Акт от 26.02.2013, Районен съд - Ардино

Р Е Ш

Е Н И Е

26.02.2013 г, Ардино

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Районен съд- Ардино, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар: Д.М.,

Прокурор:

………………………………… като разгледа докладваното от съдия Петров

Гражданско дело № 192 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от Семейния кодекс СК/ и с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.

РС-

Ардино е сезиран с искова молба, с искане за произнасяне по реда на спорната съдебна администрация, с правно основание- обективно съединени искове по чл.

127, ал. 2 от СК, за спор относно родителски права, присъждане на издръжка и определяне на режим на лични отношения с децата от брака, и по чл. 127 а, ал. 2 от СК /нов ДВ бр. 100 от 21.12.10г/, във вр. с чл.76, т. 9 от ЗБЛД, за даване на заместващо съгласието на родителя- майката, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на малолетните деца и за разрешаването те да пътуват извън пределите на страната, в различни държави, многократно и до навършването на пълнолетие, без съгласието на майката, придружавани само от другия родител- бащата, или от трето лице с негово съгласие.

Молбата е депозирана от С.Ф. Ф., ЕГН: **********,***, в качеството му на родител настойник и законен представител на децата Б.С.Ф., ЕГН: ********** и М. С. Ф., ЕГН: **********, против В.Я.А., ЕГН: ********** ***.

От външна страна, молбата се явява редовна. Съдът намира същата и за допустима.

Ищецът навежда твърдения в нея, че с ответницата на 10.09.2005 г. били сключили граждански брак, за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 3/10.09.2005 г., от Кметството в с.

Брезен, община Ардино. Посочва, че на 04.12.2005 г. от брака им се родило детето Б.С.Ф., ЕГН: **********. Ищецът твърди, че с Решение № 157/24.10.2007 г., постановено по Гражданско дело № 154/2007 г., по описа на РС- Ардино, влязло в законна сила, бракът между страните бил прекратен с развод и ищецът по настоящия иск е бил осъден да заплаща на малолетното си дете Б. Ф., чрез неговата майка и законна представителка издръжка в размер на 40.00 лева, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила, до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга правопогасяваща или правопроменяща причина за заплащането на издръжката. Навежда доводи, че няколко месеца след прекратяването на брака им с развод, двамата с ответницата отново заживели на семейни начала, като от това съжителство на 03.03.2010 г. се родило детето М. С. Ф., ЕГН: **********. Навеждат се доводи, че към раждането на второто дете страните по настоящия спор са живели на семейни начала във наследствена на ищеца къща в с. Брезен, община Ардино, като за издръжката на семейството се е грижел само ищецът, който осигурявал доходи за изхранването им. Сочи се, че ответницата не работела никъде през това време и не осигурявала доходи. Навеждат се твърдения, че през м. Октомври 2012 г. семейството с двете малолетни деца отишли на гости при роднини на ответницата в град Панагюрище, където ответницата и децата трябвало да останат да живеят известно време, докато ищецът си намери по- сигурна и по- доходна работа за издръжката им. Твърди, че две седмици след като оставил ответницата с двете деца в град Панагюрище, на 16.10.2012 г. получил сигнал от сестрата на ответницата, че тя е изоставила двете малолетни деца и е напуснала населеното място. От тази дата, досега, се посочва от ищеца, той сам живеел с двете малолетни деца отново в къщата им в с. Брезен, като сам се грижел за тяхното отглеждане, което към този момент се оказвало непосилно, предвид социалното му положение и липсата на каквито и да са доходи. Посочва се, че близките и роднините на ответницата отказвали да му окажат съдействие и помощ при отглеждането на двете малолетни деца, като за същите има отворени случаи в ОЗД- Ардино, от 01.11.2012 г, за предотвратяване изоставянето им от бащата.

Иска съдът да призове страните на съд и след като докаже твърденията си с всички допустими, относими и необходими доказателства и доказателствени средства, съдът да постанови решение, с което да предостави родителските права по отношение и на двете деца на него, като техен баща и законен представител, да определи местоживеенето на двете деца да е при него, а на майката да се определи режим на лични отношения и срещи с тях, да се осъди ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на двете деца, чрез него, като баща и законен представител, съответно- в размер на 120.00 лева за детето Б. Ф. и в Размер на 100.00 лева за детето М. Ф.. Прави се искане също, съдът да постанови решение, с което да разреши на ищеца да извежда двете малолетни деца извън пределите на Р. България, без съгласието и разрешението на ответницата и за неопределен период от време, както и без разрешението на ответницата, ищецът да може за подаде необходимите документи за издаване на задгранични паспорти на двете деца и да ги получи. Моли съдът да му присъди и направените деловодни разноски в размер на 200.00 лева за процесуално представителство.

В СЗ се явява лично и се представлява от адвокат В.Х. от КАК. Поддържа иска по основание и размер.

С отговора депозиран с срока по чл.

131 от ГПК, служебния защитник определен за представителство на ответницата, е депозирал отговор по предявения иск. Намира исковата молба за редовна, а предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал 2 от СК за допустим, но частично основателен, с оглед размера на исканата издръжка за заплащане на двете деца. Намира същата за завишена и недоказана до предявения, претендиран размер. Счита, че с оглед липсата на доказателства относно трудовата заетост на ответницата, липсата на доказателства относно получавани от нея месечни доходи, както и наличните доказателства, че същата е обявена за ОДИ и и няма установен известен адрес в страната, съдът да определи размер на издръжката на двете малолетни деца, съответно 100.00 за първото и 80.00 лева за второто.

Заинтересованата страна- Дирекция

„СП”- Ардино, отдел „ЗД”, чрез социален работник А.Р., са депозирали в срок становище. След извършена беседа и проучване дават становище, че с цел защита по най- добър начин интересите на децата, които се явяват деца в риск, следва да се уважи изцяло претенцията на ищеца по основание и размер. Считат за удачно и правилно даването на разрешение на бащата да изведе децата от Р. България при своите родители в Р. Турция, където той си е намерил вече работа, има по- добри условия за отглеждането на децата, а и има друг освен него(неговата майка), който да полага грижи за децата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства, приети по делото, бе установено, че страните са имали сключен граждански брак, от който брак се е родило детето Б.С.Ф. и който брак е бил прекратен с развод, с влязло в сила съдебно Решение № 157 от 24.10.2007 г, постановено по Гр. Дело № 154/ 2007 г. по описа на РС- Ардино.

Установено бе още от писмените доказателства, че от съвместното съжителство на страните след развода се е родило и второто дете-М. С. Ф..

Друго обстоятелство, което се установява от писмените доказателства, приети по делото- Удостоверение № 6039/04.12.2012 г на РУП- Ардино е,че ответницата по настоящото производство е обявена с Телеграма № 17219/31.10.2012 г. за ОДИ.

Обстоятелствата на изоставяне на децата от ответницата, тяхното моментно местоживеене само с другия родител-бащата, тежкото им социално положение, липсата на средства за отглеждането им, които бащата е в невъзможност на този етап да осигури в Р. България, както и възможността за осигуряване на по- добри условия за живот, грижи и издръжка за тях в Р. Турция, се потвърждават от разпитания по делото свидетел без родствена връзка със страните- Ш.С., чийто показания съдът кредитира изцяло като достоверни,обективни, безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

В депозираното по делото становище от Дирекция „Социално подпомагане” – град Ардино, се посочва, че майката в момента е в неизвестност, изоставила децата си през м. Октомври 2012 г, като от началото на м. Ноември 2012 г двете деца са деца в риск, с оглед изоставянето им и от бащата, за които има образувани преписки в О „ЗД”- Ардино.В социалния доклад се посочва още, че двете деца живеят заедно с баща си в с.Брезен, при лоши битови и хигиенни условия, като единствените средства за издръжката на децата, са тези осигурявани всеки месец от социалната служба. С цел защита по най- добър начин интересите на децата, които се явяват деца в риск, би било най- правилно да се уважи изцяло претенцията на ищеца по основание и размер, както и за удачно и правилно даването на разрешение на бащата да изведе децата от Р. България при своите родители в Р. Турция, където той си е намерил вече работа, има по- добри условия за отглеждането на децата, а и има друг освен него(неговата майка), който да полага грижи за децата.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Разпоредбите на Семейния кодекс установяват задължение за родителите да се грижат за децата си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното им развитие. Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. В случаите, когато родителите не живеят заедно, същите нямат възможност ежедневно да вземат решения, свързани с упражняването на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК, какъвто иск обективно съединен е предмет на разглеждане и в настоящото производство.

Основен критерий за решението относно това, кой от родителите да упражнява родителските права върху децата Б.С.Ф. и М. С. Ф., са интересите на самите деца. В тази връзка от събраните по делото доказателства бе установено, че към момента те живеят със своя баща- ищеца, който полага преките и непосредствени грижи за тях. От друга страна, по делото бе безспорно установено, че майката на двете деца- ответницатаВеличка Я.А. от средата на м. Октомври 2012 г е в неизвестност, изоставяйки двете си малолетни деца и оттогава не осъществява какъвто и да било контакт нито с тях, нито с ищеца по делото. Тя нито полага преки и непосредствени грижи за отглеждането на децата, нито осигурява средства за издръжката им, нито проявява интерес към тяхното израстване, развитие и възпитание. В този смисъл съдът намира, че ответницата- майка на двете малолетни деца не демонстрира онзи родителски капацитет и грижовност, произтичащ при жената най- вече именно отмайчиният инстинкт, да се грижи за децата пълноценно и адекватно. С оглед на това съдът намира, че в интерес на децата е упражняването на родителските права върху тях да бъдат предоставени на бащата. На майката, при това формирано убеждение на съда следва да бъде осигурена възможност за контакти с децата. Съдът прецени за подходящ следния режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 до 19.00ч., както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, в присъствието на бащата или негов роднина, когато децата се намират извън пределите на Р. България и с разрешението на бащата, когато децата се намират в Р. България, като майката се задължава да връща децата на бащата незабавно след изтичане на определеното време за лични отношения.

Местоживеенето на децата следва да бъде определено при бащата, на адрес, постоянния адрес на ищеца, когато се намират в Р. България- с. Брезен, община Ардино и адреса по местоживеене, когато се намират в Р. Турция.

В тази връзка, при влизане на това съдебно решение в сила, е налице правопроменяща причина по отношение на ищеца, във връзка с постановеното решение № 157/24.10.2007 г, постановено по Гр. Дело № 154/2007 г по описа на РС- Ардино.