Определение № 133 от 15.11.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Шумен, 15.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й. В. Димов като разгледа докладваното от Й. В. Димов Търговско дело №

20223600900095 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Настоящото производство е завършило с постановяване на Решение №57 от 25.10.2023 г. С него ответникът ЗК «Лев инс» АД, ЕИК 121130788, гр. София е бил осъден да заплати и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Й. В. Д., ЕГН **********, които неимуществени вреди са вследствие на ПТП, причинено от застрахован по застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите» при ответника автомобил.

Предвид отправеното до съда искане от страна на процесуален представител на ищеца, съдът е осъдил ответника да заплати на процесуалният представител на ищцата – адв. Н. Н.

Д. и сумата от 4170 лв., представляващи дължимите суми за адовокатско възнаграждение на претендиралия ги адвокат.

След постановяване на решението, с молба вх. №1386/16.03.2023 г. от страна на адв.

Н. Д. е поискано изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК само чрез изменение на присъдената сума за адвокатско възнаграждение, като е посочено, че съдът не е присъдил следващата се сума за ДДС върху определената от него сума за адвокатско възнаграждение. Тъй като съдът е определил възнаграждение в размер на 4170 лв. намира, че следващата се сума за ДДС е 834 лв. или общо съдът е следвало да присъди сумата от 5004 лв., представляваща адвокатското възнаграждение с ДДС, а не само 4170 лв.

За подадената молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК ответникът - ЗАД «ОЗК Застраховане», ЕИК 121265177, гр. София е бил уведомен със съобщение изпратено по електронен път на 07.11.2023 г. Ответникът е подал писмен отговор на молбата по чл.248 от ГПК в срок на 13.11.2023 г. В него се съдържа твърдение, че претендираната допълнитулно сума по ЗДДС не се дължи, предвид обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не е представил доказателство за наличие по отношение на него на регистрация по ЗДДС. От друга страна твърди, че е налице константна практика, според която оказваната безвъзмезно правна помощ не може да се охарактеризира като облагаема услуга по смисъла 1 на ЗДДС. В тази насока сочи Определение №917/02.05.2023 г. на ВКС по ч. Гр. Д.

№1323/2023 г. на ІV ГО на ВКС. Цитира част от мотивите на посоченото определение, като твърди, че оказването на безвъзмездно адвокатско представителство по дело няма характера на услуга подлежаща на облагане по ЗДДС. Моли да бъде оставена без движение така подадената молба за изменение на решението в частта за разноските.

Молбата с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК е подадена в законовия срок, който е и срока за обжалване на решението – чл.248, ал.1 от ГПК. Според чл.259, ал.1 от ГПК решенията подлежат на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването им на страната. По делото няма върнат отрязък на съобщението, с което е уведомен ищеца за решението, но решението е постановено от съда на 25.10.2023 г., а молбата за изменението в частта за разноските е входирана в деловодството на съда на 06.11.2023 г., т.е. на дванадесетия ден от постановяване на решението, с оглед на което следва да се приеме, че предвидения по закон срок е спазен.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, по следните съображения.

От фактическа страна се констатира, че с подаване на ИМ от страна на ищеца е представено копие на пълномощно от 11.01.2022 г., с което адвокат Д. е упълномощен с широк кръг от представителни права, включително и с право да представляват ищеца пред съд (л.9 от делото). Впоследствие – с молба от 26.09.2023 г. (л.263 от делото) представителя на ищеца е посочил, че желае да бъде осъден ответника да бъде присъдено в полза на адвокат Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение, съобразно чл.38, ал.2 от ЗАдв, ведно със съответния ДДС. Към посочената молба е представен списък за разноски съдържащ само това искане и позоваващ се на нормата на §2а от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това към молбата е представено и копие от Удостоверение за регистрация по ЗДДС на името на адвокат Н.Н.Д. от 04.02.2013 г.

Предвид приетото от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи:

Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност.

Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС , чл. 2 пар. 1, 2 б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.

Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

Не следва нещо различно от разпоредбата на пар. 2а ДР от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения. Същото е прието в обжалваното определение и няма основания за отмяната му.

С оглед на горното ледва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за изменение на Решение №57 от 25.10.2023 г., постановено в настоящото настоящото гр.д.

№547/2022 г. по описа на ШОС в частта му за присъдените в полза на адвокат Н. Д. разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо сумата от 4170 лева, ответника бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 5004 лв.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Н. Н. Д., да бъде изменено Решение №57 от 25.10.2023 г. по настоящото гр.д. №95/2022 г. по описа на ШОС на основание чл.248 от ГПК за присъдените на адвоката пълномощник разноски за адвокатско възнаграждение с правно основание чл.38 от Закона за адвокатурата, като вместо сумата от 4170 (четири хиляди сто и седемдесет) лева ответника ответникът ЗК «Лев инс» АД, ЕИК 121130788, гр. София бъде осъден да му заплати разноски в размер на 5 004 (пет хиляди и четири) лева, като неоснователно.

Настоящото определение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от узнаването пред Апелативен съд – Варна, съобразно с чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.259, ал.1 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4