Решение № 98 от 23.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Враца, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20231400500599 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З. А. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. Х. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ , срещу решение № 571 от 19.10.2023 г., постановено по гр. д. № 798/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, с което отхвърлен предявеният от З. А. Л. против „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване на нищожността на неустоечна клауза в сключен на 27.07.2022 г. договор за заем, поради противоречието със закона, както и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в сключен на 27.07.2022 г. между страните договор за заем поради заобикаляне на закона и с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД за прогласявне нищожността на неустоечна клауза в сключен на 27.07.2022 г. между страните договор за заем поради накърняване на добрите нрави.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Посочва се, че не можело да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касаел доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следвало да се счита, че било предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да представи обезпечение, при условия – 1 обективно неизпълними за посочения срок. Излага, че клаузата на чл. 4 от договора бил уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 ЗПК. Счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Заплащането на договорна неустойка се явявало единствено изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем и следвало да се приеме, че разходите за нея били пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговаряли на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.

Следвало съдът да отчете това обстоятелство и в мотивите на съдебния акт да се позове на нищожност на договора за паричен заем. В конкретния случай договорът за паричен заем бил сключен в нарушение на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК, тъй като не бил посочен действителен размер на разходите по кредита, който включвал всички лихви и такси. Обстоятелството, че в договора не бил посочен действителния размер на ГПР било равнозначно на неизпълнение на задължението по чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и това водело до нищожност на целия договор. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Такава неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано в срок от длъжника, но тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Такова кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.

Процесният договор за потребителски кредит бил изготвен бланково и жалбоподателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Посочените в делото писмени доказателства и признанията на ответника сочели за сключен договор, предварително изготвен, с бланково попълнени параметри, с предварително съставени общи условия и погасителен план.

С отхвърлянето на доказателствените искания първоинстанционният съд ограничил възможността на жалбоподателя да събере необходимите доказателства и по този начин съдът отказал да допусне събиране на относими, допустими и необходими доказателства, което се отразило върху правилността на решението. Претендира разноски.

С въззивната жалба се прави искане на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да предостави процесния договор, който не се намирал в държане на жалбоподателя поради факта, че при сключването му не му бил предоставен екземпляр от него, както и моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ, на база, на което да се снабди с информация относно сключените сделки между „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** и жалбоподателя, както и движението по тях.

С определение № 692/11.12.2023г. постановено по реда на чл.267 от ГПК въззивният състав е оставил и двете доказателствени искания без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, редовно уведомена за подадената въззивна жалба, не депозира писмен отговор по нея.

При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивната жалба 2 е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1, ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд - Враца е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. А. Л., чрез адв. Х. Й. против „Адессо Кредит“ ЕООД, ЕИК ***.

В исковата молба се сочи, че на 27.07.2022 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за паричен заем № ***. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лева, размерът на погасителната вноска – 68,96 лв., при 13 бр. двуседмични вноски. Размерът на общата сума, която следвало да върне ищецът, бил 896, 48 лв.

Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно т. 1 и т. 2 на чл. 4. В чл. 4, ал. 2 страните били уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение в срока, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 364,52 лв., която се заплащала разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Заявява, че му била начислена неустойка в уговорения размер, тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, като месечната погасителна вноска станала 97 лв. вместо 68, 96 лв., а общата сума, която следвало да върне, станала 1 261 лв., вместо 896, 48 лв. Поддържа се, че към датата на завеждане на исковата молба З. Л. е изплатил частично задълженията по процесния договор за заем.

Твърди се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 4 от договора за паричен заем, спрямо която ищецът трябвало да заплати неустойка в размер на 364, 52 лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл.

143, ал. 1 ЗЗП. Навеждат се доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди за кредитора, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Твърди се, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК, като подобно кумулиране на неустойка за забава с 3 мораторна лихва е недопустимо. Сочи се, че може да се направи извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД при непредставено обезпечение, като дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и "неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Поддържа се и че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, като клаузата не е и индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП.

Излагат се съображения, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 ЗЗП поради неравноправност. Сочи се, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като в случая е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Според ищеца са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли за произнасяне относно действителността на договора само в мотивите на решението. Изтъква се, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК, следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК.

Иска се постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка – чл. 4 от Договор за паричен заем № ***/27.07.2022 г., сключен между ищеца и ответното дружество поради противоречие със закона, добрите нрави, както и заобикаляне на закона. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество "Адессо Кредит България" ЕООД, чрез адв. Г. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Сочи се, че с оглед размера на неустойката, същата не може да бъде определена като прекомерна, защото е под размера на главницата по заема, в рамките на приемливото и допустимото при такъв вид облигационни отношения. Изтъква се, че в договора е предвидено, че неустойката ще бъде заплатена разсрочено за целия срок на действие на договора, заедно с дължимите двуседмични вноски, а не еднократно, като нейният общ абсолютен размер е функция основно от срока на действие на договора, в който ищецът е пожелал да ползва предоставената му в заем сума. Твърди се, че този размер е функция и е съответен на неизпълнението на ищеца като длъжник по договора, тъй като в момента, в който ищецът би изпълнил задължението си по чл. 4. 1, т. 1 или 2 от договора и би предоставил допълнителното обезпечение, дължимостта и начисляването на неустойката би 4 било преустановено и същата би се дължала в много по-малък размер. Сочи се, че несъразмерността между главницата и неустойката, констатирана към момента на неизпълнението и неудържимото й нарастване в резултат на евентуално продължителен период на забава, не са основания за обявяването й за нищожна, тъй като тези критерии са изключени при преценката за нейната нищожност. Счита, че становището на ищеца, че размерът на договорената между страните неустойка е определен в противоречие с правилата на добрите нрави, не държи сметка за вида и характера на сключения между тях договор за паричен заем, с оглед предмета му и качеството на страните по него. Твърди се, че е налице и съгласието на страните по договора за този начин на формиране на неустойката, Посочва се, че в чл. 7, ал. 2 от договора за заем е предвидено, че кредитополучателят винаги може да погаси изцяло или частично задължението си предсрочно, като в тази хипотеза той има право на намаляване на общите разходи по кредита, което води до недължимост и на оставащата до края на действие на договора неизплатена част от неустойката. Изтъква се, че поемането на акцесорното задължение, така и обезпечаващата изпълнението му неустойка не са наложени и поставени от заемодателя като условие за сключването на договора. Сочи се, че акцесорното задължение на заемателя, обезпечено с оспорената неустойка, в действителност е насрещно такова, което е инкорпорирано в индивидуалния му договор, защото същият е пожелал да се ползва от преференциални допълнителни условия по договора, които пък от своя страна заемодателят се е задължил да му предостави срещу допълнително обезпечение. Поддържа се, че неустоечната клауза не е и неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като е индивидуално уговорена и освен, че не нарушава принципа на добросъвестността, същата не създава и значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията, нито пък е сключена във вреда на потребителя. Твърди се, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като същата касае неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне заетата сума, а неустойката се отнася до неизпълнението на акцесорното задължение за предоставяне на допълнително обезпечение. В заключение сочи, че неустоечната клауза е уговорена със съгласие на ищеца, в размер, който страните са приели изрично, че не е прекомерен, но най – вече че неустоечното задължение е обвързано с поетото от ответното дружество задължение да предостави допълнителни услуги и преференциални условия по договора. Сочи, че ищецът се е възползвал от услугата улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, като в периода от м. януари до м. декември 2022 г. има сключени множество договори за кредит с ответника на обща стойност над 6 700 лева, като всеки следващ кредит му е отпускан преди да погаси предходния, което е било възможно именно с оглед предвидената в договора улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. За тази услуга ищецът е следвало да предостави договореното допълнително обезпечение – банкова гаранция или поръчители и защото не е представил такова, му е начислена неустойката. Също така е получил преференциални условия – да сменя падеж, да отлага или намалява погасителни вноски.