Решение № 209 от 06.12.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Силистра, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20233400500312 по описа за 2023 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ МАРИЯНА Д. И., с ЕГН ............, представлявана от адв.Р.С., моли съда да отмени Решение №125/19.06.2023г. постановено по гр.д.№496/2022г. по описа на Районен съд-Тутракан, тъй като е неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Тутракан, че е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр.Тутракан, обл.Силистра, ул.“Опълченска“ №19, целият с площ от 637 кв.м., с идентификатор №***.

Твърди, че владее имота от 2016 г. до настоящия момент, като на основание чл.82 от ЗС е присъединила и владението на своите родителиДинко и Мария Мудраченкови, датиращо от 1971г.

Изводите на първоинстанционния съд касаещи липса на субективно намерение за владеене на имота у родителите й, са погрешни и в противоречие на събраните гласни и писмени доказателства.

Претендира инстанции. съдебните

ОТВЕТНИКЪТ по разноски, жалбата направени

ОБЩИНА

1 в двете

ТУТРАКАН, съдебни с

ЕИК

0005656620, представляван кмета на общината Д. В. С., чрез адв.М.Г., е подал отговор, с който излага доводи за неоснователността на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и изводите, до които е достигнал са в съответствие със закона, съдебната практика и събраните доказателства.

Съдът като прецени доводите не страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от което следва, че жалбата е процесуално допустима и трябва да бъде разгледана по същество.

С Решение № 125/19.06.2023г. постановено по гр.д.№ 496/2022г. по описа на РС-Тутракан, съдът е отхвърлил като неоснователен установителния иск, предявен от М. Д. И., срещу ОБЩИНА ТУТРАКАН, да се признае за установено по отношение на Община Тутракан, че е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр.Тутракан, обл.Силистра, ул.“Опълченска“ №19, целият с площ от 637 кв.м., с идентификатор №***.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението, на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Възраженията на жалбоподателката срещу решението са изцяло неоснователни и необосновани. Въззивната жалба не съдържа нови доводи и съображения, необхванати от анализа на фактическата и правна обстановка, направен от районния съд. Поради това и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите изложени от първоинстанционния съд.

2

В подкрепа на иска си ищцата е ангажирала показанията на свидетелите Белберова и Д.а. Анализът им не налага желания от жалбоподателката извод, че родителите й са променили намерението си и от ползватели на дворното място, върху което е изградена жилищната им сграда, са станали владелци.

Дори напротив, свидетелката Белберова заявява:“Той искал мястото да е негово, не да плаща, да си го узакони като негово място.“ Това изявление и подаденото от Д.Мудраченков заявление –вх.№ Ос-2436/19.05.2010г. /л.39 по гр.д.№ 496/22 г. по описа на РС-Тутракан/ установяват, че към 2010г. родителите на жалбоподателката не са владяли дворното място и са съзнавали, че то е собственост на Община Тутракан, но са заявили желанието си да придобият правото на собственост върху поземления имот. Желанието им е съобразено с настъпилите законодателни промени, подробно анализирани в исковата молба и писмените бележки на М.И..

Жалбоподателката неправилно приравнява ползването на имота от родителите й и от нея самата на манифестиране на промяната на намерението и в своене на имота. Както правилно отбелязва районния съд, позовавайки се на чл.15,ал.3 от ЗС /ред. Дв, бр.87 от 1974г./ правото на строеж включва и ползването на незастроената част от земята. Разпитаните свидетелки установяват именно този факт, че Д.М. съпругата му са ползвали незастроената част от земята. Липсват доказателства за това, че са започнали да своят земята, съответно, че в тяхна полза е започнала да тече давност. Не е оборено възражението на ответника, че са заплащани данъци за имота, но в качеството на ползватели, а не на собственици. Поради това не може да се приеме, че за заявили това свое намерение пред собственика на земята.

Дори да се приеме тезата на ищцата /а тя също е недоказана/, че владее имота от 2016г. то до момента на предявяване на иска в нейна полза не е изтекъл предвидения в закона срок.

Поради това, съдът приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, обосновано от гласните и писмени доказателства, поради което следва да бъде потвърдено.

Разноските в производството пред въззивната инстанция:

При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната чиято жалба е отхвърлена (Определение № 389 от 8.10.2010 г. по ЧГД № 293 по описа за 2010 г. на ВКС, II г. о.; Решение 3

№ 275 от 30.10.2012 г. по ГД № 444 по описа за 2012 г. на ВКС, II г. о.).

При този изход на спора, тъй като жалбата е отхвърлена, М.И. следва да заплати на Община Тутракан сумата от 300 лева- разноски по в.гр.д.№ 312/2023г. по описа на ОС-Силистра- заплатено адвокатско възнаграждение.

ОДАТПо тези съображения, Окръжен съд-Силистра

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №125/19.06.2023г. постановено по гр.д.

№496/2022г. по описа на Районен съд-Тутракан.

ОСЪЖДА МАРИЯНА Д. И., с ЕГН......., да заплати на ОБЩИНА ТУТРАКАН, с ЕИК 0005656620, сумата от 300/триста/ лева- разноски по в.гр.д.№ 312/2023г. по описа на Ос-Силистра.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4