Присъда № 9 от 08.07.2024, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към присъда № 9/08.07.2024 г. постановена по НОХД № 208/2023 г. по описа на Районен съд Омуртаг

Подсъдимата А. А. Х. от *** е предадена на съд по обвинение за това, че „за времето от 01.03.2019 г. до 31.08.2023 г. в гр. ***, след като е осъдена с влязло в сила на 27.12.2018 г., Решение № 110 по гр. дело № 385/2018 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, да издържа свой низходящ – пълнолетно си дете Б. Н. А., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на 2 и повече месечни вноски, а именно остатъка на месечна издръжка, дължима за месец март 2019 г. в размер на 36.63 лв. и 53 пълни месечни вноски, дължими за месеците от април 2019 г. до август 2023 г. включително в размер на 13 250 лв. или обща дължима сума за неплатени вноски в размер на 13 286.63 лв. /тринадесет хиляди двеста осемдесет и шест лева и 63 стотинки/“ престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен и категоричен начин, като пледира за наказание лишаване от свобода, което бъде отложено по реда на условното осъждане.

Подсъдимата Х., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв.Н.С. от ТАК, който оспорва обвинението, като заявява, че поради заболяване и липса на работа подсъдимата не е имала възможност да заплаща дължимата месечна издръжка,поради което липсва умисъл за извършване на престъплението. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата А. А. Х. била с постоянен адрес в гр.***, но от дълги години живеела в Нидерландия, била с висше образование, неосъждана.

От съвместното съжителство с Н. А. М. подсъдимата имала 23-годишен син – свидетеля Б.

Н. А., ЕГН **********. През 2013 г. обв. Х. си намерила работа в чужбина и заминала да работи, като оставила сина си Б., като грижите за него поел изцяло бащата Н. М.

На 05.08.2018 г. св.Б. А. навършил пълнолетие,бил ученик в 11-ти клас на ПГ „Симеон Велчев“ гр.Омуртаг, като следвало да завърши средното си образование на 30.06. 2019 г. Завел гражданско дело за издръжка срещу подсъдимата, образувано под № 325/ 2018 г. по описа на РС Омуртаг, като с решение № 110, в сила от 27.12.2018 г., подсъдимата била осъдена да заплаща издръжка на пълнолетното си дете Б. Н. А. в размер на 250 лв. месечно, считано от 16.08.2018 г., до настъпването на причини обуславящи нейното изменение или прекратяване.

След завършване на средното си образование, св.А. кандидатствал и бил приет в Висше Военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“, гр.Варна за курсант през учебната 2020/2021 г., редовна форма на обучение, факултетен № 1012010, с пет годишен курс на обучение. Към периода на настоящото дело, св.А. е курсант ІV-ти курс редовна форма на обучение в специализация „Корабоводене за ВМС“ /справка л.66/.

Макар и да живеела и работела в Нидерландия, подсъдимата узнала за постановеното съдебно решение, тъй като през 2020 г. неин недвижим имот, находящ се в гр.*** бил продаден от СИС при РС Омуртаг, като с получената сума били покрити задължения на обвиняемата, а остатъка от сумата в размер на 11 000 евро и били изплатени. Въпреки наличието на тази останала от публичната продажба сума и наличието на идеални части от други имоти, подсъдимата не пожелала да плаща дължимата месечна издръжка в размер на 250 лв. по решението на съда за сина си Б.. При тези обстоятелства, св. Б. А. подал тъжба до прокуратурата, по която била извършена проверка и образувано ДП № 172/2021 г. по описа на РУ Омуртаг. В хода на същото била назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която за общо дължима сума в размер на 13286.63 лв. съдът не прие, като в с.з. назначи допълнителна експертиза. Видно от заключението на същата /прието без възражения на страните/ - до месец август 2023 г. подсъдимата не е заплатила на пълнолетния си син Б. остатъка от месечната издръжка , дължима за м.02.2021 г. – в размер на 1

112.79 л и и 30 пълни месечни вноски от по 250 лв., дължими за месеците от м.март 2021 г. до м.август 2023 г. включително в размер на 7500 лв., или общо дължима сума за неплатени вноски в размер на 7 612.79 лв. /седем хиляди шестотин и дванадесет лева и 79 стотинки/.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 172/2021 г. по описа на РУ Омуртаг писмени доказателствени средства. Установените фактически положения се подкрепят и от показанията в с.з. на свидетелите Б. А., Н. А. и А. А., на които съдът даде вяра като ги намери за логични и непротиворечиви, както и от приетото в с.з. коригирано заключение на в.л.М.Б.. При така установеното от фактическа страна, преценявайки всички събрани по делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност съдът прие, че по безспорен начин се установява извършване на инкриминираното престъпно деяние от подсъдимата. Предвид посоченото в допълнителното заключение на в.л. касаещо по-кратък период на незаплащане на дължимите вноски, респ. и техния брой, съдът прие, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното деяние, САМО за времето от м.февруари 2021 г. до 31.08.2023 г., в гр.***, след като е била осъдена с влязло на 27.12.2018 г. Решение № 110 по гр.дело № 325/2018 г. по описа на Районен съд – Омуртаг да издържа свой низходящ – пълнолетното си дете Б. Н. А., ЕГН**********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно остатъка на месечната издръжка, дължима за м.февруари 2021 г. в размер на 112.79 лв. и 30 пълни месечни вноски от по 250 лв., дължими за месеците от м.март 2021 г. до м.август 2023 г. включително в размер на 7500 лв., или общо дължима сума за неплатени вноски в размер на 7 612.79 лв. /седем хиляди шестотин и дванадесет лева и 79 стотинки/, което е значително по-нисък размер от първоначалното обвинение - 13 286.63 лв. В този контекст, съдът се съобрази и със съдебната практика досежно това, че „законът изисква само „съответствие”, а не пълно покриване между обвинението и постановената присъда” /в т.см. р.№526/14.11.2003 г. на ВКС по н.д. №454/ 2003 г., І н.о./. Съдът прие, че при установеното по-горе, се касае за типично основание за изменение на обвинението в по-леко наказуемо престъпление, БЕЗ СЪЩЕСТВЕНО ИЗМЕНЕНИЕ на обстоятелствената му част, което НЕ НАЛАГА изменението му от страна на прокурора /изрично и р.№303/27.07.2000 г. на ВКС по н.д.№ 253/2000 г., ІІІ н.о./. Ето защо, съдът в рамките на правомощията си по чл.301, ал.1 и чл.305 НПК, с присъдата си, измени обвинението спрямо подсъдимата, като я призна за невинна в извършване на престъплението относно първоначалното обвинение в пълния му размер и по-дълъг инкриминиран период.

Това престъпление е от вида „продължени” престъпления и се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. В настоящият случай се установиха всички тези елементи: от обективна страна подсъдимата, след като е бил осъдена да изплаща издръжка за пълнолетното си дете Б. не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, при което е осъществила състава на престъплението субсумирано от правната норма на чл.183,ал.1 НК. От субективна страна, подсъдимата е извършила деянието си с пряк умисъл, обективиран изцяло в конкретните й действия, тъй като е знаела за постановеното по гр.д.№ 325/2018 г. на РСО решение; съзнавала е общественоопасния характер на деянието, разбирала е това и е желаела настъпването на общественоопасните последици. Причините за консумирането на престъплението се коренят в ниската правна култура, в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към обществото, в липсата на самосъзнание, както и не на последно място в временната липса на средства за препитание обусловена от здравословни проблеми.

При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, влошеното 2 здравословно състояние, започналото макар и много късно заплащане на месечни вноски, а като отегчаващи обстоятелства сравнително дългият период на неплащане на издръжка и значителната обща сума в общ размер на 7 612.79 лв. натрупана вследствие това неплащане. На тази основа, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, спазвайки изискванията на чл. 54 и чл.57, ал.1 НК и отчитайки, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи евентуалното приложение на чл.55 НК, с оглед постигането на целите на генералната и индивидуалната превенция, съобразно чл. 36 от НК съдът й наложи наказание в размер на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, ефективното изтърпяване на което отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се произнесе и по въпроса за направените по делото разноски като осъди подсъдимата да заплати сумата 128.70 лв. за изготвена в ДП експертиза – в полза на ОД МВР Търговище, както и сумата 254.00 лв. за в.л. от съдебната фаза на процеса – по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Омуртаг.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯВОР ТОМОВ

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№9 гр. Омуртаг, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря Стела Викторова и прокурора П. Ив. Илиев като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Наказателно дело от общ характер № 20233510200208 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА А. А. Х., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, български гражданин, с висше образование, безработна, неосъждана,

ЗА ВИНОВНА за това, че за времето от м.февруари 2021 г. до 31.08.2023 г., в гр.Омуртаг, след като е била осъдена с влязло на 27.12.2018 г. Решение № 110 по гр.дело № 325/2018 г. по описа на Районен съд – Омуртаг да издържа свой низходящ – пълнолетното си дете Б. Н. А., ЕГН-**********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно остатъка на месечната издръжка, дължима за м.февруари 2021 г. в размер на 112.79 лв. и 30 пълни месечни вноски от по 250 лв., дължими за месеците от м.март 2021 г. до м.август 2023 г. включително в размер на 7500 лв., или общо дължима сума за неплатени вноски в размер на 7 612.79 лв. /седем хиляди шестотин и дванадесет лева и 79 стотинки/, поради което и на основание по чл.183, ал.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК й налага наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66,ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМАТА А. А. Х. за невинна за това, че съзнателно не е заплатила на пълнолетното си дете Б. Н. А. сумата 5 673.84 лв., дължима по гр. дело № 325/ 1

2018 г. на РСО за периода от 01.03.2019 г. до м. февруари 2021 г., респ. до първоначалния общ размер на обвинението – 13 286.63 лв. - сума, образувана от остатъка на дължимата за м.март 2019 г. месечна издръжка и неплатените в периода от м.март 2019 г. до м. февруари 2021 г. 23 месечни вноски, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдава за тази сума и за този по-дълъг период на първоначалното обвинение.