Определение № 37458 от 13.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37458 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело №

20251110139060 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 230, ал. 1 ГПК и чл. 140 ГПК.

С Определение № 45769/03.11.2025 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 1461/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, II г. о., образувано по молба на ответното дружество за отмяна на влязлото в сила Решение № 20066789/12.11.2022 г. по гр. д. № 48585/2020 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният между същите страни иск по чл. 108 ЗС относно процесния имот. При спирането съдът е приел, че изходът на производството по отмяна е преюдициален за претендираното обезщетение за лишаване от ползване, като е предвидил продължаване на спирането при евентуална отмяна и връщане на ревандикационното дело за ново разглеждане.

С Решение № 553/08.09.2026 г. по гр. д. № 1461/2025 г. ВКС, II г. о., е оставил без уважение молбата на ****************** за отмяна на посоченото влязло в сила решение.

С молба от 15.09.2026 г. ищците са поискали възобновяване на настоящото производство, а ответникът също е заявил, че не съществуват пречки за това. С оглед изложеното съдът намира, че основанието за спиране е отпаднало и са налице предпоставките по чл. 230, ал. 1 ГПК производството да бъде възобновено.

Делото е образувано по искова молба на И. Й. С., Е. А.-************, Б. В. С., З. К. Г., К. С.

С., С. К. К., А. Т. К., Ч. Т. К., Г. К. Х. и Т. И. срещу ******************. Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за общо 12 000 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот за периода 01.07.2020 г.

– 30.06.2025 г., разпределено съобразно претендираните идеални части, ведно със законната лихва от предявяването на исковете до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор чрез адв. М. С., с който признава допустимостта на исковете, но оспорва основателността им и претендираните размери. Поддържа отговора и с допълнителна молба след постановяване решението на ВКС.

Предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за 1 изясняване на спора и следва да бъдат приети. За определяне на пазарната стойност на ползването на имота за исковия период са необходими специални знания, поради което следва да бъде допусната поисканата от ищците съдебно-оценителна експертиза. Депозитът от 280 евро следва да се разпредели между ищците съразмерно на квотите им от съсобствеността.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по гр. д. № 39060/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 33-ти състав, спряно с Определение № 45769/03.11.2025 г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит.

ПРИЕМА представените от ищците с исковата молба писмени доказателства, както и представените от ответника с отговора и допълнителните молби писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза, която след запознаване с материалите по делото, да определи средната месечна пазарна наемна стойност на процесния недвижим имот – реална част с площ 1083 кв. м, индивидуализирана с проектен идентификатор ***, за периода 01.07.2020 г. – 30.06.2025 г., съобразно местоположението, характеристиките, фактическото му състояние и обичайното предназначение, както и общата пазарна стойност на ползването за този период. Да посочи използваните сравними пазарни данни и методика.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-оценителната експертиза Сашо Христов Николов.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за експертизата в общ размер на 280 евро, вносим от ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с представяне на доказателства за внесените суми, както следва:

И. Й. С. – 35,00 евро (1/8 ид. ч.);

Е. А.-************ – 17,50 евро (1/16 ид. ч.);

Б. В. С. – 17,50 евро (1/16 ид. ч.);

З. К. Г. – 35,00 евро (1/8 ид. ч.);

К. С. С. – 35,00 евро (1/8 ид. ч.);

С. К. К. – 23,34 евро (1/12 ид. ч.);

А. Т. К. – 23,33 евро (1/12 ид. ч.);

Ч. Т. К. – 23,33 евро (1/12 ид. ч.);

Г. К. Х. – 35,00 евро (1/8 ид. ч.);

Т. И. – 35,00 евро (1/8 ид. ч.).

УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за внесения депозит и да депозира заключението си най-късно една седмица преди съдебното заседание. При необходимост от допълнителни документи да уведоми своевременно съда.

2

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищците, а спорът се разрешава окончателно.

На основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците твърдят, че притежават при квоти съответно 1/8, 1/16, 1/16, 1/8, 1/8, 1/12, 1/12, 1/12, 1/8 и 1/8 идеални части от недвижим имот в гр. София, район „Подуяне“, местност ***********, представляващ реална част с площ 1083 кв. м и проектен идентификатор *** по скицапроект на АГКК. Позовават се на реституционно придобивно основание и на влязлото в сила Решение № 20066789/12.11.2022 г. по гр. д. № 48585/2020 г. на СРС, с което между същите страни е призната собствеността им върху имота и ответникът е осъден да им предаде владението. Сочат, че въпреки признатите им права ответното дружество продължава да владее и ползва имота, не го освобождава и не им заплаща обезщетение, поради което се обогатява за тяхна сметка без правно основание. Поддържат, че обогатяването се състои в спестения пазарен наем за ползването на имота през периода 01.07.2020 г. – 30.06.2025 г., а обедняването им – в лишаването от възможността сами да го ползват или да получават доход от него.

За посочения период ищците претендират от ответника обезщетение по чл. 59 ЗЗД в общ размер 12 000 лв., разпределено, както следва: И. Й. С. – 1500 лв.; Е. А.-************ – 750 лв.; Б.

В. С. – 750 лв.; З. К. Г. – 1500 лв.; К. С. С. – 1500 лв.; С. К. К. – 1000 лв.; А. Т. К. – 1000 лв.; Ч. Т. К. – 1000 лв.; Г. К. Х. – 1500 лв.; Т. И. – 1500 лв., ведно със законната лихва върху всяка главница от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират и разноски.

Ответникът ****************** оспорва основателността и размера на исковете.

Поддържа, че е собственик на недвижимите имоти с идентификатори *** и *** и намиращите се в тях сгради, придобити по давност, които преди това били собственост на „ПЕЩОРЕМОНТ“ АД, придобило правата си във връзка с преобразуването на държавно предприятие и последвалата приватизация. Оспорва материалноправната легитимация на ищците, като твърди, че имотите били включени в активите на приватизираното дружество и за реституционните им претенции съществувал специален обезщетителен ред.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация:

Предявени са десет субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на получено без основание имуществено обогатяване от ползване на чужд недвижим имот през периода 01.07.2020 г. – 30.06.2025 г., ведно с акцесорно претендираната законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – признати права и безспорни обстоятелства:

Между страните е безспорно, че по гр. д. № 48585/2020 г. на СРС е постановено Решение № 20066789/12.11.2022 г. по иск по чл. 108 ЗС за процесния имот. Отделя се като безспорно, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота, като спорни остават релевантният обем и период на ползване и предпоставките и размерът на търсеното обезщетение. С Решение № 553/08.09.2026 г. на ВКС молбата за отмяна на решението по чл. 108 ЗС е оставена без уважение.

3

По чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК – доказателствена тежест и указания:

В тежест на всеки от ищците е при условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи претендираното по чл. 59 ЗЗД вземане – своето право да се ползва от процесния имот съобразно дяла му, фактическото ползване на имота от ответника през посочения период и обема на това ползване, обогатяването на ответника чрез спестяване на разходи за пазарен наем, съответното имуществено обедняване на ищеца, причинната връзка между тях, липсата на правно основание за имущественото разместване, както и размера на дължимото обезщетение, ограничен до по-малката стойност на обогатяването и обедняването. Ищците следва да установят пазарната стойност на ползването за процесния период и съответстващата на всеки от тях част от претендираната сума. За присъждане на законната лихва следва да установят началния момент, от който я претендират, и съществуването на съответното изискуемо парично задължение.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава правоизключващите, правопогасяващите и правоотлагащите си възражения, включително наличието на годно правно основание да ползва чуждия имот без заплащане, извършено плащане, погасяване по друг способ или други конкретни обстоятелства, ограничаващи ползването или размера на претенциите.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по проекта за доклад и доказателствените указания и да предприемат необходимите процесуални действия, като при непосочване и непредставяне на доказателства съобразно дадените указания губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес; при неизпълнение съобщенията ще бъдат приложени към делото и ще се считат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че могат да използват процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА НА ИЩЦИТЕ че най-късно в първото открито съдебно заседание могат да изразят становище по отговора и да посочат и представят доказателства във връзка с направените оспорвания и възражения, както и да оспорят истинността на представени с отговора писмени доказателства.

УКАЗВА НА ИЩЦИТЕ че ако не се явят в първото заседание, не са взели становище по отговора на исковата молба и не са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение при законовите предпоставки.

На страните да се връчи препис от определението. Съобщенията до ответника да се връчват чрез адв. М. С. С. на посочения съдебен адрес и съобразно заявения начин за електронно връчване.

На ищците да се връчи препис от отговора, ако вече не е връчен.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________