Решение № 1521 от 18.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1521 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Катерина Рачева

Здравка Иванова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000501869 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Т. Л. Г. чрез адв. Н. Х. срещу решение № 3284 от 29.05.2025 г. по гр.д.

4663/2024 г. на СГС, Първо ГО 7 състав, с което е отхвърлен нейния иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД срещу „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД, ЕИК 206617149, представлявано от Л. Т. Н., за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения в статия със заглавие: “Починалият“ П. *** до К.: Давах по 10 000 лв./месец подкуп на европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“, публикувана на 17.10.2023 г. на интернет сайта www.bgnes.bg., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, а ищцата е осъдена да заплати 3000 лева разноски на ответника.

Жалбата съдържа искане за отмяна на решението. Твърди се необоснованост и нарушение на материалния закон. Посочва се, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска, включително възлагане на работата.

В отговор на въззивна жалба ответникът чрез адв. Б. я оспорва и моли за потвърждаване на обжалвания акт. Излага несъгласието си с изводите на съда за наличие на противоправност и за кредитиране на показанията на свидетелите на ищцата.

Жалбата е подадена в срок. Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал нови доказателства.

В съдебно заседание адв. Х. от името на жалбоподателя посочва, че Първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните доказателства във 1 връзка с доказване на обстоятелството кой е издател на процесния сайт, като не е обърнал внимание, че именно за процесния период съществува изявление от ответника, в което той твърди, че той е издател на това съдържание. Българското законодателство няма режим за установяване на собственик или издател, това става чрез деклариране и самодеклариране пред различни държавни органи, в различни ситуации, случаи и периоди. Отбелязва, че декларацията пред Министерство на културата, представена от ответника, касае друг сайт. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата чрез адв. Б. в съдебно заседание поддържа, че решението е правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, подробно са изложени аргументи по отношение собствеността на онлайн издателя „БГНЕС-ГРУП“ ЕООД, а не настоящия ответник „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН“ ООД.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

В исковата молба се твърди, че ответното дружество е издател на интернет сайта www.bgnes.bg. На 17.10.2023 г. в него е публикувана статия със заглавие:

“Починалият“ П. *** до К.: Давах по 10 000 лв./месец подкуп на европрокурорката Т.

Г. в „8-те джуджета“ (линк към статията: https://bgnes.bg/news/pochinaliat-p.-e.-do-koveshi-davakh-po-10-000-lv mesetc-podkup-na-evroprokurorkata-t. g.-v-8-tedzhudzheta.

Автор на статията не е посочен. Статията е структурирана в две основни части. В първата си част, статията преразказва и цитира сигнал, за който се твърди, че е изпратен от П. П. (обществено известен като П. ***) до различни институции. Във втората си част статията дава информация за личността на ищцата, както и за тази на П. П., като започва с въпроса: „Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ Този въпрос съдържа твърдение, че ищцата е вземала подкупи, а не е информация относно въпросния сигнал. На преден план са изведени „скандалните“ „разкрития“ за корупция, а не информационният повод - появилият се сигнал, който е предмет на статията. Начинът на структуриране и изразяване отразява намерението на автора на статията не да съобщи за наличието на въпросния сигнал и за неговото съдържание, а да внуши на публиката, че написаното в този сигнал е истинно, като кулминация на внушението е авторовият въпрос: „Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета “? Процесната статия е първоизточник на информацията, която впоследствие е съобщена и в други медии.

Така например в сайта www.segabg.com е публикувана статия от 17.10.2023 г. със заглавие: „Българският европрокурор се проверява по мистериозен сигнал от П. ***“, като за разлика от процесната статия, информацията е поднесена коректно и без внушения към публиката. Твърдението, че Т. Г. взимала подкупи в „Осемте джуджета“, направено чрез поставяне на въпрос от анонимния автор на статията: „Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?, е невярно и позорящо. То е клеветническо по своята същност и на практика набеждава ищцата в извършване на престъпление, уронва репутацията на ищцата, засяга личния и професионален авторитет, честта и достойнството й. Създава невярна негативна представа за личността и професионалните й качества. В резултат ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и достойнството й, авторитетът й в обществото, включително в професионалните й среди. В резултат на твърдението и внушенията в статията ищцата търпи неимуществени вреди и в емоционалната си сфера, изразяващи се в причинен психологически дискомфорт и 2 емоционални страдания. Изпитала чувства на безпокойство, тревога, потиснатост и притеснение. Предизвикала е чувство на унижение у ищцата, поради представянето й като престъпник (вземането на подкупи е тежко умишлено престъпление). Дълго време след това не могла да се съсредоточава в работата си, т.к. се е тревожела какво си мислят и ще си помислят колегите й и обществото. Допълнително, с оглед местоработата на ищцата, с процесната статия като цяло се получава и дискредитиращ ефект и относно институцията на европейската прокуратура. Това от своя страна води до допълнителни тревоги и притеснения у ищцата, т.к. предизвиква у нея загриженост и за този ефект.

Възраженията в отговора на исковата молба са, че предоставеното информационно пространство на електронен сайт www.bgnes.bg. е на друго търговско дружество – „Бгнес груп“ ЕООД, като са представени доказателства в тази връзка.

Наред с това, публикуваната информация е пресъздадена от документ, подаден до няколко институции. Тя не съдържа твърдения и оценки за факти, оценки и мнения за ищцата, както и обидни думи, изрази или квалификации от естество да накърнят доброто име и честта на ищцата, нито по същината си представляват клевета. Статията преразказва и цитира сигнал, изпратен от П. П. до различни институции през 2023 г.

Независимо от многократните опити да бъде осъществен контакт с Т. Г. по телефона, с оглед предоставянето й право на отговор/ опровержение, ищцата в настоящото производство не се е свързала с журналистите на агенцията. Доколкото Т. Г. е публична личност, нормално и допустимо е да се концентрира медиен интерес за личността и действията й, които да се коментират и изследват, включително да бъдат подлагани на критика.

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Безспорно е, че на 17.10.2023 г. на интернет сайт www.bgnes.bg. е публикувана статия със заглавие: „Починалият“ П. *** до К.: Давах по 10 000 лв./месец подкуп на европрокурорката Т. Г. в „8-те джуджета“. Видно от приетата разпечатка на процесната статия, в първата си част, публикацията преразказва и цитира сигнал, за който се твърди, че е изпратен от П. П. (обществено известен като П. ***) до Европейския главен прокурор Л. К., СГП, КПКОНПИ, парламентарната комисия за борба с корупцията, в който сигнал се съдържат твърдения, че същият е давал подкупи на ищцата. Сочи се, че във втората си част, статията дава информация за личността на ищцата, както и за тази на П. П../л.5-л.8 от делото/ Втората част на статията започва с въпроса: „ Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ Статията продължава с обяснението, че ищцата е „една от двете европрокурорки, ангажирани от премиера К. П. и вътрешния министър Б. Р. в нарушение на закона да разпитват укриващия се в Дубай тогава В. Б. и да уреждат кампанията срещу бившия премиер Б. при незаконния му арест през март 2022 г.“ Във втората част на статията са публикувани факсимилета на сигнал с подател назован П. В. П. до изброените по-горе институции и клетвен лист от лице посочено като П. В. П../л.7-л.8 от делото/ Като автор на процесната статия под текста и е посочена БГНЕС, без конкретно име на журналист. Не е спорно, че статия с цитати от сигнал с подател назован П. В. П. има в електронното издание на „СЕГА“ от 17.10.2023г., като същата е озаглавена „Българският европрокурор се проверява по мистериозен сигнал от П. ***“.

Цитираната статия съдържа и коментар на ищцата Т. Г../разпечатка от в-к СЕГА на л.10 от делото/

Спорно е дали може да се ангажира отговорността на ответника за съдържанието на електронното издание, в което е публикувана статията. Спорно е дали правото на изразяване и разпространяване на информация е превратно упражнено, налице ли са обидни и клеветнически изявления, съответно налице ли е противоправно поведение 3 на служител на издателя на медията, основание за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45 вр. чл. 49 ЗЗД. Ако е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника, спорен е размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

От представените от ищеца с исковата молба, молба от 25.11.2024 г. и в първото с.з. доказателства се установява, че именно ответникът е декларирал, а впоследствие и отчел на основание чл.172 от Изборния кодекс предоставяне на медийна услуга на интернет сайта www.bgnes.bg в период, близък до датата на публикуване на статията.

„БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД след декларация от негова страна е включено в „списък на доставчици на медийни услуги“, които ще доставя и е доставяло именно на процесния сайт през процесния период.

На следващо място, при проверка на сайта съдът констатира, че никъде не е посочен издателят на медийно съдържание. Налично е следното изявление:

„съдържанието на БГНЕС е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция БГНЕС, освен ако изрично е посочено друго“. Няма посочване на конкретно търговско дружество или друго юридическо лице.

При справка в Търговския регистър относно ответника и относно дружеството, за което ответникът твърди, че е издател на сайта, не се установява оперирането на сайта да е включено в предмета на дейност на нито едно от двете дружества. За "БГНЕС ГРУП" ЕООД е записано: издателска, информационно обслужване, мобилни комуникации, радио - телевизионна, аудио - визуална, фотографска, рекламна, както и всички други дейности, разрешени от закона и съгласно изискванията на действащото законодателство. За „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД - закупуване на информационни продукти и услуги от чужбина и тяхното разпространение в България, както и издателска, информационно обслужване, мобилни комуникации, радио - телевизионна, аудио - визуална, фотографска, рекламна, както и всички други дейности, разрешени от закона и съгласно изискванията на действащото законодателство. Двете дружества имат един и същ едноличен собственик, един и същ управител и един и същ адрес, като последният е и адресът, посочен на сайта www.bgnes.bg.

Съгласно § 1, т. 15 и т. 16 ДР на Изборния кодекс доставчик на медийна услуга е физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги, а медийна услуга" е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им.

Разпечатката съдържа 35 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf148238-2ead-44c0-ba22-1b5d756783f4