Определение № 407 от 07.04.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 206/2025
- Вид
- Определение № 407
- Подписан
- 07.04.2025
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Магдалена Димова Инджова, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 229 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 231 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 231, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 407 гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500206 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 231 ал. 1 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И., М. Б. и С. Б. срещу Определение № 16 от 06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 251/2023 г. по описа на РС – Сливница, с което производството по делото е прекратено, поради невъзобновяването му в шест месечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради прекратяване на производството преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК, в който може да се иска възобновяването му, като се поддържа, че този срок тече от влизане в сила, а не от постановяване на определението за спиране.
Въззиваемите страни не са депозирали становище по жалбата.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалбата е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана страна, против подлежащо на обжалване определение, като дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена изцяло, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
С Протоколно определение № 284 от 27.06.2024 г., постановено в съдебно заседание, в присъствието на страните и по искане на същите производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът изрично е указал на страните, че ако в шест месечен срок от датата на съдебното заседание никоя от страните не поиска възобновяването му, делото ще бъде прекратено. Определението е постановено в присъствието на 1 пълномощниците на страните и е влязло в сила като необжалвано на 04.07.2024 година.
Шестмесечен срок от спирането му изтекъл на 27.12.2024 г. /петък – присъствен ден/. В този срок никоя от страните не е поискала възобновяване.
Първоинстанционният съд обаче на 27.12.2024 г. не прекратил производството по делото и едва след изтичането на шестмесечния срок от спирането – на 03.01.2025 г., с молба жалбоподателите поискали на основание чл. 230, ал. 1 ГПК делото да бъде възобновено.
С обжалваното определение от 06.01.2025 г. РС – Сливница прекратил производството.
Постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно.
По въпроса относно момента, от който започва да тече шестмесечният срок по чл. 231, т. 1 ГПК, е налице непротиворечива практика на ВКС.
Съгласно определение № 536/18.12.2009 г. по ч. гр. д. № 460/2009 г. на ВКС, II г. о., последиците от спиране на производството настъпват от момента на постановяване на определението по чл. 229 ГПК. От този момент започват да текат и установените в процесуалния закон срокове за извършване на определени действия от съда и страните в случаите, в които това е изрично предвидено, включително и срокът по чл. 231, ал. 1 ГПК. Изложени са и съображения, че с разпоредбите на новия ГПК се цели установяване на процесуална дисциплина и в хипотези, при които едно процесуално действие е извършено по искане на страните, последните имат задължението да се запознаят с постановения от съда акт и да следят за изтичането на процесуалните срокове, които произтичат от това и обуславят настъпването на съответните правни последици, които законът свързва с тяхното процесуално поведение. Настоящият съдебен състав напълно възприема даденото разрешение, основаващо се на незабавното настъпване на ефекта на спиране на производството от момента на постановяване, а не от влизане в сила на определението за спиране, поради което и законоустановеният шестмесечен срок за прекратяване на последиците от спирането чрез искане за възобновяване на производството, също тече от този момент. В този смисъл и в Определение № 374 от 15.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1221/2014 г., I т. о., ТК е посочено, че да се приеме противното, би означавало възобновяването на производството да се обвърже и от времетраенето на процедурата по обжалване на определението за спиране, с което на практика ще се създаде предпоставка за различна продължителност на периода, в който производството по различните дела може бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК, което е в противоречие с целта на закона да ограничи периода, в който производството по делото е спряно и по него не могат да се извършват процесуални действия, освен изрично предвидените от закона. Възприемането на противната теза води и до нелогичния извод, че до влизане в сила на определението за спиране, страните не биха могли да искат възобновяване на производството по делото, тъй като няма да е започнал да тече срокът, в който може да се направи искането за възобновяване./ виж Определение № 374 от 15.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1221/2014 г., I т. о., ТК/. Така и Определение 2
№ 60398 от 16.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2267/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 186 от 10.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2339/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 161 от 28.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 107/2012 г., IV г. о., ГК./
Съгласно чл. 231, ал. 1, изр. 1 ГПК спряното по съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. В случая жалбоподателите са подали молба за възобновяване на спряното производство на 03.01.2025 г. след като шестмесечния срок от спиране на производството е изтекъл на 27.12.2024 г. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че въпреки че молбата за възобновяване на спряното производство е подадена преди да е влязло в сила определението за прекратяване на производството по делото, това обстоятелство е без правно значение, тъй като страната не е упражнила правото си на възобновяване на производството по делото в предвидения от закона срок (така и Определение № 569 от 9.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 486/2014 г., I т. о., ТК.)
Практиката последователно и еднозначно приема и ВКС многократно в свои актове е посочвал, че процесуалните срокове са периоди от време, през които съществува правото да се извърши определено процесуално действие, като бездействието на страната в течение на срока погасява правото да се извърши действието /чл. 64, ал. 1 ГПК/. В случая срока е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на страните да поискат възобновяване на производството, поради което правилно първоинстанционният съд е прекратил образуваното производство.
По изложените съображения, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16 от 06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 251/2023 г. по описа на РС – Сливница.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3