Решение № 91 от 15.06.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бяла, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510100521 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Л. И. А..

Ищецът твърди, че на 17.02.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана на кредитодателя, е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ответникът получил сумата 700 лева при фиксиран лихвен процент 40,05% и годишен процент на разходите 48,30%. Твърди, че ответникът се задължил да върне предоставения кредит на 16 погасителни вноски от по 138 лв. в срок до 17.06.2021 г. Сочи, че съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия по договора длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си по договора за кредит, както и че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлил своите вземания към длъжника по договора за кредит в полза на ищеца, за което ответникът бил уведомен. В условията на евентуалност отправя изявление за уведомяване на ответника за цесията чрез връчване на уведомление за цесията с преписа от исковата молба. Излага и твърдения за образувано заповедно производство по чл.410 от ГПК, както и подадено от ответника възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с което обосновава правния си интерес от иницииране на настоящото исково производство.

При тези твърдения ищецът претендира да бъде признато за установено, 1 че ответникът му дължи сумата 700 лв. – главница, ведно със лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски за производството, в това число и за заповедното.

След изтичане на срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител, с който се навеждат възражения и защитни твърдения, които с оглед разпоредбата на чл.131 и чл.133 от ГПК се явяват несвоевременно заявени /преклудирани/ и като такива не подлежат на съобразяване и обсъждане от съда.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмена молба, подадена преди датата на съдебното заседание, подновява искането за разноски и представя списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от особения представител, който заема становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1 от ГПК е сезиран с установителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 110/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление срещу Л. И. А. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 93/05.03.2025 г. за сумата 700 лв. – главница по Договор за паричен заем Кредирект № ****, сключен на 17.02.2020 г. между „Сити кеш“ ООД и Л. И. А., ведно със законната лихва считано от 11.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 75 лв. – разноски по делото. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителите са събрали данни, че адресатът не живее на посочения от заявителя адрес и на постоянния си и настоящ адрес, с посочване източника на тези данни, поради което на 04.06.2025 г. заявителят е бил уведомен за възможността да предяви иск за вземането си. Във връзка с тези указания, в срок в съда – на 09.06.2025 г., е постъпила искова молба от заявителя, въз основа на която е образувано настоящото исково производство.

Предвид изложеното, предявеният иск съдът намира за допустим същият изхождат от лице с правен интерес, подаден е в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и е обусловен от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по иска) заповед за изпълнение на длъжника (ответник по иска) при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и събрани от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса, като исковете са насочени срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154, ал.2 от ГПК и служебно известни на съда факти по 2 смисъла на чл.155 от ГПК, като общоизвестен по смисъла на чл.155 от ГПК факт, вписан в Търговския регистър, който е публичен и общодостъпен, е че в предмета на дейност на „СИТИ КЕШ“ ООД е включено отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства съгласно ЗКИ.

По правилата на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях.

Липсва презумпция, че неподаването на отговор на исковата молба в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК /Решение № 27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на II ТО на ВКС/, поради което с доклада си по чл.146, ал.1 от ГПК съдът е възложил в тежест на ищеца да установи: възникнала облигационна връзка по сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника договор за кредит № ****от 17.02.2020 г., с твърдените параметри и съдържание, в това число, че е спазена процедурата по сключване на договора от разстояние; че „Сити кеш“ ООД е изпълнило задължението си да предостави на ответника заемната сума; настъпила изискуемост и размер на непогасения към датата на падежа остатък от главницата; че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило на ищеца вземанията по договора за кредит и че длъжникът е уведомен за цесията.

По делото е представен Договор за паричен заем Кредирект № ****от 17.02.2020 г., със страни „Сити кеш“ ООД като заемодател и ответника като заемател, за сумата 700 лв. при ГПР 48,3%, фиксиран ГПР 40,05%, брой вноски 16, с падеж на последната вноска: 17.06.2021 г. Съгласно чл.7 от договора взаимоотношенията на страните се уреждат и от приложимите общи условия.

Предвид съдържанието на договора, в отношенията между страните по същия кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП /физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като в случая по делото нито се твърди, нито се установява обратното/, а кредитодателя - небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, се явява „търговец“ по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, поради което за валидността на договора и неговите последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Чл.9, ал.1 от ЗПК въвежда легална дефиниция на договора за потребителски кредит, а именно: договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК е формален /законът предвижда договорът да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител/, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл.9 от ЗПК).

3

Съгласно Общите условия към договора алгоритмът за кандидатстване и сключване на договор е следният: кандидатстването за заем може да се осъществи и чрез интернет платформа /чл.6/, като заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ (Стандартен европейски формуляр) с преддоговорна информация за искания заем и неприемането се счита за отказ от подаване на искане за заем /чл.9/, предоставя също и проект на договор за заем и общи условия /чл.11, ал.1/; с натискане на бутон „изпрати“ заемателят декларира, че приема предоставените му условия /чл.11, ал.2/, а заемателят потвърждава или отказва сключването на договор чрез телефонно обаждане, електронно съобщение или кратко съобщение (SMS) на съответния телефонен номер /чл.13/; при одобрение на сключването на договор за заем заемодателят изпраща на електронния адрес на заемателя договор, заедно с погасителен план и общи условия във формат, непозволяващ корекции /чл.18, ал.1/, като изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем /чл.18, ал.2/, които действия се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните /чл.18, ал.3/.

Предвидено е още, че страните се съгласяват съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчни подпис на страните, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ, че договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя /чл.20, ал.1/, както и че заемната сума се изплаща в срок до един работен ден считано от изпращането на договора за заем на електронния адрес на заемателя /чл.19/. С оглед на посоченото, в случая се касае за консенсуален договор - същият се счита сключен с постигане на съгласие за предоставяне на конкретна парична сума, а не с предаването на паричните средства, предмет на кредита.

Дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ определя, че „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР тежестта да докаже полученото съгласие на потребителя за сключване на договора е за доставчика на финансовата услуга, като за електронните изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. В настоящия случай, представените по делото договор за кредит и общи условия са неподписани /не носят подписи за страните/. Според чл.2 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Съгласно чл.13, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ „електронен подпис“ са данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, „усъвършенстван електронен подпис“ е електронен подпис, който отговаря на специално предвиден в чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014 изисквания, а „квалифициран електронен подпис“ е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Законът допуска 4 страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис правна сила на саморъчен подпис /чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК). Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи (чл.179, ал.1 от ГПК). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната (в този смисъл Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. дело № 868/2012 г. на IV ГО на ВКС).