Решение № 127 от 08.03.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Враца, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20221420103075 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3959,51 лв. главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1202.46 лв. договорна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.02.2020 г. и 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2186,63 лв. лихва за забава за периода от 06.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда 28.06.2022 г.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. Л. К. за следните суми: 3959.51 лв. представляваща главница дължима по договор за паричен заем № ********, сключен на 29.11.2017 г. и Приложение № 1/29.10.2021 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г.;

1202.46 лв. договорна лихва за период от 05.05.2018 г. до 05.02.2020 г. ; 2186.63 лв. обезщетение за забава за периода от 06.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2022 г. до окончателното изплащането на задължението; разноските по делото – 146.97 лв. държавна такса и сумата от 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Срещу Заповедта за изпълнение с № 1200 от 29.06.2022 г. в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. След указание до ищеца, последният е предявил иск за установяване на вземането в законоустановения в чл.415 ГПК срок, предмет на издадената заповед за изпълнение, поради което предявените искове са допустими.

Ищецът твърди, че на 29.10.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк" 1

ЕАД, ЕИК 131134023 и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Б. Л. К., произтичащи от Договор за потребителски кредит № ****** от дата 29.11.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ТБИ/****** от дата 29.10.2021 г, изпратено с известие за доставяне.

Моли, в случай че съдът прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост, да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда.

Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от “Ти Би Ай Банк” ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката с Изх. № УПЦ-П-ТБИ/7000357766 от дата 29.10.2017 г. чрез Български пощи. Писмото е върнато в цялост с отбелязване „непотърсена“ пратка.

Посочва, че към настоящата искова молба представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на “Ти Би Ай Банк” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ТБИ/******* от дата 29.10.2021 г.. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея.

Излагат се твърдения, че процесното вземане произтича от сключен на 29.11.2017 г. Договор за потребителски кредит с № **** между Банката и Б. Л. К., съгласно който Банката е предоставила кредит в размер на 4480,00 лв., която сума представлява потребителски кредит за в размер на 4000 лв., /чл. 7,/ такса в размер на 480 лв., която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Ответникът се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 05.02.2020 г. /чл. 6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 234,65 лв., от които последната е изравнителна в размер на 234,71 лв. Така към датата на подписване на Договора, страните са уговорили Кредитополучателят /ответник да плати на Банката общата сума от 6100,96 лв. /чл.10 от договора/. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1 620.96 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.02.2020 г., на 26 броя месечни погасителни вноски, като първите 25 броя вноски са в размер на 234,65 лв., а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 234,71 лева.

Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 29,25 %. А в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочието.В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 05.01.2018 г., а последната е 05.02.2020 г.

Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответника възразява срещу допустимостта и основателността на иска, оспорва последния както по основание, така и по размер.

Оспорва обстоятелствата, посочени в исковата молба.

2

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 29.11.2017 г. между “Ти Би Ай Банк” ЕАД като заемодател и ответника Б. Л. К. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит с № ****** , съгласно който Банката е предоставила кредит в размер на 4480,00 лв., която сума представлява потребителски кредит за в размер на 4000 лв., /чл. 7,/ такса в размер на 480 лв., която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.Уговорено е, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент за срока на кредита в размер на 29,25 %. Годишният процент на разходите е определен на 49, 50%.

Приет като доказателство по делото е и рамков договор за прехвърляне на паричен заем /цесия/ от 31.01.2018 г. и Приложение № 1 към него от 29.10.2018 г., по силата на който договор заемодателят “Ти Би Ай Банк” ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Б. К..

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Прието по делото е и уведомително писмо, адресирано до ответника по делото, с което последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия. Видно от обратната разписки към писмото е, същото е върнато като непотърсено.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е установило, че на 29.11.2017 г. съгласно чл.7.1 и чл. 7.2 от Договора за потребителски кредит №. *******, Б. Л. К. в качеството си на Потребител е усвоил сумата по кредита, предоставена от Кредитора „ ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД.Посочено е също, че общата дължима от Потребителя сума е в размер на 6 100.96 лв. В сумата са включени сума в размер на 4 000.00 лева - главница, сума в размер на 480.00 лева - такса оценка на риска, която се изплаща от Потребителя в деня на усвояването на кредита и сума в размер на 1 620.96 лева - представляваща договорна лихва.

Вещото лице е изчислило, че ответникът е погасил по кредита сума в размер на 953.20 лева, от които: за главница сума в размер на 520.49 лева, за договорна лихва сума в размер на 418.50 лева и за наказателна лихва - сума в размер на 14.21 лв.

Размерът на лихвата за забава, който ответникът би следвало да дължи вследствие на забавено плащане на сумата за главница за периода от 06.05.2018 г. до 27.06.2022 г., при съобразяване е чл.6 от ЗМДВИПОРНС, представлява сума в размер на 1 529.91 лв.

Размера на дължимата главница представлява сума в размер на 3 959.51, представляваща разликата между сумата за главница по Договор в размер на 4 480.00 лева и изплатената от ответника сума за главница в размер на 520.49 лв.Дължимата възнаградителна лихва, изчислена за периода 05.05.2018 до 05.02.2020 г. е в размер на 1 202.46 лева - представляваща разликата между сумата за договорна лихва по Договор в размер на 1 620.96 лева и изплатената от ответника сума за договорна лихва в размер на 418.50 лв.Вещото лице е установило, че реално ГПР в проценти –възлиза на 51.94%.

Страните не са оспорили заключението на вещото лице, същото е прието и съдът го кредитира като правилно, обективно и пълно.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни 3 изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023 и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен кредит, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума в претендирания размер; настъпилата цесия между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за процесното вземане, както и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Установи се по делото, че ответникът и „ТИ БИ АЙ Банк" са страни по процесния договор с обективираното в него съдържание. Съгласно чл. 7.2.1 от договора, кредитът се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. От заключението по изслушаната ССч експертиза се установи, че средствата са преведени по сметка на кредитополучателя на 29.11.2017 година, с което се явява доказан първият елемент от фактическия състав на спорното материално право.

По делото няма спор, че кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Установи се също извършената цесия между кредитодателя, в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер, както и че последният е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия.Съдът приема и че извършената цесия е надлежно съобщена на длъжника с връчване на копие от исковата молба и приложенията към нея. В.т.см. Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о, съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като Факт от значение за спорното право.