Определение № 1310 от 17.05.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1165/2024
- Вид
- Определение № 1310
- Подписан
- 17.05.2024
- В сила
- 17.05.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 2, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1310 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501165 по описа за 2024 година Производство по чл. 122 от ГПК.
С определение № 5101/ 24.04.203 г., постановено по гр. д. № 6985/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХІІІ граждански състав, е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд - Пловдив и Районен съд София за определяне на местно компетентния съд, който да се произнесе по депозирана от ЗД „Бул Инс“ АД против Д. И. Илиев искова молба за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 525,02 лв. - регресна претенция за платено застрахователно обезщетение включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., ведно със съдебните разноски.
Спорът за подсъдност е между съдилища, които принадлежат на районите на различни по-горни съдилища, като е повдигнат от РС Пловдив, който последно е отказал да разгледа делото, то компетентен да се произнесе по него, на осн. чл. 122 от ГПК, е Окръжен съд Пловдив.
Пловдивски окръжен съд, въз основа на представените доказателства по приложеното дело, намира следното:
ЗД „Бул Инс“ АД е предявил иск пред Районен съд София с правно основание чл. 500 КЗ срещу , с адрес в гр. Пловдив, за заплащане на сумата в размер на 525,02 лева, представляваща изплатено от ЗД „Бул Инс“ АД обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника като водач на МПС, застраховано при ищеца по застраховка ГО, с включени 1 ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на сумата и съдебните разноски по делото.
Районен съд София е приел, че искът е предявен срещу физическо лице, потребител на застрахователна услуга, поради което следи служебно за местната подсъдност по чл. 113 от ГПК, тъй като ответникът има качеството на потребител. След служебна справка за постоянен и настоящ адрес по наредба №14/ 18.11.2009г., от която е установено, че адресната регистрация на ответника е в гр. Пловдив. Поради това на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК съдът, с Определение № 1520/ 11.01.2024г, производството по предявената претенция е прекратено и делото изпратено на Районен съд Пловдив.
Районният съд е отчел актуалната съдебна практика на Окръжен съдПловдив относно приеманото от въззивната инстанция за неприложимост на нормата на чл.113 ГПК по отношение на регресните застрахователни права, като се е основал на постановени актове на ПОС.
В тази насока и настоящият състав на въззивния съд е приемал в свята практика в аналогични случаи липсата на основание за приложението на чл.113 ГПК по отношение на регресните застрахователни права, по поддържаните съображения, свързани с предмета на исковата претенция .
Така именно предмет на исковата молба е предявен регресен иск на застраховател срещу деликвент, който няма качеството на ползвател на застрахователни услуги. Посочил е, че нормата на чл. 2, ал. 2 от КЗ изчерпателно изброява субектите, които имат това качество, като в цитираната норма не е посочен ответникът по регресния иск, предявен от застрахователя, платил на увреденото лице. С оглед това се е мотивирал, че отговорността на ответника – застраховано лице, възниква не по силата на договор, а се извлича от изрична разпоредба на закона – чл. 500, ал. 1 от КЗ, поради което и в настоящия казус приложение намира чл. 119, ал. 4 от ГПК, а не ал. 3 на същия текст и съдът, пред който е предявен регресен иск по чл. 500 от КЗ, няма правомощията служебно да следи за местната подсъдност на спора, а може да прекрати и изпрати делото по компетентност на друг съд само при релевиран от ответника в срока за писмен отговор отвод за неподсъдност.
Настоящият въззивен състав счита, че компетентен да разгледа иска е 2
Софийски районен съд по съображенията:
С предявяване на осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е предвидена в специалната разпоредба на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ в качеството му на водач, който виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС, след което е напуснал местопроизшествието преди идване на органите на КАТ. Регресното вземане възниква не поради качеството на ответника, водач на МПС, на застраховано лице и ползвател на застрахователна услуга, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, а по силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав, уреден в закона и се обуславя от други предпоставки, посочени в него.
С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ на виновния водач не е обусловена от качеството му на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което местната подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 от ГПК, а не по специалната норма на чл. 113 от ГПК. Поради това, доколкото не е направен отвод за местна подсъдност от ответника, съдът не може служебно да я преценя, с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК.
Предвид гореизложеното компетентен съд да разгледа предявените искове е Районен съд София и делото следва да се изпрати на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9 от ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения и на основание
Пловдивският окръжен съд чл. 122 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ местно компетентен съд – Районен съд София за разглеждане на предявените с искова молба вх. № 365616 / 19.12.2023 г. по вх.рег.на СРС, от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ 87, ет. 2, искове с правно основание чл. 500 КЗ, срещу Д. И. Илиев, 3
ЕГН: **********, от гр. Пловдив, ул. „Дунав“ № 96, ет. 2, ап. 5.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд София по компетентност.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд - Пловдив за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4