Решение № 28 от 10.01.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Пловдив, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря М. Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20255330205599 по описа за 2025 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М. И. А. от *** против Наказателно постановление № 86 /12.08.2025 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка изх.№ 4248/01.10.2025 г, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.132, ал.1 т.18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност на основание чл.417 ал.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. С жалбата се оспорва установената в наказателното постановление фактическа обстановка и се моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Л.-З. от АК Пловдив, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. Б. която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, 1 поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

При извършена проверка на 08.08.2025 г. на животновъден обект с ветеринарен № 4194-0054, находящ се в *** в отсъствието на собственика на обекта и животните М. И. А. във връзка с възникнало огнище на заболяването Шарка по дребните преживни животни в същия обект от д-р А. С. Д. *** отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – Пловдив било установено, че собственикът на животновъдния обект отказва да съдейства на служителя на ОДБХ –Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните при изпълнение на служебните му задължения, включително като отказва да предостави достъп до животновъдния обект и животните в него.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол от 08.08.2025 г. След съставяне на констативния протокол била изготвена и покана за явяване за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. Поради неявяване на нарушителя АУАН бил съставен в негово отсъствие. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител А. С. Д., Констативен протокол от 08.08.2025 г., покана за съставяне на АУАН от 08.08.2025 г., акт за налагане на възбрана от 05.08.2025 г. за възбраняване на движението продажба, изкарване на паша и клане на притежаваните от собственика дребни преживни животни от официалния ветеринарен лекар, протокол № 1/05.08.2025 г. за съдействие от кмета на с.*** за връчване на Заповед № РД 11-2276/23.07.2025 г. за обявяване на огнище на болестта шарка по дребни преживни животни и животновъден обект с ветеринарен регистрационен номер 4194-0054, находящ се в ***, ***, декларация от 06.08.2025 г., подписана от жалбоподателя за несъгласие за достъп на ветеринарните лекари от БАБХ и осъзнаване за извършване на нарушение на изискванията на чл.15 от Регламент /ЕС/ 2027/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017 г. относно официалния контрол- заверен препис, Писмо № 1 от 21.07.2025 г. – заверен препис, опис на взетите проби за серологично изследване за Шарка по дребните преживни животни /ШОК/ от животните на жалбоподателя – заверен препис, Протокол от изпитване изх.№ 344 ШОК/23.07.2025 г., за установяване на генома на вируса Шарка по овцете и козите от Изпитвателна лаборатория „Екзотични и Особено опасни инфекции“ при Национален диагностичен институт на Българска агенция по безопасност на храните - заверен препис, собственоръчно подписан текст от М. А. от 21.07.2025 г., с който се декларира, че при констатиране на заболяването, огнището ще бъде депопулирано, Заповед № РД 09176/23.02.2025 г. на министъра на земеделието и храните –заверен препис.

Установява се от приложената към админстративнонаказателната преписка декларация от 06.08.2025 г., подписана от жалбоподателя за 2 несъгласие за достъп на ветеринарните лекари от БАБХ и осъзнаване за извършване на нарушение на изискванията на чл.15 от Регламент /ЕС/ 2027/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017 г. относно официалния контрол - заверен препис, Писмо № 1 от 21.07.2025 г. –заверен препис, опис на взетите проби за серологично изследване за Шарка по дребните преживни животни /ШОК/ от животните на жалбоподателя – заверен препис, Протокол от изпитване изх.№ 344 ШОК/23.07.2025 г., за установяване на генома на вируса Шарка по овцете и козите от Изпитвателна лаборатория „Екзотични и Особено опасни инфекции“ при Национален диагностичен институт на Българска агенция по безопасност на храните - заверен препис, собственоръчно подписан текст от М. А. от 21.07.2025 г. , с който декларира, че при констатиране на заболяването, огнището ще бъде депопулирано, че по отношение на животновъден обект 4194-0054, находящ се в с.***, *** било установено възникнало огнище на заболяването шарка по дребните преживни животни, за което жалбоподателят е бил уведомен, както и за последиците му.

Установява се от показанията на разпитания в качеството на свидетел съставител на акта за установяване на адм. нарушение А. С. Д., че на 08.08.2025 г. е съставен констативен протокол за това, че собственикът на животновъдния обект 4194-0054, находящ се в с.***, *** - М. И. А. отказва да допусне екип на ОДБХ Пловдив, който да извърши депопулация на обекта съгласно Заповед № РД 11- 2276 от 23.07.2025 г. за обявяване на огнище на болестта шарка по дребни преживни животни в същия животновъден обект с ветеринарен регистрационен номер 4194-0054, находящ се в *** на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните.

Според този свидетел на 08.08.2025 г. екип на ОДБХ посетил обекта и там не бил осигурен достъп до него от страна на собственика му.

За изследване обективността на показанията на този свидетел по делото е разпитан в качеството на свидетел В. И. Г. . Преди процесната дата 08.08.2025 г. св. Г. съобщава, че при разговор с жалбоп.А. последната категорично заявила пред него, че не искала животните й да бъдат умъртвени Този свидетел заяви, че се подписал на протокола от 08.08.2025 г., тъй като на тази дата по информация, дадена му от служителите на ОДБХ жалб. А. отново била търсена на обекта, но не била открита. Свидетелят заяви пред съда, че подписът положил като свидетел при съставяне на протокола, а не че присъствал на мястото на животновъдния обект и че бил свидетел, че не би осигурен достъп до него от собственика му. С оглед показанията на този свидетел констатациите, направени в протокола от 08.08.2025 г., че жалбоподателят отказва да осигури достъп до обекта, се явяват разколебани.

Оказва се от показанията на този свидетел, че той е бил свидетел при съставяне на протокола, а не че е бил на обекта съвместно с представители на ОДБХ Пловдив и че там не е осигурен достъп . В продължение на тези изводи на съда е и приложената по делото разписка за изплащане на парична сума от дата 08.08.2025 г. в ПС с.***, на която дата жалб.А. е получила месечната си пенсия. Предвид показанията на св. Г., че не е свидетел на отказ на лицето на 3

08.08.2025г. да осигури достъп до имота, а само на съставянето на протокола, както и данни, че на дата 08.08.2025 г. жалбоп. А. е получила пенсията си, не може с достатъчна степен на категоричност да се приеме за доказано, че на 08.08.2025 г. жалбоподателят е отказала да осигури достъп до обекта на проверяващите.

С оглед изложеното съдът прие, че описаната в АУАН и Наказателно постановление, издадено въз основа на него, фактическа обстановка не е доказана по несъмнен начин.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът прие, че същите са издадени от компетентни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. За съставяне на акта за установяване на адм. нарушение е изготвена покана. Видно от нейното съдържание същата е от дата 08.08.2025 г. и същата е връчена при отказ от същата дата. Очевидно е, че поканата е съставена в резултат на констатираното в протокол от

08.08.2025 г. Налице са обаче доказателства, които опровергават отбелязаното в нея, че същата е връчена при отказ на лицето , до което е адресирана да я получи. Според показанията на св.Г. същият не е бил свидетел, че лицето отказва да получи поканата.

Установява се от показанията на този свидетел също и че на 08.08.2025 г. подписът на констативния протокол е положил за удостоверяване неговото съставяне, както и че не е бил свидетел на отказ от страна на лицето да получи покана за съставяне на АУАН.

При това положение съставянето на Акта за установяване на адм. нарушение в отсъствие на нарушителя се явява опорочено. Налице е нарушение на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, предвиждащ задължение за актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя. АУАН не се предявява единствено при отказ от страна на нарушителя да го получи, какъвто отказ не се установява да е бил направен от страна на нарушителя. Оказва се, че отбелязаното на поканата за съставяне на АУАН не отговаря на действителното положение, не е налице изрично изявление от нарушителя, че не желае да получи поканата за съставяне на АУАН. Законът предвижда хипотеза, когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен, същият да бъде поканен за съставяне на АУАН. В настоящия случай на една и съща дата, когато е установено осъществено адм. нарушение са били предприети действия от контролните органи по съставяне на покана, тъй като нарушителят не е открит , но не само, а и е направено отбелязване в нея, че нарушителят отказва на същата дата да я получи. След съставяне на покана и ако нарушителят не е открит, трябва да бъдат положени нови усилия по установяване на нарушителя за нейното връчване, като при невъзможност да бъде открит , актът се съставя в негово отсъствие. Отказ да се получи покана означава изрично волеизявление на лицето, до което е адресирана, да я получи и се удостоверява с подпис на свидетел. В конкретния случай от една страна нито нарушителят е открит, нито са положени усилия след констатиране на нарушението да бъде издирен същият за връчване на покана, нито се доказва, че същият е окрит и след установяването му е направил 4 изрично волеизявление, че отказва да я получи. Това се установи от показанията на св. Г., според когото констативният протокол и поканата са съставени в един и същи ден и свидетелят не е присъствал на отказ на лицето, до което е адресирана поканата, да я получи. Все в същата насока са и показанията на разпитаната по делото в качеството на свидетел Д. Т.

Семерджиева, според която жалб. А. не е била известявана, че трябва да си стои вкъщи за проверка нито е получавала покана да се яви за връчване на акт.

Поради опорочаване на процедурата по уведомяване на лицето за явяване за съставяне на АУАН е опорочена и процедурата по самото съставяне на същия.

Независимо, че съставянето на АУАН е удостоверено с подписа на св. С. С.Щ., то тъй като поканата въобще не е стигнала до знанието на нарушителя поради неправилно удостовереното в нея, че нейният адресат отказва да я получи, АУАН е съставен в нарушение на процесуалните правила за съставянето му. Със съставянето на въпросния АУАН в отсъствието на нарушителя е допуснато нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, тъй като е лишило наказаното лице от правото му актът да му бъде предявен за запознаване със съдържанието му, да впише обяснения или възражения непосредствено при съставянето му. Лишаването на наказаното лице от участие в административнонаказателното производство още към момента на образуване на производството със съставянето на АУАН сочи на нарушение от страна на контролните органи на правилата, регламентирани от законодателя като такива с особено формален характер, което нарушение рефлектира негативно върху възможността за реализиране на правото на защита на наказаното лице още в началната фаза на процеса. Издавайки наказателното постановление, без да отчете тази незаконосъобразност на съставения акт, административнонаказващият орган е допуснал нарушение, което е съществено. В този смисъл са налице основания за отмяна на обжалваното пред районния съд наказателно постановление.