Решение № 455 от 18.11.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Велико Търново, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Ирена Колева

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500858 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Предмет на подадената от името на ответника В. М. С. чрез пълномощника му – адвокат А. Ч. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 1159/11.10.2021 г. по гр.д. № 706/2021 г. на ВТРС, с което предявените срещу него по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК от „ПИБ“ АД-С. , искове , имащи за предмет претендирано вземане за сумата 3500 лева, представляваща просрочена главница по договор за издаване на международна дебитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 02.11.2017 г. , както и вземане за сумата 43,20 лева представляваща разноски за връчване на нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита , са уважени в своята цялост , с молба за отмяната му, отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, с присъждане на направените по производството разноски.

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, основани на доказателствена неустановеност на обстоятелствата за отпускане на кредит на претендираната сума и усвояването й и за настъпването на предсрочна изискуемост на кредитното задължение, липса на яснота с направените погашения кои елементи от дълга се погасяват , както и поради отреченото възражение за изтекла погасителна давност и нищожност на клаузите за договорен лихвен процент с надбавка за извършване на безналични плащания на ПОС терминал в размер на 16 % , за всички останали транзакции-18 % и за наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 % в противоречие с повелителните норми на чл.19, ал.4 и чл.19, ал.5 от ЗПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът чрез пълномощника си в качеството му на юрисконсулт е подал писмен отговор, съдържащ становище за съответствие на решението с доказателствата по делото и приложимите за случая материалноправни норми.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1

150 лева.

В с.з. пълномощниците на страните съответно поддържат и оспорват жалбата.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК искове за установяване на парични вземания , чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл. 430 ал. 1 ТЗ вр. чл. 4, вр. с чл.9 ЗПК/отм./, чл. 9, чл. 82 , вр. с чл.79 , ал.1, пр.2.ро ЗЗД.

Безпределното обжалване на решението в неговата цялост вменява на въззивния съд в служебен дълг да разгледа в пълен обем предмета на облигационноправния спор между страните- чл.269, изр.2-ро ГПК.

„ПИБ“ АД-С. чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. В. , твърди че на основание сключен с ответника В. М. С. договор за издаване на международна дебитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 96 РКО-А0498/02.11.2007 г. му е отпуснала паричен кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 1000 лева ,увеличен до 3500 лева с анекс от 26.03.2008 г. с първоначален срок на действие до 02.11.2009 г. автоматично продължаван съгласно ОУ на банката, който е могъл да усвоява многократно до пълния размер на кредитния лимит чрез кредитна карта .

В периода 03.12.2007 г. – 18.04.2018 г. . ответникът многократно е усвоявал средства до/ под кредитния лимит, но не е изпълнявал редовно задължението си по чл.4 от договора за погашения на кредита в сроковете и начините, предвидени в ОУ.

Кредитът е счетоводно възприет в състояние на просрочие считано от 19.12.2011 г. поради неплащане на падежа на договорената лихва в периода 19.12.2011 г.-18.04.2018 г. в размер на 27 753,81 лева- общо 77 месечни начисления , дължима на основание чл.7 от договора; наказателна лихва в размер на 25 278,62 лева за периода 06.01.2012 г. 12.03.2020 г. , дължима на основание чл.8 от договора ; наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. -06.07.2020 г. в размер на 99,67 лева ; договорна лихва за периода 13.03.2020 г. -13.05.2020 г. в размер на 110,54 лева ; непогасена годишна такса за поддръжка на кредита, дължима за 2010 г. и 2011 г. на основание чл.10 от договора в размер на 78 лева ; разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 43,20 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.07.2020 г.-22.07.2020 г. . в размер на 15,56 лева – или общия натрупан дълг възлиза на 56 879,40 лева . На основание т. 28 б. „а” от ОУ на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни карти с чип кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 07.07.2020 г. в резултат на връчена на 28.05.2020 г. нотариална покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ С.К., съдържаща волеизявление с такава облигационна насоченост .

Снабдил се е срещу длъжника със заповед за незабавно изпълнение на задължението за заплащане на главница в размер на 3500 лева и задължението за заплащане на разноските по връчването на поканата за доброволно изпълнение в размер на 43,20 лева по ч.гр.д. № 1686/2020г. на ВТРС, срещу която е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение .

Предвид гореизложеното , моли съдът да приеме за установено, че вземанията зачетени със заповедта за изпълнение, съществуват , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

2

Ответникът оспорва исковете с възражения , такива каквито са изложени в жалбата.

Фактите / обстоятелствата / – предмет на наведените в исковата молба твърдения са писмено документирани и убедително установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК пред/ от първоинстанционния съд/ включително и чрез заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза/, поради което въззивният съд, упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към констатациите им в мотивната част на обжалваното решение и е ненужно тяхното повторно изложение тук.

Отрицанието на факта на отпускане/ усвояване на кредит във вид на овърдрафт за сумата 1000 , а след това за сумата 3500 лева по картова разплащателна сметка на името на ответника и съответно потребителното й усвояване е лишено от елементарна логическа връзка с твърдението му , че е погасявал вноски по този договор.

Това е така , тъй-като никой не плаща нещо, което мисли , че не дължи или не знае , че дължи , т.е. в кръга на кредитно- заемните отношения: никой не връща нещо неполучено и не плаща лихви за нещо неполучено, т.е. ако не е получено/ усвоено/ те няма защо да се плащат , следователно плащането е доказателство за получаването му. Отделно от това предоставянето на кредита/ възможността да се извършват тегления в рамките на кредитния лимит/ и усвояването му е факт установен със заключението на приетата счетоводна експертиза: за времето от 03.12.2007 г. до 02.11.2009 г. . ответникът многократно е теглил суми от АТМ устройства без да надвишава лимита, но същият е изчерпан . Правил е частични погашения по главницата и лихвите , последното от които е на 09.08.2016 г.

Общият натрупан дълг към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на сумата 56 879,40 лева. и включва посочените по горе видове осчетоводени вземания , сред които претендираната главница в размер на 3500 лева и сумата 43,20 лева – разноски за връчване на нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита / вж. преводно нареждане от 04.06.2020 г. на л.21 от делото/.

Между страните е съществувало облигационно отношение, възникнало от договора за банков кредит- овърдрафт , а ОУ на банката по този вид кредити са неделима част от съдържанието му / чл.298, ал.1 ТЗ/ , тъй-като са приети от потребителя – ответник с подписването му . При този специален вид потребителски банков кредит няма еднократно отпускане на сумата на договорения кредитен лимит, а осигурена технологическа възможност да разполага с него по всяко време на действие на договора/ вж. т.1, б.“и“ от ОУ/, за да извършва многократни операции на усвоявания в пълен или частичен размер, включително и да ползва средства превишаващи наличността по разплащателната му сметка/ вж. определението дадено в т.7, пар.1 ДР на ЗПК, което макар и да не е съществува в отменения ЗПК би било същото , тъй-като правната природа на този вид договор е еднаква в банковата практика по света /. Той е подновяван автоматично със срок от една година на основание чл.36.1 от ОУ за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип, доколкото не се твърди и доказва някоя от страните да го е прекратявала на някое от предвидените основания.

Макар и възражението за нищожност на клаузите за договорен лихвен процент с надбавка за извършване на безналични плащания на ПОС терминал в размер на 16 % , за всички останали транзакции-18 % и за наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 % да е лишено от изначално от смисъл по причина, че същите не са основание за произход на претендираните вземания и съответно не би трябвало да се коментират , договорът като цяло не страда от наведените пороци и е напълно валидна сделка , тъй-като към момента на сключването му приложими към същия са повелителните норми на ЗПК- обн.ДВ. бр. 53 от 30.06.2006г. отменен на 12.05.2010 г., а не посочените норми на сега действащия ЗПК. В съдържанието на стария закон няма повелителна уредба, чието неспазване да влече нищожност на договорни клаузи , каквато се посочва и има в новия. Тук в съответствие с изискванията на чл.10 ЗПК/отм./ договорът съдържа посочване на горната граница на кредита , условията за ползването му / безналични плащания и тегления от АТМ, 45 дневен гратисен период/ и връщането му / МПВ или връщане на цялото дебитно салдо при прекратяването му /, годишния лихвен 3 процент според вида на използваната операция и основанията за неговото изчисляване.

Редовността на документа по чл. 417, т.2 ГПК не може да се обсъжда в исковото производство и не влияе по никакъв начин на преценката за съществуването на вземанията , тъй-като разглеждането на обстоятелства, превръщащи го в нередовен е предвидено да става по реда на обжалването на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение – чл. 419, ал.3 ГПК.

Наличието на забава при погасяване на минималните погасителни вноски/ сума, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата , следваща края на отчетния период , до датата на падежа , и представляваща 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период , но не по малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, но не по малък от 10 лева- чл.1, б.“к“ от ОУ/ по чл.18 от ОУ е неизпълнение което дава право на кредиторът да обяви използвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, след като писмено предизвести за волята си титуляра на кредитната карта- т. 28 б. „а” от ОУ.

Ищецът е упражнил това свое преобразуващо субективно право като писменото му волеизявление е достигнало до длъжника на 28.05.2020 г. с връчване на изпратената му покана от ЧСИ С. К.. С изтичане на дадения 5 – дневен срок за изпълнение и предвид наличието на просрочие при връщане на кредита е настъпила предсрочната му изискуемост на 03.06.2020 г.

Този юридически факт се е осъществил преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК /23.07.2020 г./, поради което е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост в съответствие с даденото задължително тълкуване на закона с т. 18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Развитите от ответника възражения в несъгласие с горния извод са напълно неоснователни.

Вземането за главницата от 3500 лева е съществуващо , изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение .

Настъпването на юридическия факт на обявената предсрочна изискуемост има за правна последица правото на банката – ищец да събере наведнъж всички дължими суми по кредита и да деактивира картата - чл.30, чл.36.5 от ОУ , т.е. ответникът -картодържател дължи връщане на всички задължения по дебитното салдо, вкл. разноски, такси и комисионни.