Определение № 414 от 15.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. София, 15.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Д.а

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500282 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 262, ал. 2, т.

1 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 115335/07.12.2023 г. на Л. Б. З., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ЖК „***“, бл. **, вх.

*, ет. *, ап. *** срещу Определение № 13705/14.11.2023 г. , постановено по в.гр.д. № 9296/2023 г., на СГС, ГО, II-E възз.с., с което е върната въззивната й жалба вх. № 137120/16.05.2023 г. срещу Решение № 5361/05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 54328/2021 г., на СРС, 151 с. и е прекратено производството по въззивното дело.

Частният въззивник счита, атакувания съдебен акт за неправилен и преграждащ по-нататъшното развитие на производството по въззивното дело.

Излага, че след приключване на производството пред СРС била изготвена въззивна жалба от упълномощеният й процесуален представител като след това се отказала от услугите на адв. Д., за което го уведомила. По тази причина и твърди, че разпорежданията на СГС от 29.09.2023 г. и 23.10.2023 г. не са получени от нея и не е могла да предприеме съответните процесуални действия по привеждането на въззивната жалба в съответствие с изискванията на Закона. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за изпълнение на дадените разпореждания.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззиваем М. Й.

Б., ЕГН **********, с местожителство гр. ***, ЖК „***“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, не депозира отговор.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 274, ал.

1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд, намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

1

В производството по гр.д. № 54328/2021 г., на СРС, 151 с. е постановено Решение № 5361/05.04.2023 г.

Срещу Решението, в осъдителната му част, в границите на срока за обжалването му, е постъпила въззивна жалба вх. № 137120/16.05.2023 г. от отв. Л. З., чрез адв. С. Д.. След администрирането й, жалбата е изпратена на компетентния въззивен съд – СГС и е било образувано в.гр.д. № 9296/2023 г., ГО, II-Е възз.с.

В границите на извършваната проверка за допустимост и редовност на въззивното производство, е постановено Разпореждане № 20904/29.09.2023 г., с което на адв. С. Д. е указано в 1-седм. Срок от съобщаването да представи доказателства за валидно учредена представителна власт във връзка с предприетото обжалване. Изпратеното на адв. Д. съобщение е върнато в цялост с отбелязване на призовкаря, че адв. Д. няма пълномощно по делото.

Постановеното Разпореждане № 20904 е изпратено на адреса на въззивника З., което е получено от нея – лично на 11.10.2023 г., без в границите на предоставения срок да са предприети активни процесуални действия по изпълнение на дадените указания.

С Разпореждане № 22900/23.10.2023 г. на въззивника отново са дадени указания да представи заверено копие на пълномощно за учредяване на представителна власт или в същия срок изрично да потвърди действията на избрания процесуален представител по подаването на въззивната жалба.

Указанията са изпратени отново на адв. Д., за който вече е било ясно, че не разполага с надлежно учредена представителна власт за въззивното производство. Съобщението е получено на 30.10.2023 г. В границите на срока за изпълнение действия по изпълнение на дадените указания не са били предприети.

При липса на изпълнение на дадените указания с атакуваното Определение № 13705/14.11.2023 г., съставът на СГС, е върнал въззивната жалба, в хипотезата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и е прекратил производството по въззивното дело. Постановеното Определение отново е изпратено на адв.

Д. и е върнато в цялост с отбелязване, че пълномощното му е било оттеглено, след което е изпратено на въззивника – лично и е получено от нея на 30.11.2023 г.

Произнасянето се преценява като неправилно. Безспорно е, че задължението за отстраняването на нередовностите на жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 262 ГПК, тежи върху въззивника, поради което той следва да предприеме активни действия в тази насока. Безспорно и при проверка на изпълнението на дадените указания, настоящият съд дължи проверка на законосъобразността на дадените указания и дали те са били надлежно съобщени на страната – техен адресат, така щото тя да е в състояние да предприеме действия по изпълнението им.

В случая след като по делото се е изяснило, че адв. Д. не разполага с надлежно делегирани правомощия да осъществява процесуално представителство на въззивника пред СГС и последната след надлежно съобщени й указания за представяне на такова пълномощно не е предприела активни действия по представянето му, съвсем законосъобразно с Разпореждане № 22900 са дадени указания същата с писмена молба да потвърди действията по депозиране на въззивната жалба, извършени без представителна власт от адв. Д.. Неясно защо обаче тези указания, вместо да 2 бъдат изпратени на въззивника – лично, са изпратени отново на адв. Д., който вече е било ясно, че не представлява въззивника. След като указанията, дадени с Разпореждане № 22900 не са били изпълнени, съдът не е следвало да връща въззивната жалба, а е следвало да разпореди съобщаването им на адреса на въззивника, както междувпрочем съдът е постъпил при съобщаването на Определението, с което жалбата е върната.

В този смисъл неоснователно е оплакването на частния въззивник, че не е получила Разпореждането от 29.09.2023 г., но основателно е оплакването й, че не е получила Разпореждането от 23.10.2023 г., поради което не е могла да го изпълни.

В заключение, атакуваното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на съобщаване на въззивника на указанията, дадени с Разпореждане № 22900/23.10.2023 г.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13705/14.11.2023 г. , постановено п о в.гр.д.

№ 9296/2023 г., на СГС, ГО, II-E възз.с., с което е върната въззивната й жалба вх. № 137120/16.05.2023 г. срещу Решение № 5361/05.04.2023 г., постановено по гр.д. № 54328/2021 г., на СРС, 151 с. и е прекратено производството по въззивното дело, на осн. чл. 262, ал. 1, т. 2 ГПК.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на съобщаване на въззивника на указанията, дадени с Разпореждане № 22900/23.10.2023 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3