Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 481 от 10.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2227/2022
Вид
Решение № 481
Подписан
10.03.2022
В сила
10.03.2022
Състав
Катя Хасъмска, Емилия Александрова, Таня Кандилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100502227 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ч. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 07861/14.02.2022 г. по описа на ЧСИ С.Х., депозирана от длъжника „Т.С.“ ЕАД срещу отказ за намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционални такси от ТТР по ЗЧСИ, обективиран в съобщение, изх. № 3757/26.01.2022 г. по описа на ЧСИ С.Х., по изпълнително дело № 20228630400210, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя и другите разноски. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподателят моли да се намали адвокатското възнаграждение от 240 лева на 200 лева, поради прекомерност, а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение – въпросът да се реши по същество. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят И.И.Т. не е подал писмени възражения.

Частен съдебен изпълнител С.Х. е представила подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, както и обясненията на частен съдебен изпълнител С.Х., прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

1

В настоящия случай взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 200 лв.

С молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е представил договор за правни услуги от 12.01.2022 г., съгласно който И.И.Т., в качеството му на доверител, се е задължил да заплати адв. С.П.С., в качеството й на довереник, възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС. В договора коректно е отразено, че договорената сума е заплатена в деня на подписване на договора, който има силата на разписка.

В покана за доброволно изпълнение до длъжника, изх. № 2071/17.01.2022 г. по описа на ЧСИ Х., е посочена също сумата в размер на 240 лв. по изпълнителното дело.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая сумата в размер на 240 лв. не надхвърля минималното възнаграждение съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., тъй като тази сума е с включен ДДС, а съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнителното дело са за сметка на длъжника, като възнаграждението от 240 лв. с ДДС за взискателя по изпълнителното дело не се явява прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в общ размер на 240 лева с ДДС, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящия случай жалбата в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да намали таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е бланкетна – в нея не са посочени никакви пороци на действието на ЧСИ, а адвокатското възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство е начислено законосъобразно.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски, като съдът не присъжда такива и на взискателя поради липса на претенция в тази насока.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 07861/14.02.2022 г. по описа на ЧСИ С.Х., депозирана от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу отказ за намаляване на разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционални такси от ТТР по ЗЧСИ, обективиран в съобщение, изх. № 3757/26.01.2022 г. по описа на ЧСИ С.Х., по изпълнително дело № 20228630400210, с рег. № 863 на КЧСИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД за присъждане на разноски по настоящото дело.

2

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3