Решение № 2912 от 21.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2912 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110134085 по описа за 2023 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 25.07.2023г., ищецът „ТЕАД е предявил искове да бъде осъдена ответницата да му заплати следните суми:

1 454,60 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № **, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 289,80 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 25.05.2023г. ; 26,17 лв, представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2021г. , и 6,38 лв, представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.08.2020г. до 25.05.2023г. , заедно със законната лихва върху двате главници от датата на предявяване на заявлението – 20.06.2023г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявените искове. В заседанието на 22.01.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не е присъствал представител на ищеца.

Ответницата Д. И. Д. (според уточнението , допуснато с разпореждане № 95704/02.08.2023г. по писмената молба на ищеца от 25.07.2023г. – б.с.) не е представила 1 отговор на исковата молба , не е изразила становище по исковете и не е представил доказателства.

С определение № 3822/24.01.2024г. по настоящото дело е назначен особен представител по смисъла на чл.47,ал.6, предл.2 ГПК на ответницата – адвокат П. Х. П. , предложен от САК с уведомително писмо , изх. № 329/16.01.2024г. на Председателя на САК.

Назначеният представител на ответницата е представил на 10.04.2024г. отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1 ГПК. Исковете се оспорват изцяло по основание и по размер. Твърди се , че не е доказана материално-праваната пасивна легитимация на ответницата по предявените искове , като се твърди , че не е доказано тя да е собственик на процесния имот , нито нейн праводател. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания.

В хода на съдебното производство представителят на ответницата поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в съдебното заседание на 22.01.2025г. представителят на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.

Подпомагащата страна „Д ООД (с предишно наименование Б”ООД , конституирана с определението по чл.140 ГПК –б.с.) не е изразила становище по исковете , не е изпратила предсатвител по делото и не е посочила доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от месец 05.2019г. до месец 04.2021г. между ищцовото дружество и ответницата Д. И. Д. е съществувало правоотношение за доставяне на топлоенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин , чрез т.нар. пълно доказване, че именно ответницата е била

„клиентът на топлинна енергия” по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ на топлоенергията, доставена през процесния период в посочения апартамент.Не са представени надлежни писмени доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната легитимация на ответницата по предявените от него искове именно с твърдението, че тя е била неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което ползвала доставяна й топлинна енергия срещу задължението да заплаща цената й.

По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответницата за продажба на топлинна енергия, нито надлежни доказателства, че ответницата е била собственик или ползвател на процесния имот през процесния период от месец 05.2019г. до месец 04.2021г., за да се приеме , че е била „клиентът на топлинна енергия” по смисъла на 2 чл.153,ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./.

Не е представен нотариален акт или договор за продажба на общински или ведомствен имот , от който да се установи кой е бил собственикът на процесния апартамент през процесния период. В писмото , вх. № 396666/06.12.2024г. от Столична община , Направление „Архитектура и градоустройство” и писмото, вх. № 397902/06.12.2024г. от Столична община , район „Красно село” , получено по насотящото дело в отговор на издадени на ищеца съдебни удостоверения, е посочено , че общинската администрация не разполага с данни и документи за продажба на процесния имот на физически лица.

Представената Данъчна декларация, вх. № 54724/29.05.1998г. не е надлежно доказателство за право на собственост върху процесния недвижим имот, особено когато по настощото дело представителят на ответницата изрично оспорва тя да е собственик на този имот.

Представените по настоящото дело от ищцовата страна счетоводни справки и фактури не са подписани от ответницата или от нейн представител, поради което представляват частни документи, изходящи от ищеца и поради тази причина не могат да бъдат доказателство за твъдените от него факти , от които за него възникват т.нар. благоприятни последици.

По настоящото дело е доказано чрез представеното удостоверение , изх. № РКС23УФ01-754/14.07.2023, издадено от район „Красно село” на Столична община, че ответницата е единствен наследник по закон на Н. М. М., починала на 20.06.2020г. Но не са представени писмени доказателства , че единствен собственик на процесния имот е била Н. М. М., наследодателката на ответницата.

Приетите в съдебното заседание на 22.01.2025г. заключения на вещите лица по съдебно-техническата и по съдебно-счетоводната експертиза също не могат да бъдат доказателство за съществуването на правоотношение между ищеца и ответницата и за ползването от ответницата на топлоенергия през процесния период от месец 05.2019г. до месец 04.2021г. в процесния имот. Това е така , тъй като вещите лица са изготвили заключенията само по представените по делото документи, които по изложените по-горе причини не удостоверяват ползването на топлинна енергия от ответника през посочения период, както и на документация при ищеца, която обаче не е представена по делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е юридически въпрос, който не е от компетентността на вещите лица.

Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между страните за ползването от ответника на топлоенергия и ползването на топлооенергия от ответника през процесния период не са безспорни факти по делото - ответникът не признава тези факти , като изрично ги оспорва според изявленията на представителя му по делото. Поради изложените причини наличието на договорно правоотношение между страните и осъществяването на ползването на топлоенергия от ответника не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.

3

По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че не ответникът трябва да доказва, че не е бил собственик и ползвател на имота през съответния период , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно доказване (изключващо всякякво съмнение) , че ответникът е бил собственик или поне ползвател на имота. По настоящото дело ищецът не е представил надлежни писмени доказателства, че ответницата е била собственик или ползвател на процесния апартамент през периода от месец от месец 05.2019г. до месец 04.2021г.

Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия през процесния период в процесния имот , както и ползването от ответника на тази топлоенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове, която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен.

Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.

Относно разноските по делото :

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.

Съдът не присъжда разноски на ответницата , тъй като не е предявено съответно искане , а и не са представени доказателства за осъществени от нея разходи във връзка с настоящото дело.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т ЕАД, ЕИК:**, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ** против Д. И. Д., ЕГН: **********, с региситриран настоящ адрес : град София, ж.к. ** представлявана по настоящото дело от назначения й особен представител по чл.47 ,ал.5, предл.2 ГПК – адвокат П. П. , със служебен адрес : град София, кв. „Манастирски ливади” , бл.2, ап.7, обективно

4 съединени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумите : 1 454,60 лв (хиляда четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***, с абонатен № **, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.;

289,80 лв (двеста осемдесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 25.05.2023г. ; 26,17 лв (двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.06.2020г. до 30.04.2021г. , и 6,38 лв (шест лева и тридесет и осем стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.08.2020г. до 25.05.2023г. , заедно със законната лихва върху двате главници от датата на предявяване на заявлението – 20.06.2023г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „ДООД ,гр.София, бул. „**

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5