Решение № 282 от 11.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Добрич, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪС., в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния съС.:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20253230200104 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.

145 и сл.

АдминистративнопроцеС.ния кодекс във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. от

Образувано е по жалба от Е. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** и настоящ адрес: гр.***, ул. „***“ бл. ***, вх. ***, ет.*** ап. ***, С.рес за призоваване: гр. ***, ж.к.

„***“ бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1717зз-43/18.01.2025 г., издадена от Г. С. Г. - младши инспектор към Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържан за срок до 24 часа.

В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е незаконосъобразна поради допуС.и съществени процеС.ни нарушения при нейното издаване, довели до нарушаване правото на защита на задържаното лице. Твърди се, че неправилно е приложен материалният закон, както и че заповедта не съответства на целите на закона. Отправя се иС.е за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание процеС.ният предС.ител на жалбоподатЕ. поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в нея 1 основания.

Ответникът Г. С. Г. – младши инспектор към Първо РУ при ОД на МВР Добрич, редовно призован, явява се лично, не се предС.лява, като оспорва жалбата и моли съдът да отхвърли същата. В писмено С.овище се рЕ.ират доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в кръга на предоС.ените му полицейски правомощия, съдържа необходимите реквизити и при издаването й не са допуС.и съществени нарушения на административнопроцеС.ните правила, като са посочени фактическите и правни основания за издаването й.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресата на заповедта, в 14дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процеС.но допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът уС.ови следната фактичеС.обС.овка:

На 18.01.2025 г., ответникът Г. С. Г. и свидетЕ.т Д. П. Д., и двамата полицейски служители при Първо РУ при ОДМВР - Добрич, в съС. на автопатрул, изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на град Добрич. Около 02:10 часа, полицейските служители получили от оперативния дежурен в оперативната дежурна част при ОДМВР - Добрич сигнал за извършено домашно насилие на адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх.***, ап. ***. Пристигайки на мястото, ответникът Г. и свидетЕ.т Д. уС.овили лицето подало сигнала на Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕН) 112 - И. Х. Т., нейния съпруг Е. С. С. и трите им малолетни деца - П. Е. С. М. Е. С. и Е. Е. С.

Пред полицейските служители, И. Т. споделила, че е получавала заплахи от съпруга си, който през дЕ. я насилил да правят секс против волята й, хвърлил е мобилният й телефон през терасата, взел е телефоните на трите им деца и в изблик на ярост е започнал да разглобява леглата им.

СвидетЕ.т Д. Д. изготвил доклад за посетен сигнал за домашно насилие (Приложение № 1). Въз основа на отговорите на пострадалата И. Т., обективирани във въпросник при случаи на домашно насилие с дата 2

18.01.2025 г. (Приложение № 2), свидетЕ.т Д. задействал процедурата по протокол-процедура за предоС.ена информация на пострадало лице от домашно насилие и оказано съдействие (Приложение № 3). С протокол за предупреждение от 18.01.2025 г. (Приложение № 2 към т. І), свидетЕ.т Д. Д. предупредил Е. С. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие, изразяващо се във физическо, секС.но, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права спрямо И. Т.. Били попълнени и изготвени по надлежния ред и въпросник за оценка на риС.(Приложение № 4) и формуляр за оценка (Приложение № 5).

И тъй като И. Т. се оплакала от упражнено от съпруга й спрямо нея физическо насилие, същата била придружена от полицейските служители до Спешното отделение на „МБАЛ - Добрич“АД - гр. Добрич, където в часовия интервал от 04:09 часа до 04:19 часа на 18.01.2025 г. й е бил извършен медицински преглед от лекаря д-р И. М. и лекаря АГ - специалист д-р Х., резултатът от който е бил обективиран в лист за преглед на пациент № 001410 от 18.01.2025 г. и амбулаторен лист № 2 от 18.01.2025 г.

Ответникът Г. С. Г. изготвил Заповед за задържане на лице с рег. № 1717зз-43/18.01.2025 г., като Е. С. С. е бил задържан в 02:40 часа на 18.01.2025 г. и освободен в 09:45 часа на същата дата.

Въз основа на определение № 181 от закрито разпоредително заседание, проведено на 21.01.2025 г. по гр. д. № 185 по описа на Районен съд Добрич за 2025 г., била издадена Заповед за незабавна защита № 5 от 21.01.2025 г., по силата на която съдът задължил Е. С. С. да се въздържа от домашно насилие спрямо И. Х. Т. и трите малолетни деца - П. Е. С. М. Е. С. и Е. Е. С. като С. бил отстранен от жилището на адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***.

Съдът забранил на Е. С. С. да приближава И. Т. и жилището й на адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на разстояние по-малко от 100 метра, да приближава трите малолетни деца - П. Е. С. М. Е. С. и Е. Е. С. жилището им на адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет. *** ап. *** и училището им ОУ „***“, ул. „***“ № ***, на разстояние по-малко от 100 метра, както и да осъществява контакт с И. Т. и трите малолетни деца под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна поща или 3 обикновена поща и факс.

Със заповедта Е. С. бил предупреден, че при конС.иране от полицейските органи на неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан и предаден на прокуратурата, тъй като неизпълнението на заповедта предС.лява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

Видно от приложената по делото справка от Районна прокуратура Добрич, на 23.01.2025 г. е било образувано досъдебно производство № 89/2025 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, пр. пр. № 356/2025 г. по описа на Районна прокуратура Добрич, за това, че на 22.01.2025 г. в град Добрич, не била изпълнена заповед за защита от домашно насилие - Заповед за незабавна защита № 5 от 21.01.2025 г. на Районен съд Добрич по гр. дело № 185/2025 г. по описа на Районен съд Добрич – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

Изложената фактичеС.обС.овка съдът намира за безспорно уС.овена въз основа на показанията на свидетЕ. Д. П. Д., който пресъздава свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от него проверка и чиито показания са последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви, като липС.индиция за неговата заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на този свидетели, нито да се счита, че неговите показания не са доС.ъчни за несъмнено уС.овяване на обективната истина.

От решаващо значение в случая е и съответствието на показанията на посочения свидетел с оС.алите събрани обективни и достоверни доказателства по делото. В настоящия случай, такива са приобщените към доказателствения материал по делото протокол за обиск на лице от 18.01.2025 г., докладна запиС.относно посетен адрес за домашно насилие от дата 21.01.2025 г., изготвена от ответникът Г. С. Г., доклад за посетен сигнал за домашно насилие (Приложение № 1), въпросник при случаи на домашно насилие с дата 18.01.2025 г. (Приложение № 2), протокол-процедура за предоС.ена информация на пострадало лице от домашно насилие и оказано съдействие (Приложение № 3), протокол за предупреждение от 18.01.2025 г.

(Приложение № 2 към т. І), въпросник за оценка на риС.(Приложение № 4), формуляр за оценка (Приложение № 5), лист за преглед на пациент № 001410 от 18.01.2025 г. и амбулаторен лист № 2 от 18.01.2025 г., които предС.ляват годни доказателства на основание чл. 37 от АПК.

4

Тук е мястото да се отбележи и следното: както вече бе посочено, непосредствено след инцидента, ответникът Г. С. Г., в качеството си на полицейски служител е изготвил съответната докладна запиС. При съпоС.ка на твърденията на ответника Г. и показанията на свидетЕ. Д. Д., дадени в съдебно заседание, с изложеното от Г. в изготвената докладна запиС. не се конС.ират противоречия, относно фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на доказване по делото. Нещо повече, уС.овява се абсолютна еднопосочност относно развилите се събития с участието на жалбоподатЕ. по настоящото дело, което е допълнително основание за кредитиране свидетелските показания на полицейския служител.

Изложената фактичеС.обС.овка съдът намира за безспорно уС.овена въз основа на показанията на свидетЕ. Д. Д., както и от приобщените по делото писмени доказателства, които доказателства кореспондират със заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство техничеС.експертиза № 98 от 23.09.2025 г., проверена в съдебно заседание и приета като обективно и компетентно изготвена.

При така уС.овената фактичеС.обС.овка, се налагат следните правни изводи:

По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа предС.лява принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.

72, ал. 4 от ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство прецЕ.ва законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК. Според нормата на чл. 146 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и преценка С.ена ли е изискваната от закона форма, материалните и процеС.ните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган ответникът е заемал длъжността младши инспектор към Първо РУ при ОД на МВР - Добрич. Като действащ служител при ОД на МВР (Областна дирекция 5 на Министерство на вътрешните работи), ответникът сЕ.вява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно – ответникът Г. С.

Г. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – да задържа лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Следователно, издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган, притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са С.ени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 72, ал. 2 от ЗМВР, което в разглеждания случай е налице – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т.н., като е посочено и правото да обжалва законността на задържането. В заповедта е посочено и правното основание за поС.овяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоС.или издаването й – „във връзка с чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК причиняване на телеС.повреда в условията на домашно насилие“. В действителност, в заповедта като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, без да е посочена „т. 1“ от цитираната норма, което не е съществено процеС.но нарушение, ограничаващо правото на защита на задържаното лице.