Решение № 148 от 04.07.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. ЛЕВСКИ, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20244410100998 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и след постъпило възражение от страна на длъжника и дадени указания от съда, в указания срок, е депозирал исковата молба.

Твърди се, че на 27.12.2019 г. Б. Н. П. е сключил договор за потребителски кредит № 383217 със Сити Кеш ООД по силата на който е получил сумата от 1000 лв., срещу което се е съгласил да върне сумата в срок до 27.10.2020г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, и че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към П. на „АПС БЕТА България“ ЕООД, за което прехвърляне е уведомен длъжника по имейл. В исковата молба е, заявено искане, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, да приеме, че същият се уведомява за прехвърлянето на вземането с исковата молба по настоящото дело.

Твърди се, че и до момента на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си по договора за кредит.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца паричното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 861/2024 г. на РС Левски, а именно сумата от 1000 лв. – представляваща главница, сумата от 237,99 лв. – представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 27.12.2019 г. до 27.10.2020 г., законната лихва за 1 забава върху главницата в размер на 317,80 лв. – за периода от 27.10.2020 г. до 02.10.2024 г., сумата от 653,26 лв. – представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от Сити Кеш ООД, сумата от 1102,01 лв. – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията. Претендират се и направените деловодни разноски както в заповедното, така и в настоящото производство.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е представил отговор на исковата молба, в който е изразено становище. Заявява се, че от връчените на адвоката доказателства към исковата молба не са представени такива, установяващи че конкретното вземане на цедента е прехвърлено на цесионера, че липсва посоченото в договора Приложение № 1, както и други доказателства в тази насока. Заявява се, че ако съдът приеме, че искът е допустим, то от приложените към делото доказателства не се установява по безспорен начин дължимостта на исковата сума, както и размерът на задължението на заемателя. Заявява се, че не са налице данни дали заемателя въобще е правил вноски по заема, кога и в какъв размер, както и че не са налице доказателства относно размера на лихвите и неустойките, начислени от ищеца.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Моли се съда да постанови решение, с което да прекрати производството по делото като недопустимо, а алтернативно да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. 861/24 г. на РС Левски е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 462/01.11.2024 г., с която е разпоредено Б. Н. П. от гр. Белене да заплати на „АПС БЕТА България” ЕООД сумата от 1200 лв., представляваща главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва считано от 28.10.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 653,26 лв. представляваща такси, сумата от 1102,01 лв., представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит 383217, сумата от 237,99 лв. – представляваща договорна лихва за периода от 27.12.2019 г. до 27.10.2020 г.; сумата от 317,80 лв. – представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2020 г. до 02.10.2024 г., както и направените деловодни разноски включващи държавна такса в размер на 66,20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Съобщението за издадената заповед е връчено на лицето, посочено като длъжник при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК.

С разпореждане е указано на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в 1 месечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата д.т., след което в указания срок е депозирана искова молба, въз основа която е образувано настоящото производство и кредитора е предявил 2 иск за вземанията, които е претендирал със заявлението по чл. 410 от ГПК и за които е издадена заповед за изпълнение, като се претендират и направените деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Видно от представения по делото договор за паричен заем кредирект № 383217 е, че на 27.12.2019 г. е сключен договор между Б. Н. П. и „Сити Кеш“ ООД, по силата на който на П. е предоставена в заем сумата от 1000 лв., която заемателя следва да върне на заемодателя на 10 месечни вноски, с фиксиран ГЛП по заема – 40,05 % и посочен ГПР 48,02%.

В т. 6.1. от договора е предвидено, че заемателя се задължава в срок от три дни считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящи на условията на чл. 33 ал.1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/, а в т. 6.2. от договора е предвидено, че при неизпълнение на т. 6.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1102,01 лв. Посочено е, че неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателя се счита за уведомен за нейното начисляване.

Видно от погасителния план инкорпориран в договора за паричен заем е, че в същия е посочена сума за неустойка разпределена към месечните вноски, като общата сума за неустойката е 1102,01 лв., а общата сума на вноските с неустойка е 2340 лв.

По делото представения договор за паричен заем е без положени подписи, но като доказателство към исковата молба е представен документ „лог файл по договор за паричен заем 383217“ установяващ, че процесния договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние и същия попада в приложното поле на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В приложимите към процесния договор за паричен заем общи условия /представени по делото/ е предвидено, че кандидатстването за заем се извършва посредством създадената за това електронна платформа, като искането за предоставяне на кредит се попълва лично от заемателя, че заемодателят изпраща на посочена от заемателя електронна поща цялата необходима преддоговорна информация, заедно с общите условия, стандартен европейски формуляр и проект на договора, че с натискането на бутона „изпрати“ заемателят декларира, че приема така предоставените му условия. При одобрение на сключването на договора за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация.

Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ от сключване на договор за заем по реда и начините описани в общите условия.

3

Предвид това, че процесният договор е сключен от разстояние, то е обяснимо защо същият не носи подписа на никоя от страните, като това не е основание да се приеме, че между тях не се е породила облигационна връзка.

Напротив, видно от представения с исковата молба и неоспорен от ответника в срока по чл. 131 от ГПК, документ „лог файл“ е, че със същия се установява хронологията на кореспонденцията между страните, включително с посочване на часове на съответните операции по повод сключване на процесния договор.

От въпросният документ е видно, че до ответника на посочен от него електронен адрес са изпратени договор за паричен заем, общи условия, стандартен европейски формуляр и погасителен план. В посочения „лог файл“ се съдържа достатъчен обем лични данни на ответника /ЕГН, № на лична карта, информация, че личната карта е валидна, телефон, адрес, и други/, от които следва логичния извод, че именно ответника е провел съответната кореспонденция по сключване на договора с ищцовото дружество. По делото не са представени доказателства ответника да е подавал сигнал пред компетентните органи да е изгубил по някакъв начин личната си карта, или да е установил друго лице да се е ползвало от същата.

Видно от представените по делото доказателства – представена разписка, а това е отразено и в представения „лог файл“ е, че ищцовото дружество е превело в полза на Б. Н. П., с ЕГН идентичен с ЕГН на ответника сумата от 1000 лв. към Easy Pay, с описание в разписката „заем съгл. Дог.

383217“. Получаването на сумата би могло да се усвои на каса на Easy Pay срещу представена лична карта за установяване самоличността на лицето, получаващо сумата. Действително по делото няма представени доказателства ответника да се е явил на каса на Easy Pay, за да получи преведената в негова полза сума и да се е подписал за получаването на тази сума, но получаването на сумата на каса е отразено в системата /регистрирано като извършено действие от представения „лог файл“/.

Изложеното води до несъмнения извод, че действително ответника и „Сити Кеш“ ООД са били в договорни правоотношения, произтичащи от представения по делото Договор за паричен заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 1000 лв.

Както бе посочено по-горе видно от представения по делото договор за паричен заем е, че със същия е предвидено заплащането на неустойка, която е включена в погасителните вноски и в резултат ответника съгласно този погасителен план следва да заплати сумата от 2340 лв., а не посочената сума като размер на отпуснатия заем – 1000 лв. Посоченият размер на ГПР в договора е 48,02%.

Съгласно предвиденото в т. 5 от договора е, че Годишният процент на разходите на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите – т.е. видно е, че посоченият ГПР в договора не отговаря на действителните годишни разходи по договора, които би направил ответника.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен 4 процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".