Решение № 260299 от 01.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№260299 01.07.2021г., гр.

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав

На петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

Председател: Пенка Стоева

Секретар:

Тодорка Мавродиева като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева търговско дело №104 по описа за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пряк иск на увредено лице срещу застраховател, основан на чл.432,ал.1 във вр. с чл.477 и следв. от КЗ.

Ищецът В.Г.Б., ЕГН **********,***, офис 4, адв.Л.М. и адв.Х.М., моли съда да осъди ответника ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК

*********, с адрес: гр.София, район Искър, бул.“Христофор Колумб“№43, да му заплати по сметка *** в „Юробанк България“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „М. и Д.“, сумата от 54 600лв., съставляваща разлика между определеното му и изплатено от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 400лв., и претендираното от него като следващо му се такова в размер на 70000лв., ведно със законната лихва от датата 24.08.19г., на която от ответника е получено първоначалното му уведомление като увредено лице. Основал е иска си на обстоятелствата, че докато пресичал на кръстовище от ляво на дясно, като пешеходец, на пешеходна пътека, на зелена за него и на червена за автобус светлина, бил блъснат и паднал на една страна, при което понесъл телесни увреждания и претърпял свързани с тях неимуществени вреди, при птп, състояло се на ***г., в гр.***, причинено от

М.Х.Р. при управление на мпс- „Исузу

Новобус“ с рег.№***, което към датата на птп е било с валидна задължителна застраховка гражданска отговорност по полица ***/***/*** при ответното дружество, поради което отнесъл към него претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, но не е съгласен с определеното му и получено от ответника обезщетение в размер на 15 400лв., поради което отнася спора за разликата пред съда. Оспорва наведените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания и възражения /виж искова и допълнителна искова молба, съответно на л.2-л.6 и л.90-л.92/.

Пледира по същество за уважаване на иска и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 15.06.21г. /л.351/. Развива съображения и с писмени бележки вх.№277862/22.06.2021г.

В срока по чл.367,ал.1 и чл.373,ал.1 от ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№14275/04.06.20г. и отговор на допълнителната искова молба с вх.№20702/22.07.20г., с които е оспорил предявения иск като изцяло неоснователен /виж двата отговора съответно на л.79-л.80 и на л.116/

Оспорил е твърденията на ищеца, че е бил ударен като пешеходец на пешеходна пътека, докато пресичал на зелен за него сигнал на светофарната уредба, и е навел в тази връзка твърдението, че е участвал в движението като велосипедист, управлявал е велосипеда се в непосредствена близост до спрелия на червен светофар автобус, а при потегляне на автобуса е загубил равновесие и е паднал наляво, вследствие което, при липса на вина на шофьора на автобуса, е получил процесните телесни увреждания.

В случай, че ищецът успее да докаже основанието на иска си, е повдигнал възражение за съпричиняване на вредите от него, тъй като не се е движел най-близо до дясната граница на платното за движение, в нарушение на чл.80,т.2 от ЗДвП, превозвал е предмети, които са пречели на управлението на ппс, в нарушение на чл.81,т.4 от ЗДвП, при извършване на маневрата заобикаляне на престояващо мпс не е контролирал непрекъснато велосипеда, с което е нарушил чл.20,ал.1 от ЗДвП, и с всичко описано е съпричинил както птп, така и вредоносния му резултат.

В случай, че се стигне до обсъждане на въпроса за размера на обезщетението, е посочил, че същото следва да се бъде в определения вече от него и изплатен размер, който е достатъчен да възмезди ищеца.

Оспорва да дължи търсената лихва за забава, както поради неоснователност на главната претенция, тъй и защото на практика не е изпадал в забава за плащане на търсеното обезщетение, доколкото с писмо от 13.01.20г. е изискал от ищеца да посочи банкова сметка ***, сметката е посочена на 17.01.20г. и определената от него като обезщетение сума от 15 400лв. е била преведена по посочената му от ищеца банкова сметка, ***.

Не оспорва наличието при себе си на валидно застрахователно правоотношение за риска ГО на мпс „Исузу Новобус“ с рег.№***, към датата на птп.

Пледира по същество за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 15.06.21г. /л.254/.

Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, воден от следните съображения:

І.По допустимостта.

Описаните от ищеца обстоятелства, на които искът му е основан, го поставят в хипотезата на чл.432,ал.1 от КЗ и преди да го заведе, той е спазил изискването на чл.498,ал.3 от КЗ, но като е останал несъгласен с определеното му и изплатено от ответника обезщетение.

ІІ.По основателността.

1.В с.з. от 13.10.20г. съдът е приел без възражения от страните като окончателен проекта за доклад, съобщен им с Определение №1599/04.08.20г. по р.$$$, т.2, с който са посочени релевантните за иска и повдигнатите възражения факти и е разпределена тежестта за установяването им /виж определението на л.124-л.126 и протокола на л.150-л.151/.

В с.з. от 15.06.21г., на основание представено в същото от ищеца Решение №527/29.04.21г. по анд №1839/21г. на ПРС, съдът е изменил приетия по делото доклад, като е постановил, че това решение ще бъде зачетено от него в производството по отношение авторството и противоправността на деянието на подсъдимия, както и по отношение на вината, тъй че те следва да се считат за неподлежащи на доказване производството /виж решението на л.246-л.250 и протокола на л.255-л.257/.

2.Установи се по делото от фактическа страна, че:

2.1. С влязло в сила на 15.05.21г. решение №527/29.04.21г. по анд №1839/21г. на ПРС М.Х.Р. е признат за виновен в това, че на ***г., в гр.***, при управление на автобус „Исузу новобус“ с рег.№*** е нарушил правилата за движение на чл.5,ал.2,т.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП, задължаващи го да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и велосипедистите, и да избере скорост на движение, съобразена с ...конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да спре във всеки случай, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост е причинил на В.Г.Б., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в горната част, довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник за 7-8 месеца, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание глоба /виж л.247-л.250/;

2.2. По отношение на птп се установи, че най вероятен е следния негов механизъм:

Същото се е състояло около ***ч., в светлата част на деня, в зоната на кръстовището, образувано от бул.“ ***“, регулирано със светофарна уредба.

Автобусът е бил спрян в най-дясната от трите ленти за движение на платното за движение от юг на север, позволяваща движение напред и надясно и е потеглил от място. След около 3.10сек, когато след ускорение скоростта му е достигнала около 11.16км/ч, за водача на автобуса се е открила видимост наляво, при неизвестно стоящо в средната пътна лента ппс, от която посока, като водач на велосипед, ищецът Б. е предприел косо движение през кръстовището, от запад на изток, отляво надясно пред автобуса. Обстоятелството, че в автобуса е наличен преден ляв пилар А /предна лява колонка/, който ограничава видимостта на водача към определена зона от платното за движение в тази посока, не съставлява за него сляпа зона, защото той може винаги да промени положението на тялото си, за да я преобразува във видима, но в случая, той не е съобразил управлението на автобуса в градски условия с това ограничение на видимостта, и най-вече, не е реагирал своевременно на появилия се велосипедист, пресичащ косо през кръстовището, при която своевременна реакция би било възможно сблъсъкът да се избегне, а е реагирал малко по-късно, и така се е стигнало до удара, настъпил в предната лява част на автобуса и в дясната задна част на велосипеда, при който липсва контакт между автобуса и превозвания в предния кош на велосипеда товар. Така, до този сблъсък се е стигнало както поради предприетото от велосипедиста косо движение в зоната на кръстовището, в описаната вече посока, при налични в другите две пътни ленти неизвестни ппс, и поради забавената реакция на водача на автобуса, който по-късно от момента, в който се е открила видимост към велосипедиста, е задействал спирачната система, и като към този момент, предприетото вече екстремно спиране не е било в състояние да го предотврати /виж заключението на СМАТЕ на л.192-л.237 и кореспондиращите му показания на св.Р. в с.з. от 13.10.20г., като поради противоречие с тези две доказателства, както и защото не е възприела самия сблъсък, а по-късно е дошла на мястото на инцидента, не се ценят от съда показанията на св.М.Д., снети в с.з. от 12.01.21г., че след сблъсъка автобусът бил на самата пешеходна пътека, че предната му част застъпвала пешеходната пътека/.

Така, с приетото заключение, както и с показанията и на св.Р., и на св.Д., са оборени твърденията на ищеца в исковата молба, че участвал в птп като пешеходец, пресичащ на пешеходната пътека, когато бил блъснат, така и твърденията на ответника, че пострадалият като велосипедист ищец се е движил в посоката на движение на автобуса, в неговата пътна лента, но без да спази изискването да управлява велосипеда максимално вдясно, и че товарът, превозван в коша на велосипеда, е контактувал с автобуса и е станал причина за сблъсъка, а що се касае до това, да е станал причина за загуба на равновесие от велосипеда, това не се установи, като заключението сочи, че не може да се даде категоричен отговор без оглед на велосипеда, и така е останало установено само принципно, че кормилното му управление е чрез шарнирни връзки към предните колела и че дървените летви, поставени в предния кош, са били надлъжно сложени и прикрепени с колани към рамата на велосипеда.

2.3. Към датата на птп, автобус с рег.№*** е бил застрахован за риска задължителна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество- факт, изрично признат от ответника и приет за безспорен между страните в производството с доклада по делото.

2.4.При птп, освен счупването на лявата бедрена кост в горната и част, ищецът е претърпял още и контузия на гърба и на таза /виж заключението на л.192-л.237, епикризата на л.10, медицинската документация на л.27-л.59/.

Счупването на бедрената кост е наложило оперативна интервенция за фиксиране на фрактурата чрез метална остеосинтеза, като в първите два месеца след него крайникът не може да бъде натоварван и това възпрепятства самостоятелното извършване на някои ежедневни дейности. Обичайният възстановителен период от това счупване трае при нормално протичане около 3-4 месеца, като в него се включва и времето за извършване на физиотерапия с цел раздвижване на крайника, медицински данни за извършване на каквато липсват в кориците на делото /виж заключението на СМАТЕ/.

Болничният престой, при който е извършена оперативната намеса, е продължил от ***-***г., като в неговите рамки не са настъпили отклонения и усложнения на заболяването, констатирана е запазена циркулация и инервация на крайника и пациентът е изписан с подобрение, като са назначени два контролни прегледа, с необходимост от извършване на ново образно изследване, а доколкото конците не са били свалени, са дадени и препоръки за превръзки на 2-3 дни, за свалянето им на 14-я ден, както и да стъпва на крака 2 месеца, след което постепенно да го натоварва /виж епикризата на л.10/

2.5.След изписването от болница, ищецът бил в тежко състояние и на легло 2 месеца, като за него се грижели съпругата му, дъщеря му и внука му. Превръзките и свалянето на конците били извършени от хирург, при заплащане на частно, защото в болницата никой не бил им обърнал внимание, като до там се разкарвали с инвалидна количка. След това ищецът станал първо в леглото, а в следващите 2-3 месеца близките му сами го размачквали и раздвижвали, защото нищо не им било изписано в болницата, тъй че не са го водили на рехабилитация. Ходел по нужда на тоалетен стол, извеждали го на въздух и до болницата на инвалидна количка. Първо ползвал проходилка, а впоследствие бастун, с който се движи и досега, като останало накуцване, и като вече не можел да върви както преди. Освен това ищецът се сринал и в него вече нямало живец, и ако преди той помагал колкото може нещо да свърши, сега трябвало на него да помагат /виж показанията на св.М. Б., дъщеря на ищеца, в с.з. от 17.11.20г. на л.163лице- л.163гръб/.