Решение № 51 от 28.06.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600059 по описа за 2023 година С присъда №15 от 14.10.2022г. постановена по НОХД №217/22г.

Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия О. А. П. – със снета по делото самоличност, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 29.10.2021 г., в гр.Сливен, умишлено умъртвил Б.Д. И., като убийството е извършено с особена жестокост и предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл. 3 и т.9, вр. чл. 115, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, като го ПРИЗНАЛ за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл. 2, вр. с чл. 115 от НК, да е извършил деянието по особено мъчителен начин за убития.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимият О. А. П. е бил задържан, считано от 29.10.2021 г. до привеждане в изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия О. А. П., с установена по делото самоличност, да заплати по сметката на ОД МВР - Сливен сумата 6073.54 лв. представляваща направени разноски на досъдебното производство.

1

ОСЪДИЛ е подсъдимия О. А. П., с установена по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Сливенския окръжен съд сумата 280.00лв., представляваща направени в хода на съдебното производство разноски.

Постановил е веществените доказателства лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ СН ... ВА, оставен на съхранение в склад МПС при ОД на МВР -Сливен с приемо-предавателен протокол № 371/01.11.2021 г. и мобилен телефон „iРhone“, черен на цвят, запечатан в книжен плик № 001322, след влизане на присъдата в сила, да се върнат на наследниците на Б.Д. И. – М. Р.

Р., ЕГН ********** и Д. И. Р., ЕГН **********.

Постановил е веществените доказателства мобилен телефон марка „Samsung“ с IMEI№ .... и SIM карта на Теленор № ..., запечатани в плик с № Б1239, след влизане в сила на присъдата, да се върнат на подсъдимия О. А. П., ЕГН **********.

Постановил е веществените доказателства:

- 2 бр. угарки, запечатани в плик с лепенка № 0818, външна част от кибритена кутия с множество кибритени клечки, запечатани в плик с лепенка № 0819; - 2 бр. угарки, запечатани в плик с лепенка № 0822; - кенче с надпис Tiger и кутия от цигари Марлборо, запечатани в плик № 001324;

- обтривка от външна страна на стъклото на предна лява врата на лек автомобил „Фолксваген Голф“, запечатана в плик с № 0623, обтривка от задно ляво стъкло на лек автомобил, запечатана в плик № 0821;

- 8 бр. отрязъка от дактилоскопно фолио с установени следи, запечатани в плик № 0825

- обтривки от поднокътно съдържимо от трупа, запечатани в плик с № 0823;

- обтривки от волан и скоростен лост на лек автомобил „Фолксваген“, запечатани в плик с № 0824;

- обтривки от дръжки на предна дясна врата на лек автомобил „Фолксваген“, запечатани в плик с № 0826;

- текстилна стелка, запечатани в плик с № 001318;

- обтривка от сифон на мивка, запечатани в плик с № 0615;

2

- обтривка от гумено уплътнение на пералня, запечатани в плик с № 0616;

- нокти от лява и дясна ръка, запечатани в хартиен плик с № 0112;

- обтривки от нокътно ложе на пръстите на лява и дясна ръка, запечатани в плик с № 0111;

- кафеникава материя от горната страна в основата на показалеца на лявата ръка, запечатани в плик с № 0110;

- черно на цвят спортно долнище с бели кантове отстрани с надпис ADIDAS, запечатани в плик с № 001797;

- нож тип „Пеперуда“ с маскировъчна шарка с дължина на острието 10 см, запечатани в плик с № Г0574;

- хавлиена розова кърпа, запечатани в плик с № 001321;

- парче тоалетна хартия, запечатани в плик с № 001320;

- чифт черни маратонки ADIDAS, запечатани в плик с № 001319;

- черна мъжка текстилна чантичка, запечатани в плик с № 001317;

- черно яке и текстилно горнище от анцуг, запечатани в два хартиени плика с № 000040, след влизане на присъдата в сила на присъдата, да се унищожат като вещи без стройност.

Недоволни от така постановената присъда са останали както защитникът на подсъдимия О. П. - адв. П.Н. от АК- Сливен, така и частните обвинители - М. Р. и Д. Р., които са подали жалбата чрез техния повереник адв. Вл. С. от АК - Сливен.

Във въззивната жалба на адв. П.Н. от АК - Сливен, защитник на подс.

О. П. против присъда № 15/14.10.2022 год. постановена по НОХД№ 217/22 год. по описа на Сливенския окръжен съд, се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на съдебния акт.

Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, като възприетата правна квалификация е неправилна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Претендира се изменение на присъдата, като бъде променена правната квалификация на деянието и се наложи по - ниско по размер наказание. В писмено допълнение към въззивната жалба се навежда довод и за неправилно възприети от съда фактически изводи, съдържащи 3 необоснованост и липса на доказателствена подкрепа. Твърди се, че съдът е възприел неправилно механизма на деянието, като е приел за осъществени редица факти, които не са несъмнено установени. Оспорва изводите на СППЕ, като твърди, че същите са необосновани и не са налице обективни данни за предумишлено извършване на деянието. Твърди, че съдът не е отчел заинтересоваността на свидетелите Р.М.С. и С.С., чиито показания са противоречиви и недостоверни. Сочи, че съдът неправилно не е възприел защитната теза за извършено деяние при превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като деянието е осъществено след като подсъдимият е бил нападнат от пострадалия и ударите са нанесени от подсъдимия в зони, които не са животозастрашаващи. Твърди се, че деянието не е извършено предумишлено и с особена жестокост, тъй като подсъдимият не е целял смъртта на пострадалия. Претендира се правна квалификация на деянието по чл.119 от НК. По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание се навеждат доводи, че съдът неправилно е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства и най- вече, че подсъдимият преди деянието е бил неосъждан, като част от относимите обстоятелства са подценени за сметка на други, които са били надценени. Претендира се изменение на присъда, преквалифициране на деянието и намаляване размера на наложеното наказание.

С жалбата на частните обвинители - М. Р. и Д. Р., подадена чрез техния повереник адв. Вл. С. от АК – Сливен, същите обжалват присъдата със съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Намират, че размерът на наказанието е занижен и претендират изменение на присъдата с налагане на наказание доживотен затвор, като адекватно на обществената опасност на деянието и дееца. Излагат подробни съображения в подкрепа на изводите досежно наличието на предумисъл и особена жестокост. Навеждат довод за наличие на значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на по - висок интензитет на упражненото насилие.

Сочат, че младата възраст на подсъдимия не следва да се абсолютизира, както и чистото му съдебно минало. Претендират увеличение на наложеното наказание от 19 години лишаване от свобода на доживотен затвор.

В писмено допълнение към въззивната жалба на частните обвинители се изразява съгласие с мотивите на решаващия съд досежно възприетата фактическа обстановка, като се твърди, че съдът е анализирал подборно 4 доказателствата по делото, оспорват се изводите на съда досежно оправдателната част по чл.116, т.6, предл. 2, вр. чл.115 от НК, като се твърди, че са налице доказателства за наличие на квалифициращото обстоятелство особено мъчителен начин за убития обосновано с изводите на СМЕ, както и че вещото лице не е посочило категорично, че смъртта не е била мъчителна.

Поддържат правна квалификация на деянието по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и 3, т.9, вр. чл.115 от НК. В тази връзка се твърди липса на задълбочен анализ на експертните изводи, както и данните за броя на ударите с нож, тяхната локация и интензитет. Споделят изводите на съда досежно останалите квалифициращи обстоятелства. По отношение справедливостта на наложеното наказание намират, че е налице значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – недобри характеристични данни, криминален приятелски кръг, недобро име сред съседите, лошо отношение към родителите на пострадалия преди деянието, изразяващо се в закани, обстоятелства характеризиращи дееца като склонен към саморазправа.

Намират, че адекватно наказание се явява доживотен затвор.

С въззивните жалби не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заявява, че жалбите са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Сочи, че постановеният от Окръжен съд - Сливен съдебен акт отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, тъй като изложените в него фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи са подробно мотивирани, анализирана е в цялост доказателствената съвкупност по делото, взето е отношение по всички направени от защитата възражения и изрично е посочено, кои доказателства съдът кредитира като достоверни и защо, и кои не кредитира. Твърди, че основните възражения на защитата са свързани с необоснованост на фактическите констатации в съдебния акт поради липса на доказателства за конкретни факти и обстоятелства. Навежда довод, че с подадената жалба защитата не оспорва авторството на деянието, изводите на съда за времето и мястото на извършване на престъплението, броя, вида и характера на причинените травматични увреждания на пострадалото лице като резултат от множество удари нанесени с иззетия като веществено доказателство нож, както и причините за настъпване на неговата смърт. По отношение на оспорените от 5 защитата фактическите констатации относно поведението на подсъдимия преди деянието, счита направеното възражение за неоснователно, като в хода на съдебното следствие е изяснен характерът на отношенията между св. С., постр. И. и подс.П., както и между последните двама. Намира, че въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства, по безспорен начин са установени проявите на ревност от страна на подсъдимия, недоволството му от връзката на св. С. с пострадалия, претенцията му за преустановяване на тази връзка и действията, които е предприел за нейното прекратяване, както и враждебното му, негативно отношение към постр.И.. Сочи, че именно развитието на отношенията на близост между него и св. С. е довело до отправяне от страна на подсъдимия на множество заплахи и закани с физическо насилие, включително и с убийство, не само спрямо пострадалия И., но и спрямо неговите родители, чрез използване на телефон или чрез социалните мрежи - факти изводими от последователните, ясни и безпротиворечиви показания на свидетелите С., С., Р. и Р., които са подробно анализирани и приети за достоверни след съпоставянето им с множеството обективни доказателства по делото, съдържащи се в разпечатките за проведените интензивни телефонни разговори и комуникация в социалните мрежи, подробно описани в мотивите към съдебния акт. Намира възраженията на защитата в тази насока за неоснователни. Твърди за безспорно установено, че пострадалият И. не е влизал в конфликт с подсъдимия, не го е предизвиквал или отвръщал на заплахите и заканите.

Позовава се на събраните доказателства, които установяват хронологията на действията на подсъдимия преди деянието, както и фактът, че същият многократно е пребивавал в района на мястото, където са се срещали св. С. и пострадалия, което място му е било известно и е проследявал тези срещи.

Намира за безспорни и доказателствата, че през вечерта на 29.10.2021 г., около 20.00 ч., т.е. повече от час преди убийството, той се е намирал на място, откъдето е имал пряка видимост към мястото на срещата между двамата и преднамерено и напълно съзнателно е изчакал пристигането на лекия автомобил управляван от пострадалия И., като подсъдимият не оспорва този факт, както и, че след пристигането на автомобила, за периода от 21.17 ч. до 21.20 ч., т.е. в рамките на около три минути, подсъдимият е влязъл в него през предна дясна врата и е нанесъл 10 удара с нож в лявата страна на тялото на пострадалия в областта на лявата част на главата, в частта от шията, 6 като прерязва вътрешната и външна сънни артерии и вена и други артериални венозни съдове, както и в областта на лявата половина на гръдния кош и левия горен крайник, които наранявания за около 4-5 минути са причинили смъртта на пострадалия в резултат на хеморагичен и травматичен шок.