Решение № 1137 от 19.10.2015, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Перник, 19.10.2015 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 01.10.2015г., VІІІ-ми състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Кристиан Петров при секретаря А.В. като разгледа гр.дело № 3490 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата по извършване.

С влязло в сила решение № 109/12.02.2014 г., постановено по настоящото дело между съделителите е допусната делба на следните имоти: 1/ масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от три етажа и таван; 2/ масивен гараж със застроена площ от 27 кв.м. и 3/ стопанска сграда със застроена площ от 76 кв.м., построени в урегулиран поземлен имот, представляващо дворно урегулирано място с площ от 585 кв.м., находящо се в землището на с. Д., общ. Перник и означено по скица като УПИ ХVІ-1290 в кв. 52 по плана за регулация и застрояване на с. Д., общ. Перник, утвърден със Заповед № 437/05.03.1999г., без терена, при квоти: 2/4 идеални части за К.А.В., 1/4 идеални части за И.С.В. и 1/4 идеални части за А.С.В..

В първото по делото заседание са приети за разглеждане искания за възлагане на масивната жилищна сграда по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК са направили всеки от съделителите, като И.В. и А.В. искат възлагане на втория, съответно първия етаж от сградата ведно със съответните идеални части от собствеността върху сутерена като прилежаща част към етажите, а К.А.В. иска възлагане на първия етаж от жилищната сграда.

Съделителите И.В. и А.В. в срока по чл. 346 ГПК са направили искане за заплащане от ищеца съобразно делбените му квоти на стойността на извършени от тях необходими разноски и подобрения в съсобственото дворно място и на общите части на масивната жилищна сграда (подробно описани по вид и стойност в писмена молба – л. 145-150 по делото) в размер на 16 060 лева. Съделителят А.В. в срока по чл. 346 ГПК е направил искане за заплащане от ищеца съобразно делбените му квоти на стойността на извършени от него необходими разноски и подобрения на първия етаж от масивната жилищна сграда (подробно описани по вид и стойност в писмена молба – л. 145-150 по делото) в размер на 22 800 лева. Съделителят И.В. в срока по чл. 346 ГПК е направил искане за заплащане от ищеца съобразно делбените му квоти на стойността на извършени от него необходими разноски и подобрения на втория етаж от масивната жилищна сграда (подробно описани по вид и стойност в писмена молба – л. 145-150 по делото) в размер на 40 368 лева. Ответниците предявяват и възражение за право на задържане на предоставения в дял на ищцата имот за подобренията, което са направили до заплащане на сумата, на основание чл. 72, ал.3 от ЗС.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По искането на съделителите за възлагане на първия, съответно втория етаж от масивната жилищна сграда по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК:

Основателността на искането по чл.

349, ал.2 ГПК е обусловена от доказване от съделителя с възлагателна претенция на следните кумулативни предпоставки: имотът да е жилище, което е неподеляемо; съсобствеността да произтича от наследяване; заявилият претенцията да е живял в жилището към момента на смъртта на наследодателя и да няма друго жилище. Липсата на което и да е от изброените условия, води до неприложимост на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК, респективно - обосновава отхвърляне на искането за възлагане като неоснователно.

Сградите, предмет на делбата, включително и масивната жилищна сграда, по своя характер са наследствени. Констатациите, съдържащи се в изслушаните по делото технически експертизи, налагат категоричен извод, че масивната жилищна сграда не може да бъде поделена така, за да може всеки от съделителите да получи дял в натура, тъй като масивната жилищна сграда представлява две самостоятелни жилища – първият и вторият етаж, а сутеренният такъв – не е самостоятелен жилищен имот и не би могъл да бъде обособен в самостоятелно жилище (чрез одобряване на архитектурен –инвестиционен проект), защото не би отговарял на строителните правила и норми за самостоятелно жилище, т.е. жилищната сграда е неподеляема на три дяла, колкото са съделителите. В тази връзка следва да се подчертае, че дори и да бе налице техническа възможност (каквато експертизите отричат), необходимо е и дяловете да са обособими без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените при спазване на строителните правила и нормативи (чл. 203, ал.1 ЗУТ). Въз основа становището на експертизите, съдът възприема, че преустройствата биха били значителни, а неудобствата - по-големи от обикновените, тъй като не се установява да са изпълними условията на чл. 72, ал.3 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, с оглед това, че светлата височина на всяко от помещенията на сутерена не отговаря на минимално изискуемата по закон.

Ищцата е направила искане за възлагане на първия жилищен етаж от масивната жилищна сграда по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, но не е провела доказване по безспорен начин, че към момента на откриване на наследството на наследодателите си А. В. и В.В. е живяла в масивната жилищна сграда, а още по-малко на първия етаж от нея. В тази връзка липсват каквито е и да доказателства установяващи изискването при откриване на наследството ищцата да е живяла в жилището на наследодателя, разбирано като трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение, поради което искането за възлагане е неоснователно.

Ответницата И.В. е направила искане за възлагане на втория жилищен етаж от масивната жилищна сграда по реда на чл. 349, ал.

2 ГПК, но изрично по реда на чл. 176 ГПК сочи в съдебно заседание, че не е ползвала имота към смъртта на нейния наследодател, а към този момент е живяла в чужбина. В тази насока са и показанията на св. Василка Стоилова – л.

136 от делото, според която „в къщата живееше С. (бащата на ответниците) с майка си и баща си, като И. и А. никога не са живели в тази къща до смъртта на баба си и дядо си”. При тези обстоятелства и с оглед липсата на доказателства да е живяла в имота при откриване на наследството, както и отрицателното условие да няма друго жилище са достатъчни да обосноват извод за неоснователност на искането по чл. 349, ал.2 ГПК.

Съдът намира за неустановено по делото ответникът А.В. да е живял в имота (първият етаж), чието възлагане иска по чл. 349, ал.2 ГПК към момента на смъртта на неговия наследодател. Напротив - според показанията на св. Василка Стоилова (л. 136 от делото) „в къщата живееше С. (бащата на ответниците) с майка си и баща си, като И. и А. никога не са живели в тази къща до смъртта на баба си и дядо си”. Същевременно останалите гласни доказателства единствено установяват, че след смъртта на общия наследодател В.В., ответникът А.В. е извършвал значителни подобрения в съответния етаж и го преустроил по свое разбиране, но не може да обоснове безспорен извод, че е налице изискването на чл. 349, ал.

2 ГПК ответникът А.В. да е ползвал делбеното жилище за задоволяване на жилищните си нужди към момента на откриване на наследството, а следователно претенцията за възлагане е неоснователна. Освен това по делото липсват декларирани данни за установяване на обстоятелството, че претендиращият възлагането съделител не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата при липса на други данни и доколкото по делото не е установено противното.

Неоснователността на възлагателните претенции налага съдът да обсъди възможността за приложение на останалите законови способи за извършване на делбата.

Относно способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършване на делбата според чл. 69, ал. 2 ЗН е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Когато до делба са допуснати няколко имоти (самостоятелни обекти на собственост), съществува възможност всеки от съделителите да получи реален дял

(допуснатите до делба имоти да съответстват на броя на съделителите) и направените претенции за възлагане по реда на чл. 349 ГПК не са уважени, основният начин на извършване на делбата е този по чл. 352 ГПК, т. е. съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий. Извършването на делбата не чрез жребий, а чрез разпределение от съда – чл. 353 ГПК, е тогава приложимо, когато е налице една от двете алтернативни предпоставки - или невъзможност да се тегли жребий, или голямо неудобство за това. Разбира се и в хипотезата на чл. 353 ГПК важи изискването допуснатите до делба имоти да съответстват на броя на съделителите.

В случая съделителите са трима, колкото са и допуснатите до делба имоти - жилищната сграда и гараж, представляващи три самостоятелни обекти на собственост, тъй като както се посочи по-горе масивната жилищната сграда представлява две самостоятелни жилища и е неподеляема на три дяла, колкото са съделителите, а няма спор, че гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост, като гаражът и стопанската постройка към него, представляват самостоятелна архитектурна единица, която може да бъде обект на делбеното производство като цяло.

В случая съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно с оглед обстоятелството че макар и имотите (самостоятелните обекти на правото на собственост) да са толкова на брой, колкото и съделителите, то са налице съществени различия в цените на допуснатите до делба имоти и на разлики в размера на частите на съделителите.

Евентуалното теглене на жребий, преценено след съвкупно обсъждане на събраните по делото доказателства, според съда би било и много неудобно по смисъла на чл.

353 ГПК поради следното: от събраните доказателства (свидетелски показания, писмени доказателства и изслушаните експертизи) се установява, че съделителите преди предявяването на иска за делба са извършили фактическо разпределение помежду си на масивната жилищна сграда (в този смисъл доказателство е и нот. акт за извършената доброволна делба на сградата – л. 3-4 от делото) като ответникът И.В. е живяла и продължава да живее на втория етаж от масивната жилищна сграда, а на първия етаж е живял и продължава да живее ответникът А.В., като освен ползвайки фактически втория, съответно първия етаж от масивната жилищна сграда, всеки от тях е извършвал и значителни подобрения в съответния етаж и са ги преустроили по свое разбиране. В тази връзка, тегленето на жребий би могло да доведе до нецелесъобразно разпределение на имотите, ако в дял на ищеца се падне първият или вторият етаж, а в дял на ответника А.В. – вторият, респ. в дял на ответника И.В. – първият етаж, което би довело до усложнения в отношенията между съделителите и до редица неудобства чрез предизвикване на значителни имуществени спорове, които биха били избегнати при разпределение на имотите по чл. 353 ГПК, в който смисъл са указанията в т.5 ППВС № 7/73г. Поради това съдът счита, че следва да разпредели имотите между съделителите по реда на чл.

353 ГПК, ръководейки се от установеното по делото фактическо положение.

Обстоятелството, че единият от дяловете включва имоти от различен вид (гараж и стопанска постройка), не изключва способа за разпределяне по чл. 353 ГПК, след като не се нарушава равноправието между съделителите, при положение че в делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки съделител може да бъде отреден дял в натура (Решение № 102 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 490/2012 г., I г. о., ГК). Противното на първо място не почива на закона, защото чл. 353 ГПК не установява изискване за еднородност на всички дялове; достатъчно е спазване на принципа за равноправие между съделителите, изискващ съставянето на реални дялове за всички, и следователно не е налице основание за разширително тълкуване на изключителни норми, каквито са тези за способите за извършване на делбата. На следващо – не отговаря на логическото и систематично тълкуване, защото именно наличието на съществени различия в цените на имотите (което в повечето случаи като настоящия означава нееднородност на всички дялове) и на разлики в размера на частите на съделителите (както в настоящия случай), е основание за невъзможност за теглене на жребий, т.е. би се обезсмислило приложението на чл. 353 ГПК. Не на последно място следва да се изтъкне, че варианта за еднородност на всички дялове противоречи на принципа на справедливостта – ще се получи облагодетелстване на онзи, за който не са налице условията на чл. 353 ГПК, във вреда на друг, за който са налице, поради което не случайно в Решение № 285 от 9.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 760/2000 г., I г. о. се посочва, че когато са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба има приоритет пред другите способи за извършването й.