Определение № 895 от 15.10.2020, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 895

15.10.2020 г.

Окръжен съд – Стара Загора

Град Стара Загора

II Граждански състав

На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен С. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно гражданско дело № 20205500503070 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 във вр. с чл.78, ал.2 и 5 от ГПК.

Делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок частна жалба от ищеца М. И. И. от *** против постановено в з.з. Определение от 15.06.2020г. по гр.д. № 3692/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е оставил без уважение искане за изменение на вече постановеното първоинстанционно Решение № 397/18.03.2020г. в частта за разноските относно намаляване на присъдено адвокатско възнаграждение на ответника, поради прекомерност. Ищецът е направил възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, като твърди, че цената на иска по делото е 15 999, 60 лв., а претендираното и присъдено възнаграждение е в размер на 2000 лв., като счита, че съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ минималното възнаграждение би следвало да е в размер на само 1010 лв. Според него делото не се отличава с особена правна или фактическа сложност, защото не били разпитвани свидетели, не били изслушвани и приемани експертизи и делото е приключило само в две открити съдебни заседания пред първата инстанция. Моли въззивния ОС- Ст.Загора да отмени това Определение от 15.06.2020г. и да намали присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение до размер на минимчалните 1010 лв.

В законоустановения 2- седмичен срок е подаден писмен Отговор на ч.жалба от ответника К. И. И. от *** относно обжалваното първоинстанционно Определение от з.з. на 15.06.2020г., като изцяло оспорва ч.жалба и смята, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение е направено несвоевременно и без основание.Не се съгласява с твърденията на ищеца, че делото не е с правна и фактическа сложност. Подкрепя тезата си като смята,че става въпрос за вещно-правен иск за разваляне на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот. Искът се вписвал и евентуалното потвърждаване на отхвърлянето му щяло да коства допълнителни процедури по заличаване на вписаната в Сл.Вп.- Ст.Загора искова молба и били представени писмени бележки/писмена защита/ по делото. Моли въззивния съд да постанови Определение, с което да остави без уважение ч.жалба и да потвърди атакуваното Определение на РС-Ст.Загора, като валидно, допустимо и законосъобразно, поставено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендира за заплащане на разноските си по ч.жалба- заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Въззивният съд след като обсъди оплакванията в ч.жалба, отговора на ч.жалба, мотивите на атакуваното първоинстанционно

Определение и данните от

1 първоинстанционното дело, намери за установено и доказано следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуалнолегитимирано лице/ищец/, в предвидения законов 2- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт- първоинстанционно Определение, постановено в з.з.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като това производство е по реда на чл.248, ал.1 във вр. с чл.78, ал.2 и 5 от ГПК, образувано въз основа на подадена писмена молба от ищеца М. И. И. от *** по първоинстанционното гр.д.№ 3692/2019г. по описа на РС- Ст.Загора. Направено е искане за изменение в частта на разноските на решението по съответното дело, с което РС бил отхвърлил предявения иск и го бил осъдил/като ищец/ да заплати на ответника разноските по делото в размер на общо 2000 лв. за адвокатско възнаграждение. По делото е било направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, което обаче не е било взето предвид при постановяване на първоинстанционното Решение в частта за разноски, постановено по облигационен иск по чл.26, ал.1 във вр. с чл.152 от ЗЗД с цена от 15 999.60 лв., при което би следвало присъденото възнаграждение да е в по- нисък размер от точно 1 010 лв. предвид нормата на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ. Въззивният съд намира, че първоинстанционното дело е средно по сложност, обем на работа, фактическа и правна сложност, от страна на пълномощника на ответника- адв.И.Н. е било осъществено пълно процесуално представителство от подаване на Отговор на ИМ, през участие в 2 бр. о.с.з. пред РС, пледоария и писмени бележки/писмена защита/, с оглед на което напълно обосновано, законосъобразно и правилно РС е приел, че молбата на ищеца не следвало да се уважи. Предвид средната фактическа и правна сложност на делото относно исканото прогласяване нищожността на нотариалния договор за покупко-продажба на недвижим имот са извършени прецесуални действия от страна на процесуалният представител- адвокат на ответника К. И. И. , той активно е участвал в цялото първоинстанционно производство, спазвал законоустановените срокове и своедвременно е представял, както писмени материали/отговор на ИМ и писмена защита/, и активно е участвал и пледирал в първоинстанционното съдебно производство по делото. Поради което въззивният съд счита, че цената от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение пред РС не се явява прекомерна по смисъла на чл.78, ал.2 и 5 от ГПК във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, следователно ищцовото искане за намаляване на адв.възнаграждение на пълнсомощника на ответника се е явявало неоснователно и недоказано пред РС. С оглед на което въззивният съд намира, че обжалваното Решение в частта му за разноските и съответно атакуваното с ч.жалба Определение на РС от з.з. на 15.06.2020г., като краен резултат се явяват мотивирани, правилно и законосъобразни, поради ч.жалба следва да се отхвърли, и да се потвърди атакуваното с нея първоинстанционно Определение, със законните последици от това.

С оглед изхода на това частно производства и на осн. чл.272- 273 във вр. с чл.78, ал.2 и 5 от ГПК ч.въззивник следва да бъде осъден да заплати на ч.въззиваем направените разноски по ч.в. производство в размер на 300 лв. за адв.хонорар съгласно писмени Договор за правна помощ от 06.08.2020г./л.23 от делото/.

Настоящото въззивно Определение може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването на всяка от страните, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.272- 273 във вр. с чл.78, ал.2 и 5 от ГПК и във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от з.з. на 15.06.2020г. по гр.д.№ 3692/2019г. по 2 описа на РС- Ст.Загора.

ОСЪЖДА М. И. И. - ЕГН ********** от ***, *** да заплати на К. И. И. - ЕГН ********** от ***, *** за направените разноски по ч.въззивно производство в размер на 300 лв./триста лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3