Решение № 1165 от 10.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. Пловдив, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря В. П. У. като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Административно наказателно дело № 20265330202330 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „М******“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от М. Я. А., чрез адв. В. М. против наказателно постановление № 880889-F851967/20.03.2026 г., издадено от директор на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Пловдив, с което на „М******“ ЕООД, ЕИК******* е наложена имуществена санкция в размер на 256,00 евро на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.

В жалбата са формулирани оплаквания, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа се, че връчването му е опорочено поради липсата на удостоверена дата от страна на административнонаказващия орган. Изложено е също, че е налице порок при връчването на още едно основание, а именно, че НП е връчено на адвокат на дружеството без да е изрично предвидено правомощие за получаване на наказателни постановления в обема на представителната му власт. Акцентира се, че пропускът да бъде подадена декларацията не е резултат от действие или бездействие на самия данъчнозадължен субект, а се дължи на неизпълнение на задълженията от страна на наетия от него счетоводител. Изтъкнато е възражение по отношение на обстоятелството, че не е приложена разпоредбата за маловажния случай, като се поддържа становище, че санкционираното с НП деяние е първо по рода си нарушение, липсват вредни последици, а задължението е изпълнено доброволно след кратко закъснение.

С жалбата е формулирано искане обжалваното наказателно постановление да 1 бъде отменено изцяло, претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, адв. В. М. не се явява.

Въззиваемата страна в откритото съдебно заседание се представлява от ст. юрк. Д. А.. Същият взема становище за неоснователност на така подадената жалба. Изтъква, че при издаване на АУАН и на издаденото НП са спазени изискванията, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Оспорва възражението за опороченото връчване с доводи, че е налице отбелязване както на датата на връчване, така и на връчителят на наказателното постановление. Изтъква, че санкционираното нарушение е формално и като такова не се изисква умисъл за неговата съставомерност. Оспорва в процесния случай да са приложими правилата за маловажните случаи, доколкото степента на обществена опасност на деянието не е по-ниска от обичайната за подобен случай. Пледира НП да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 евро. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „М******“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 01.04.2026 г., установено от разписката за връчване на препис от НП /л. 11 от преписката на задната корица на АНД № 2330/2026г./, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган /АНО/ посредством куриерска фирма на 14.04.2026 г., поради което 14дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 14.07.2025 г. се установило, че "М******" ЕООД, ЕИК ******, като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2 ал. 1, т. 1 от ЗКПО /местно ЮЛ/, не е подало в ТД на НАП Пловдив Годишна Данъчна Декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2024 г. в законоустановения срок от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. включително.

При проверката било констатирано, че за данъчния период на 2024г. дружеството е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството, тъй като е декларирало финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 267 473,50 лв. /с равностойност 136 757,06 евро/ и не 2 попадало в условията на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО.

Дружеството подало декларация към ТД на НАП на 17.07.2025 г. с вх. № 1600И2228810/17.07.2025 г., като към датата, на която е трябвало да е подадена, а именно 30.06.2025 г., декларация все още не била подадена, поради което и нарушението е извършено на 01.07.2025 г.

На 30.09.2025 г. свид. С. А. – ***** по ******* в ТД НАП гр. Пловдив, след като извършила проверка, при която установила, че "М*****" ЕООД, ЕИК *******, като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2 ал. 1, т. 1 от ЗКПО /местно ЮЛ/, не е подало в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2024 г., съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № F851967 срещу жалбоподателя "М******" ЕООД. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел, но в отсъствието на жалбоподателя. Покана за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя била изготвена на 28.07.2025 г. с изх. № 55-16-13236-398 и изпратена на адреса за кореспонденция на дружеството с НАП на 04.08.2025 г.

За връчване на вече съставения акт била изпратена покана от 09.01.2026 г., която била връчена на 14.01.2026 г. На 28.01.2026 г. препис от акта бил връчен на пълномощник на жалбоподателя – адв. В. М..

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. М. Б.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и констатираните в хода й факти, както и по съставянето на АУАН. Свидетелката заявява, че е проверила отразеното от свид. А. и го е сравнила с данните в системата на НАП, като след установяване, че въведените данни са правилни, свид. Б. се е подписала като свидетел на съставения АУАН. Показанията на свид. Б. са проверени по делото и намират подкрепа в събраните писмени доказателства. За всяко от релевантните обстоятелства свидетелските показания не са единствен източник на доказателствена информация, а са събрани и относими писмени доказателства. По тези съображения съдът ги ползва с доверие при формиране на фактическите си изводи.

От справка за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ се установява жалбоподателят "М******" ЕООД е с регистрирано седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Стефан Веркович“ № 10, а управител на дружеството е М. Я. А.

От пълномощно, приложено на л. 15 от АНП, се установява, че адв. В.

3

М. е упълномощен да подава и получава от името на и за сметка на дружеството всички документи, данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка в НАП – гр. Пловдив.

От Заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗСч /така Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2194/2019 г. на Административен съд – Пловдив/.

От правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2024 г. не е била подадена в законоустановения срок от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. включително от задълженото лице "М*******" ЕООД.

Установява се от представения в хода на съдебното следствие препис от годишна данъчна декларация, че същата е подадена на 17.07.2025 г. с вх. № 1600И2228810.

Доказано е по делото и че не е налице хипотеза по чл. 92, ал. 4 ЗКПО, тъй като през отчетния период търговецът "М******" ЕООД е осъществявал дейност по смисъла на ЗСч. Това обстоятелство се установява също от данъчната декларация, подадена на 17.07.2025 г. с вх. № 1600И2228810 /л. 34 гръб и л. 35 от АНД/.

Нарушението е формално по своя характер и е довършено с изтичане на крайния срок за подаване на декларацията – 30.06.2025 г., без значение дали са настъпили вредни последици. При тези обстоятелства са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 261, ал. 1, предложение първо от ЗКПО.

Основно възражение на жалбоподателя е връчването на наказателното постановление да е опорочено, поради това, че е връчено на лице, в чиито пълномощния не е изрично упоменато правомощие за получаване на наказателни постановление. Възражението съдът намери за неоснователно, тъй като, съобразно пълномощно на л. 15 от АНП, лицето, на което е било връчено обжалваното НП, а именно адв. В. М., е оправомощено да получава всички документи за сметка на дружеството от НАП-гр. Пловдив. Настоящият състав не сподели втъзражението, че в случая е налице разширително тълкуване на представителната власт, доколкото в самото пълномощно е използван изразът „всички документи“, като по този начин на практика упълномощителят сам е рамкирал представителната власт на пълномощника.

На следващо място, неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не следва да се носи административнонаказателна отговорност от дружеството, понеже пропускът 4 за подаване на годишна данъчна декларация се дължал на грешка от страна на счетоводителят, обслужвал счетоводно дружеството. В случая се касае за обективна, безвиновна отговорност, при която се налага имуществена санкция на юридическото лице, без значение на субективния елемент и действията или бездействията на конкретните длъжностни лица. В допълнение към горното следва да се отбележи и че, съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, т.е. управителят е следвало да предприеме съответните действия, за да се увери, че в случая са били изпълнени всички задължения по силата на ЗКПО.

При така установените фактически положения се налага категоричния извод, че от страна на "М******" ЕООД е осъществен състава на административно нарушение по посочената правна квалификация, в която ситуация за административнонаказващия орган принципно е възникнало задължение за наказване на нарушителя съгласно чл. 261, ал. 1 ЗКПО. При служебна проверка на НП и АУАН съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити, издадени са в съответните срокове и от оправомощени за това лица.

Въпреки гореизложеното, макар че безспорно се установи извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че процесният случай съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, което е предпоставка да не се налага санкция на нарушителя.

Съгласно чл. 28 ЗАНН наказващият орган може да не наложи наказание при маловажни случаи, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Законът не формулира изричен критерий, от който да се извлича маловажността на случая, затова и за всеки отделен такъв следва да се извършва преценка на цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Следва да се отбележи и че законодателят не прави разграничение между формалните и резултатните нарушения на плоскостта на маловажността при преценка на горните обстоятелства.