поотделно да заплати на ищците ЕТ Ц. Н.-Русе с ЕИК 117688036, Ц. П. Н. с ЕГН:**********, П. П. Н., ЕГН:********** и С. Д. М., ЕГН:********** сумата в размер на 412,26 евро (806,30 3 лв.) – разноски за д. такса по делото, а на всеки от ищците ЕТ Ц. Н.-Русе с ЕИК 117688036, Ц. П. Н. с ЕГН:**********, П. П. Н., ЕГН:********** – по 383,46 евро (по 750 лв.)- разноски за адв. възнаграждение по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за присъждане на разноските по делото за адв. възнаграждение в по-висок размер от горепосочения.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4