Определение № 203 от 15.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20255001000537 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№1381/11.02.2026г. от адв.П. К. като пълномощник на Г. М. Я., М. Р. Я., С. Р. Я., С. Р. Я., И. Р. Я. и К. Р. Я. за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №405 от 22.12.2025г. в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв чрез присъждане на допълнително възнаграждение от 19740лв. с включен ДДС за първоинстанционното производство и на допълнително възнаграждение от 21740лв. с включен ДДС за въззивното производство, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и принципа на справедлИ.стта.

Ответникът по молбата „ЗД Бул Инс“АД не е подал писмен отговор на същата.

Молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за касационно обжалване на въззивното решение от легитимирани лица, поради което се явява допустима.

1

Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите в молбата, намира следното:

С постановеното по настоящото дело въззивно Решение №405 от 22.12.2025г. е отменено първоинстанционното Решение №114 от 10.03.2025г. по гр.дело №151/2024г. на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Г. М. Я., М. Р. Я., С. Р. Я., С. Р. Я., И. Р. Я. и К. Р. Я. против „ЗД Бул Инс“АД искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на съпруга на първата и баща на останалите Р С Я. в размери съответно от 80000лв., заявен частично от 130000лв., за първата, 60000лв., заявен частично от 130000лв. за С. Я., и по 70000лв. от предявен от по 80000лв., заявен частично от по 130000лв. за останалите, и вместо това посочените суми са присъдени, като за отхвърляне на исковете за разликите до пълните предявени като частични размери първоинстанционното решение е потвърдено. С оглед на този резултат и във връзка с изричната претенция на жалбоподателите-ищци, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, на упълномощената от тях адв.П. К. за оказаната им безплатно в първоинстанционното производство правна защита и съдействие по представения договор от 29.07.2022г., е присъдено възнаграждение в размер на 6000лв. с ДДС, определен съобразно фактическата и правна сложност на делото, с оглед неговия предмет, защитавания материален интерес, обстоятелството, че същата представлява шестима ищци, но при идентични за всички тях общи факти, част от които са установени по задължителен начин със споразумение в наказателното производство и влязло в сила съдебно решение по предходно гражданско дело между страните, и при отчитане, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети заключения на три експертизи, а за въззивното производство е присъдено възнаграждение в размер на 4000лв. с ДДС, като, наред с посоченото, е взето предвид и, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание без събиране на нови доказателства, на което се е явила преупълномощената адв.В В

Противно на поддържаното в молбата, при определяне на размера на присъдените за инстанциите възнаграждения съдът е съобразил фактическата 2 и правна сложност на делото, отчитайки както множеството събрани различни по вид доказателства, така и обстоятелството, че част от релевантните за спора факти са били установени по задължителен начин в други производства, което е от значение и за продължителността на производството и за обема на осъществената безплатно от упълномощения процесуален представител защита. Взет е предвид и материалния интерес, както и обстоятелството, на което се акцентира в молбата, че адвокатът представлява шестима ищци по самостоятелни правоотношения с ответника. Във връзка с последното е отчетено, че за всички ищци са налице идентични общи факти, на които се основават исковете им. Съдът не е обвързан от минимумите, предвидени в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл.изм.-ДВ, бр.14 от 18.02.2025г./, с оглед постановеното Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно което, тя е неприложима като нарушаваща забраната по чл.101, §1 ДФЕС, и с определянето на възнаграждения под тях, противно на изтъкнатото в молбата, не се омаловажава положения от адвоката труд и вложен интелектуален ресурс за производството пред двете инстанции, а се съобразяват обективните обстоятелства във връзка с неговото протичане и реално извършените действия с присъщите за тях разходи, като възнаграждение от общо 10000лв. не може да се окачестви като унизително, както се поддържа в молбата.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на молбата, която като такава следва да се остави без уважение.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1381/11.02.2026г. от адв.П. К. като пълномощник на Г. М. Я., М. Р. Я., С. Р. Я., С. Р. Я., И. Р. Я. и К. Р. Я. за изменение на Решение №405 от 22.12.2025г. по в.т.дело №537/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив в частта му за разноските относно присъденото за първоинстанционното и за въззивното производство адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20255001000537 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№1381/11.02.2026г. от адв.П. К. като пълномощник на Г. М. Я., М. Р. Я., С. Р. Я., С. Р. Я., И. Р. Я. и К. Р. Я. за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №405 от 22.12.2025г. в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв чрез присъждане на допълнително възнаграждение от 19740лв. с включен ДДС за първоинстанционното производство и на допълнително възнаграждение от 21740лв. с включен ДДС за въззивното производство, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и принципа на справедлИ.стта.

Ответникът по молбата „ЗД Бул Инс“АД не е подал писмен отговор на същата.

Молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за касационно обжалване на въззивното решение от легитимирани лица, поради което се явява допустима.

1

Съдът, след преценка на материалите по делото и доводите в молбата, намира следното:

С постановеното по настоящото дело въззивно Решение №405 от 22.12.2025г. е отменено първоинстанционното Решение №114 от 10.03.2025г. по гр.дело №151/2024г. на Окръжен съд-Пловдив, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Г. М. Я., М. Р. Я., С. Р. Я., С. Р. Я., И. Р. Я. и К. Р. Я. против „ЗД Бул Инс“АД искове за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на съпруга на първата и баща на останалите Р С Я. в размери съответно от 80000лв., заявен частично от 130000лв., за първата, 60000лв., заявен частично от 130000лв. за С. Я., и по 70000лв. от предявен от по 80000лв., заявен частично от по 130000лв. за останалите, и вместо това посочените суми са присъдени, като за отхвърляне на исковете за разликите до пълните предявени като частични размери първоинстанционното решение е потвърдено. С оглед на този резултат и във връзка с изричната претенция на жалбоподателите-ищци, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, на упълномощената от тях адв.П. К. за оказаната им безплатно в първоинстанционното производство правна защита и съдействие по представения договор от 29.07.2022г., е присъдено възнаграждение в размер на 6000лв. с ДДС, определен съобразно фактическата и правна сложност на делото, с оглед неговия предмет, защитавания материален интерес, обстоятелството, че същата представлява шестима ищци, но при идентични за всички тях общи факти, част от които са установени по задължителен начин със споразумение в наказателното производство и влязло в сила съдебно решение по предходно гражданско дело между страните, и при отчитане, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети заключения на три експертизи, а за въззивното производство е присъдено възнаграждение в размер на 4000лв. с ДДС, като, наред с посоченото, е взето предвид и, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание без събиране на нови доказателства, на което се е явила преупълномощената адв.В В

Противно на поддържаното в молбата, при определяне на размера на присъдените за инстанциите възнаграждения съдът е съобразил фактическата 2 и правна сложност на делото, отчитайки както множеството събрани различни по вид доказателства, така и обстоятелството, че част от релевантните за спора факти са били установени по задължителен начин в други производства, което е от значение и за продължителността на производството и за обема на осъществената безплатно от упълномощения процесуален представител защита. Взет е предвид и материалния интерес, както и обстоятелството, на което се акцентира в молбата, че адвокатът представлява шестима ищци по самостоятелни правоотношения с ответника. Във връзка с последното е отчетено, че за всички ищци са налице идентични общи факти, на които се основават исковете им. Съдът не е обвързан от минимумите, предвидени в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл.изм.-ДВ, бр.14 от 18.02.2025г./, с оглед постановеното Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно което, тя е неприложима като нарушаваща забраната по чл.101, §1 ДФЕС, и с определянето на възнаграждения под тях, противно на изтъкнатото в молбата, не се омаловажава положения от адвоката труд и вложен интелектуален ресурс за производството пред двете инстанции, а се съобразяват обективните обстоятелства във връзка с неговото протичане и реално извършените действия с присъщите за тях разходи, като възнаграждение от общо 10000лв. не може да се окачестви като унизително, както се поддържа в молбата.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на молбата, която като такава следва да се остави без уважение.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1381/11.02.2026г. от адв.П. К. като пълномощник на Г. М. Я., М. Р. Я., С. Р. Я., С. Р. Я., И. Р. Я. и К. Р. Я. за изменение на Решение №405 от 22.12.2025г. по в.т.дело №537/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив в частта му за разноските относно присъденото за първоинстанционното и за въззивното производство адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4