Решение № 361 от 02.12.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Разлог, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240100773 по описа за 2022 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „ОББ“АД, ЕИК*, представлявано от С.А.Г. – ИД и Т.В.М. – ИД, ч/з пълномощника И.И.К. – юрисконсулт, съд. адрес: г.Б., у.

„Т.А.“№27, против Г.К.К., ЕГН*, с адрес: г.Р., ж.„КЦХ“№2, е.6, а.16.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у страните е сключен Договор за потребителски кредит №* от 15.12.2020 г. по „Програма за гарантиране на безлихвини кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Банката е предоставила кредит от 1`500.00 лв. със срок до изтичане на 60 месеца от датата на първото усвояване на кредита, съгласно погасителния план. Договорено е м/у страните, че погасителния кредит е с гратисен период за издължаване на главницата до изтичане на 6 месеца от датата на първото усвояване на кредита, след който главницата е се издължава на равни месечни вноски и последна изравнителна вноска, съгласно погасителен план. Поради неизпълнение на договора и неиздължаване на съответния падеж на уговорените вноски, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 11.10.2021 г., за което длъжникът е надлежно уведомен. От страна на банката, било инициирано заповедно производство в РС-Рг. Въз основа на издадения ИЛ, „ОББ"АД, образувала ИД №47/2022 г. по описа на ЧСИ - В.Т., с район на действие Бл.ОС.

С оглед на изложените в ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено но отношение на Г.К.К., ЕГН*, с адрес: г.Р., ж..„КЦХ“№2, е.6, а.16, съществуването на вземанията на „ОББ“АД, ЕИК*, представлявано от С.А.Г. – ИД и Т.В.М. – ИД, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и ИЛ по ч. гр. д. №1517/2021 г. по описа на Рг.РС, произтичащи от отпуснат кредит - Договор за потребителски кредит №* от 15.12.2020 г. по „Програма за гарантиране на безлихвини кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 за следните суми:

1`380.24 лв. – представляващи просрочена главница, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението по главницата;

4.97 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 23.11.2021 г. до 05.12.2021 г.;

0.04 лв. – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 10.11.2021 г. до 22.11.2021 г.

1

Иска се също така, съдът да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното и исковото производство.

С разпореждане №283, постановено в ЗСЗ, проведено на 22.02.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания срок въпреки предоставената от съда възможност, ответникът не е депозирал писмен отговор на ИМ.

В СЗ ищецът - редовно призован, не се явява. В нарочно депозирана молба признава, че след завеждане на настоящето исково производство е изплатена изцяло сумата по издадените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и ИЛ по ч. гр. д. №1517/2021 г. по описа на Рг.РС, както и дължимите такси за прекратяване на изпълнителното производство.

В СЗ ответникът се представлява от упълномощен представител като изцяло признава дължимостта на процесните суми. С оглед постъпилата молба от ОББ, заявява, че към датата на съд. заседание, исковите суми са изцяло заплатени. Сочи, че към настоящия момент не са погасени единствено разноските по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

М/у страните е сключен Договор за потребителски кредит №* от 15.12.2020 г. по „Програма за гарантиране на безлихвини кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Банката е предоставила кредит от 1`500.00 лв. със срок до изтичане на 60 месеца от датата на първото усвояване на кредита, съгласно погасителния план. Договорено е м/у страните, че погасителния кредит е с гратисен период за издължаване на главницата до изтичане на 6 месеца от датата на първото усвояване на кредита, след който главницата е се издължава на равни месечни вноски и последна изравнителна вноска, съгласно погасителен план. Съгласно договореното в чл.6 от договора, при забава в плащането на главницата по кредита, дължимата сума по главницата се олихвява с наказателна лихва от 10%. ГПР е посочен от 3.54%. Общо дължимата сума, изчислена към момента на сключване на договора за кредит е 1`650.00 лв.

По арг. на чл.21.1.1 от договора, е предвидена възможността Банката да обяви едностранно кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към приндително събиране на целия дълг в случай, че длъжникът не издължи на падежа частично или напълно която и да е от догорените погасителни вноски. Видно от приложеното по делото уведомление, поради неизпълнение в срок на задълженията от страна на длъжника, ищцовата Банка е упражнила това свое право като е изпратила до ответника уведомление – покана за погасяване на просрочените задължения и е уведомила длъжника, че е обявила кредита за предсрочно изискуем. Видно от приложената обратна разписка уведомлението е връчено лично на длъжника.

В хода на производството, ищцовото дружество признава отрицателния за него факт, че дължимите суми по Договор за потребителски кредит №* от 15.12.2020 г. по „Програма за гарантиране на безлихвини кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 – главница и лихви са изцяло погасени.

Исковата претенция по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 ТЗ, е допустима и своевременно предявена. Видно от представените по делото доказателства, ищцовото дружество е депозирало заявление до Рг.РС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, относно претендираните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заявлението е постъпило в съда на 07.12.2021 г., като по него е издадена заповед за изпълнение №488 от 10.12.2021 г. Рг.РС е приел, че заповедта е редовно връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, ч/з залепване на уведомление по постоянния адрес на длъжника, поради което е указал на ищеца да предяви иск за установяване дължимостта на процесните суми.

Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл.154, ал.1 ГПК, доказателствата 2 за наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит, усвояването на дължимите суми следва да бъдат ангажирани от ищеца. Съдът намира, че такива безспорно са налице в процесния случай. По делото е приложен Договор за потребителски кредит №* от 15.12.2020 г. по „Програма за гарантиране на безлихвини кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 в който са уговорени размерът на дължимата главница, лихва за забава и наказателна лихва, както и е посочен коректно ГПР. Самият ответник, с оглед заявената процесуална позиция, признава горепосочените факти. При това положение, безспорно за ответника, в качеството му на кредитополучател по процесния договор, е възникнало задължението да заплаща в уговорените срокове дължимите суми съобразно подписания погасителен план. По аргумент на разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да съобрази и фактите настъпили след подаване на ИМ. С оглед на посоченото, съдът следва да съобрази направеното признание от страна на ищеца на отрицателния за него факт, че сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, са изцяло погасени, след завеждане на заповедното и на исковото производство, ответникът е изплатил изцяло сумите по претендирата главница и лихви, включително присъдените разноски в заповедното производство. Посоченото обстоятелство се установява и от изрично направеното признание от страна на ищеца в нарочно депозирана молба с вх. №*/05.06.2024 г. Доколкото сумите вече не се дължат, тъй като са платени в хода на процеса, претенцията по предявения установителен иск следва да се отхвърли, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата свързани с тях.

Въпреки изхода на спора, тъй като плащането на исковата сума е извършено в хода на процеса, съдът приема че ответникът е станал причина за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноски в исковото производство. Направените от ищеца разноски възлизат на сумата от 127.60 лв. – заплатена държавна такса. По арг. на чл.78, ал.8 от ГПК, на ищеца следва да бъде присъдено юрсконсултско възнаграждение от 100.00 лв. за процесуално представителство в настоящето исково производство.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОББ“АД, ЕИК*, представлявано от С.А.Г. – ИД, и Т.В.М. – ИД, ч/з пълномощника И.И.К. – юрисконсулт, иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответника Г.К.К., ЕГН*, с адрес: г.Р., ж..„К..“№2, е.6, а.16, дължи на ищеца „ОББ“АД, ЕИК*, сумата от 1`380.24 лв. – представляващи просрочена главница по Договор за потребителски кредит №* от 15.12.2020 г. по „Програма за гарантиране на безлихвини кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението по главницата, сумата от 4.97 лв. – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 23.11.2021 г. до 05.12.2021 г., и сумата от 0.04 лв. – обезщетение за забава на просрочените плащания за периода от 10.11.2021 г. до 22.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и ИЛ по ч. гр. д.

№1517/2021 г. по описа на Рг.Рг.

ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН*, с адрес: г.Р., ж..„КЦХ“№2, е.6, а.16, да заплати на „ОББ“АД, ЕИК, представлявано от С.А.Г. – ИД и Т.В.М. – ИД, сумата от 227.60 лв. - направени в заповедното и исковото производство разноски.

Решението може да се обжалва пред Бл.ОС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.259 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

4