Решение № 74 от 23.05.2023, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Кубрат, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20223320100724 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявени за съвместно разглеждане обективно и субективно съединени искове, вкл. и насрещни съединени в условията на евентуалност, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищците – М. Ю. Н., ЕГН ********** и Е. А. Х.**, като твърдят, че двете заедно по наследство от Ю. Н. Х., поч. на ** г., са придобили правото на собственост върху:

Урегулиран поземлен имот I – 155 от кв. 32 по одобрения със Заповед № 65/ 03.05.1988 г.

ПУП на село Веселец, община Завет, област Разград, с адм. адрес в **, ул. **“ № 10, с площ от 1116 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ II – 154, и УПИ IX – 151, ведно с построените в него Жилищна сграда с декларирана застроена площ по данъчна оценка 74 кв.м., и второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 20 кв.м.; правото на собственост в полза на общия на ищците наследодател Ю. Н. Х. е удостоверено със съставен на 07.03.1998 г. НА за собственост № 90, том I, н.д. № 143/ 1998 г. на нотариус от състава на РС – Кубрат; през м. 09.2022 г. узнА., че по отношение на собствения им недвижим имот ответниците М. Н. А., ЕГН **********, и А. С. А., ЕГН **********, и дв. от ** твърдят че са придобил правото на собственост по давност, удостоверено в тяхна полза с приложения към исковата молба констативен НА за собственост № 133, том IV, рег.

№ 04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С. Садък, вписана в регистъра на НК с реж. № 004, район на действие съдебния район на РС – Кубрат, молят да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на процесния недвижим имот, придобит от тях по давност и наследство, и да 1 бъде отменен издадения в тяхна полза констативен НА № 133, том IV, рег. № 04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С. Садък. Искът намира правно основание в разпоредбата на чл.

124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. трето ЗС, във вр. с чл. 5 и чл. 9 ЗН, и чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ответниците М. Н. А., ЕГН **********, и А. С. А., ЕГН **********, и дв. от ** като твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, като правото си на собственост са придобили първата по наследство – за 1/ 4 ид. част, а за разликата и двамата по давност, упражнявайки фактическа власт върху него за времето от смъртта на С. Ю. – майка на ответницата М. Н. А., поч. през 1996 г., и досега, както то е удостоверено с издаден в тяхна полза НА за собственост № 133, том IV, рег. № 04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С.

Садък, вписана в регистъра на НК с реж. № 004, район на действие съдебния район на РС – Кубрат, необезпокоявани от никой от останА.те наследници на Н.С.С., поч. на 30.05.1989 г. и С. Ю.а Ю., поч. на ** г., вкл. и от наследодателя на ищците Ю. Н. Х. – брат на първата ответница и син на общите наследодатели; възразяват, че Ю. Н. Х. и съпругата му Е. А. Х., не са упражнявА. фактическа власт върху имота и не са го придобили по давност, въпреки удостоверяването на права на собственост в тяхна полза с НА за собственост № 90, том I, н.д. № 143/ 1998 г. на нотариус от състава на РС – Кубрат, поради което като молят за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, и 2/ предявяват насрещни искови претенции, съединени в условията на евентуалност – 2.1. да бъде установено по отношение на ищците М. Ю. Н., ЕГН ********** и Е. А. Х., ЕГН **********, и дв. от **, че те не са собственици по давност и наследство на процесния недвижим имот; в случай на отхвърляне на тази искова претенция, претендират 2.2. да бъде установено по отношение на ищците М. Ю. Н., ЕГН ********** и Е. А. Х., ЕГН **********, и дв. от **, че те не са собственици на процесния недвижим имот над притежаваната от тях по наследство ¼ ид. част от имота, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.77, предл. второ и трето ЗС, във вр. с чл. 5 ЗН, и чл. 537, ал. 2 ГПК.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобразявайки ги със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба Скица № 555/ 24.11.2022 г. на Община – Завет, извлечение от разписния списък към ПУП – л. 11 – л. 13, и Удостоверение за данъчна оценка 6701000868/ 02.12.2022 г., се установява по несъмнен начин, че по одобрения със Заповед № 65/ 03.05.1988 г. ПУП на село Веселец, общ. Завет е регистриран към 03.05.1988 г. като обект на собственост процесния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот I – 155 от кв. 32 по одобрения със Заповед № 65/ 03.05.1988 г.

ПУП на село Веселец, община Завет, област Разград, с адм. адрес в **, ул. **“ № 10, с площ от 1116 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ II – 154, и УПИ IX – 151, ведно с построените в него Жилищна сграда с декларирана застроена площ по данъчна оценка 74 кв.м., и второстепенна постройка с декларирана застроена площ от 20 кв.м., деклариран като собствен на Н. Х. Ю.(Недко Севд. Севданов) от **, без документ за собственост;

2 по отношение на който с Декларация вх. № 377/ 15.08.2022 г. ответницата М. Н. А. е декларирала право на собственост в своя полза – за 2/8 ид.части; и на посочените от нея С.Н.А..нов – 2/8 ид.части, И. Н. Ю.ов – 2/8 ид. части, Е. А. Х. – 1/8 ид. част, и М. Ю. Н. – 1/8 ид. част, вс. като наследници на Н.С.С., съгласно Удостоверение за наследници № 178/ 15.08.2022 г. на Община – Завет, Кметство – **.

Между страните не се спори, а и се установява от съдържанието на приложените към исковата молба удостоверения за наследници, че: Н.С.С., ЕГН **********, б.ж. на ** в с.с., и оставил за свои наследници преживяла го съпруга – С. Ю.а Ю., която е починала на ** г., както и общите им четири деца: Ю. Н. Х., ЕГН ********** – баща и съпруг на ищците, поч. на ** г., С.Н.А..нов, ЕГН **********, М. Н. А., ЕГН ********** и И. Н. Ю.ов.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. А. Х., бивш съпруг на ищцата М. Н., и Н. М. С. – първи братовчед на отв. М. Н. А. и на брат й Ю.

Н., наследодател на ищците, се установява, че приживе на Н. Х.(Н.С.) и съпругата му С., единствен от децата им Ю. Н., заедно със семейството си, включващо съпруга и две деца, по волята на родителите е продължил да живее в общо домакинство с тях и в имота, който родителите му оставили за него, като най-голям от децата им; макар и след смъртта на Н., Ю. да се установил да работи като животновъд в с. Стражица, обл. Добрич, той не преустановил връзката си с имота и майка си – всяка седмица, през почивните дни, лично, и непрекъснато чрез децата си М. и Т., ползвал жилищната сграда, ремонтирал я през 1993 г. – направил основен ремонт на покрива на жилищната сграда, измазал я външно и вътрешно, укрепил с фазери таваните на жилищните помещения; обработвал празното място, всички заедно се грижели за възрастната му майка С.; и двамата свидетелстват, че до смъртта й системно за нея са се грижели Н. и членовете на семейството, и за кратко време – поради нейната старост и внезапно влошеното й здравословно състояние, дъщеря й М. е отвела в дома си в **, където тя починала – зимата на 1996 г.; погребението й било извършено в ** за сметка на сина й; непосредствено след смъртта на С., в отсъствието на Ю. и семейството му от имота, отв. М. Н. влязла в имота и взела "багажа на бабата“, което, видно от показанията на св. Х. Х. ядосало брат й Ю.; заедно със свидетеля, Н. отишъл при М. и й забранил да влиза повече в къщата и в имота, защото М. много добре знаела, че имота от родителите им е оставен на него – Ю.; през 1998 г. се снабдил с нотариален акт за собственост; поради отсъствието си от селото, дал ключ за входната врата на имота – дворното място, на братовчед си – св. Н. С., за да се грижи за него, както и да ползва мястото. Видно от показанията на последния, цитирам: „Къщата в село Веселец на ул. **“ е на Ю., защото преди да почине още ми беше поръчал аз да се грижа за къщата му.“; той му казал „къщата е моя“, каквото искаш сей, поради това обработвал мястото, отглеждал за себе си зеленчуци в градината, влизал и излизал от двора, заключвайки входната порта. Едва през миналото лято – през 2022 година, М. е изгонила св. Н. С. от имота и му е забранила да ползва градината; от други хора от селото и двамата свидетели разбрА., че М. е „прехвърлила къщата на себе си“ пред нотариус; приятел на св. Х., посочен с името Б. живеещ в **, му съобщил в телефонен разговор за случилото се, както и че и той бил повикан като свидетел 3 пред нотариус в гр. Кубрат, за да стане прехвърлянето, като за услугата М. му дала 50.00 лева.

От показанията на разпитаните по инициатива на ответниците свидетели – св. И. Ю., брат на ответницата и чичо на ищцата М., и св. З.А., не се установява ответниците да са упражнявА. фактическа власт върху процесния недвижим имот в нито един период от време от семейния си живот, от смъртта на родителите на М. - 30.05.1989 г. за баща й, и ** г. за майка й, който да е продължил 10 и повече години. Обратно на това се установи, че непосредствено след и по повод на женитбата си с А. А., М. Н. е напуснала имота на родителите си в **, установила се е да живее в дома му в друго село, а по – късно в **; за кратко време преди смъртта й С. се е ползвала от грижите на М. в дома й в **. Видно от показанията на св. Ю., който несъмнено след смъртта на баща им Н. е напуснал село Веселец, за да се установи при брат си Ю. също да гледа животни, а през 1991 г. е напуснал страната и се е установил трайно да живее в Р Турция, заедно с по – големия им брат – С.Н., цитирам: „За сега къщата е на М., преди беше на Ю.. Тази къща – те да се разберат, на мене не ми трябва съща, аз къща не искам.“; макар и да е знаел, че къщата Ю. има за своя, не му е предлагал да я продаде и да раздели парите от продажбата на четири, за да има за всички деца на общите им родители. Така и според показанията на св. А.: „След смъртта на майката, къщата остана празна – комина падна, гюрлюци. Н. – има предвид св. Н. С., сее градината, защото Ю. му е предложил да се грижи за двора и да сее, каквото има нужда; Н. до онази – 2022 г., се е грижил за имота, докато през същата година някой не му е забранил да влиза в него; свидетелства, че М. и мъжа й не са идвА. и не са ползвА. имота.

Видно от приложения към исковата молба Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 90, том I, н.д. № 143/ 1998 г. на нотариус от състава на РС – Кубрат, на 07.03.1998 г., в град Кубрат на основание свое постановление от същата дата – 07.03.1998 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка по цитираното нотариално дело и съгласно чл. 483 от ГПК(отм.), Ю. Н. Х. с пост. адрес в **, ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение и наследство на процесния недвижим имот – напълно урегулиран парцел № I – 155, кв. 32 по плана на село Веселец, общ. Завет, с построените в него полумасивна Жилищна сграда и стопански постройки, при посочени в акта съседи.

На 07.09.2022 год. с Молба – декларация, изходяща от ответницата М. Н. А., заверена с изх. № 94М – 778-3 от 24.08.2022 го., тя е поискала Нотариус С.Садък да установи правото й на собственост по отношение на същия, описан по – горе имот, тъй като го е придобила по давност, и да й бъде издаден нотариален акт за това. Към молбата си приложила описаните в нея документи, установяващи субекта – наследниците на Н.С.С., ЕГН **********, б.ж. на **, общ. Завет, поч. на 30.05.1989 г. в с.с., и наследници на преживялата го съпруга – С. Ю.а Ю., поч. на ** г., и обекта – УПИ № I – 155, кв. 32 по плана на село Веселец, общ. Завет, с построените в него Жилищна сграда и стопански постройки, при посочени в акта съседи, липсата на отрицателни предпоставки за придобиване по давност – удостоверения, че имота не е държавен или общински, удостоверение за данъчната му оценка, в което като 4 собственици са вписани пет физически лица, и след разпита на трима посочени от нея свидетели – непосочени по делото, нотариус С. Садък със свое Постановление от 07.09.2022 год., като приел, че от момента на смъртта на общите наследодатели – които не са посочени, владението на молителката М. А. върху имота е безспорно и явно, повече от 10 години, е осъществила изискванията на чл.79 ЗС и я признал за собственик по наследство – неконкретизирано от кого и в каква част, и давностно владение на процесния недвижим имот. За правото й на собственост на посочените основания съставил констативен нотариален акт № 133, том IV, рег. № 04872, н.д. № 531/ 2022 г. на нотариус С. Садък, вписана в регистъра на НК с реж. № 004, район на действие съдебния район на РС – Кубрат.